Турция има реален шанс да стане регионален газов хъб
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турция има реален шанс да стане регионален газов хъб

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган може да сложи ръка върху алтернативните газови доставки за Европа

Турция има реален шанс да стане регионален газов хъб

Страната може да промени курса си и да разработи големите газови находища по Източното Средиземноморие

3654 прочитания

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган може да сложи ръка върху алтернативните газови доставки за Европа

© Reuters


До няколко години Турция може да има достъп до поне три различни източника на природен газ с възможност за огромни доставки. От север това е Русия и газопроводът "Турски поток", а от изток - Азербайджан и Южният газов коридор, който ще се захранва с каспийски газ. Но има и няколко големи находища в източната част на Средиземно море, които коренно могат да променят газовата карта в тази част на света. Това, за разлика от България, която разчита основно на "Газпром", ще превърне страната в истински газоразпределителен център.

В свой анализ Financial Times обръща специално внимание именно на залежите около бреговете на Израел, Кипър и Турция, които бяха открити през последните години и предстои да бъдат разработени. Основният фокус е находището "Левиатан", което е разположено на 130 км от Хайфа и се оценява на около 500 млрд. куб.м природен газ. Заедно със съседното газово поле "Тамар" (около 300 млрд. куб.м) то превръща Израел в потенциален износител, като евентуален газопровод за Европа неизбежно ще мине през Турция.

Затишието

Големите газови полета в най-източните части на Средиземно море - по бреговете на т.нар. Леванта (Израел, Ливан, Сирия), бяха открити още през 2010 г., но оттогава само едно от тях е разработено. Това е "Тамар", на което обаче разчита израелският енергиен сектор. До края на тази година се очаква да започне и експлоатацията на газовото поле "Левиатан" от компаниите Noble Energy и Delek. А според много хора от индустрията по южните брегове на Синай и Газа, както и по северните на Кипър и Сирия има още много находища на газ (а вероятно и на петрол). Въпросът с тяхното разработване зависи от възможността за пласиране на големите количества газ, които биха могли да бъдат произведени.

Възможно е да се изгради съоръжение за втечнен природен газ за доставки към развиващите се пазари в Азия, но капиталовите разходи за това биха били огромни, а разходите за транспорт до Китай или Индия ще направят доставките неконкурентни. Затова най-очевидният и рентабилен подход са тръбопроводи, които да минават по бреговете на Източното Средиземноморие и на север до Турция, като събират ресурси от всички полета по пътя и ги насочват към Европа, където потреблението се очаква постоянно да нараства в следващите десетилетия. Но геополитиката засега не позволява това.

Двата варианта пред Турция

Проблемът е основно във вътрешната стратегия на Турция. В страната се усеща голямо напрежение заради двете коренно различни мнения относно бъдещето на страната. Според някои тя трябва да се превърне в модерна регионална икономическа и индустриална сила с тесни връзки с Европа и Близкия изток. Този подход, изглежда, отговаря на потребностите на 80-те милиона граждани на Турция, които се нуждаят от възможности и заетост в конкурентна глобална икономика. Подобно развитие би било подходящо решение и за турския корпоративен сектор, който е задлъжнял и отчаяно се нуждае от нов тласък за инвестиции.

Другата гледна точка, която съвпада с тази на президента Реджеп Тайип Ердоган, обаче вижда бъдещето на страната в национализацията и засилената централна власт.

При всички случаи индустриалната сила на Турция би могла да гарантира строежа на множество тръбопроводи и съоръжения за преработка, които да изведат източносредиземноморския газ на пазара. Тогава Турция ще стане безспорен център за доставки - както от Каспийския регион, така и от Средиземно море. Освен това по този начин страната ще има достъп и до големи количества газ на конкурентна за собствена употреба.

Без изход

Според Financial Times, ако Турция не промени подхода си, находищата на газ в източната част на Средиземно море ще останат до голяма степен недоразвити. С увеличаването на американския износ и намеренията на Русия да доминира на европейския пазар конкуренцията вече е жестока. Тя ще се увеличи само при евтини доставки от Иран и Туркменистан. В световен мащаб търсенето на газ нараства, но не се наблюдава недостиг на доставки и прогнозите за потенциалните предприемачи могат допълнително да се влошат, тъй като възобновяемите енергийни източници стават все по-евтини и достъпни. Залежите могат да останат блокирани за много дълго време, в резултат на което регионът като цяло ще става все по-беден и няма да е изненадващо Турция да пропусне златната възможност.

До няколко години Турция може да има достъп до поне три различни източника на природен газ с възможност за огромни доставки. От север това е Русия и газопроводът "Турски поток", а от изток - Азербайджан и Южният газов коридор, който ще се захранва с каспийски газ. Но има и няколко големи находища в източната част на Средиземно море, които коренно могат да променят газовата карта в тази част на света. Това, за разлика от България, която разчита основно на "Газпром", ще превърне страната в истински газоразпределителен център.

В свой анализ Financial Times обръща специално внимание именно на залежите около бреговете на Израел, Кипър и Турция, които бяха открити през последните години и предстои да бъдат разработени. Основният фокус е находището "Левиатан", което е разположено на 130 км от Хайфа и се оценява на около 500 млрд. куб.м природен газ. Заедно със съседното газово поле "Тамар" (около 300 млрд. куб.м) то превръща Израел в потенциален износител, като евентуален газопровод за Европа неизбежно ще мине през Турция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    Шанс? Тя си е. А сега Ципрас като предаде 8те турдки офицери, Гърция ще се сдобие с продължение на Турски към ЕС.
    Некадърността на нащите гербаджии е смазваща.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK