С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 8 фев 2019, 15:48, 5923 прочитания

Франция и Германия наложиха строежа на "Северен поток 2"

София подкрепи изграждането на спорния руски газопровод с надеждата, че това няма да промени плановете на "Газпром" за нова газова тръба през България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С френски завой в последния момент предложението на Европейската комисия (EK) да регулира газопровода "Северен поток 2" беше отхвърлено. Ако то беше прието, строежът на новия газопровод едва ли щеше да бъде прекратен, но щеше да създаде много главоболия на "Газпром".

Първоначално мнозинството страни бяха "за" искането на ЕК, като Германия се опитваше да организира достатъчно голямо блокиращо малцинство, включително с подкрепата на България, така че да попречи на Брюксел да се меси в изграждането на газопровода (коригирано). В сряда, т.е. два дни преди посланиците на страните членки в Брюксел да разгледат законодателните предложения, Франция изглеждаше, че застава срещу Германия. Това дори доведе до спекулации за дипломатически скандал между двете страни. Ден по-късно обаче Париж и Берлин постигнаха компромис и в петък мнозинството от страните - членки в ЕС се обединиха около него, въпреки че помирителният текст на практика обезсмисля предложенията на ЕК. Единствената страна, която остана против беше България, тъй като явно кабинета на Бойко Борисов прави всичко възможно през страната да мине нов газов проект с руски газ. (допълнено).


Сега предстоят преговори и с Европейския парламент, който поне досега беше на позицията на комисията. Това означава, че може да се стигне до блокаж, т.е. да няма промяна в европейското законодателство. В момента, Дания, която последна остана да спъва строежа на "Северен поток 2", се позовава на мнението на ЕК, че газопровода на изпълнява европейските изисквания. След като опитът за изясняване на законодателството не мина, Копенхаген вероятно ще се откаже от съпротивата си.

"Северен поток 2" цели да удвои капацитета на вече съществуващия газопровод по дъното на Балтийски море, който свързва Русия и Германия директно. Така от 2020 г. доставките на 125 млрд. кубически метра газ (заедно с предвидения нов газопровода през България) ще могат да заобикалят Украйна.

Заради това осем страни от Източна Европа (Полша, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Чехия, Унгария и Румъния) заедно с Великобритания и Дания се бяха обявили твърдо против новия газопровод - с аргумента, че той заплашва енергийната сигурност на ЕС. На същото мнение е и Европейската комисия. САЩ също оказваха значителен натиск върху Германия, като дори заплашиха да наложат санкции на компаниите, които участват в проекта. Пет западноевропейски компании подкрепят проекта – австрийската OMV, Shell, френската Engie и германските Uniper и Wintershall.



Германският канцлер Ангела Меркел отговори, че Русия е доставяла газ и по време на студената война и занапред ще продължи да доставя суровината. Германия, която планира да спре последните си ядрени централи през 2022 г. и да се откаже от въглищната енергетиката до 2038 г., вижда в газа временна мярка за подкрепа на енергийния си баланс.

Какво искаше ЕК

ЕК предложи в европейските правила изрично да се запише, че антимонополните изисквания важат и за морските газопроводи. По този начин газовата инфраструктура не би могла да се притежава от собственика на суровината, която се пренася по нея. При "Северен поток 2" и двата случая става дума за "Газпром".

През 2014 г. България например беше предупредена, че предлаганите поправки в българското законодателство, които щяха да освободят морската част на "Южен поток" от действието на европейското право, са в противоречие със правилата на ЕС. Същия аргумент ЕК се опита да приложи и за "Северен поток 2".

"Газпром" винаги е претендирал, че подобна регулация няма как да бъде приложена на практика и е посочвал, че "Северен поток 1", както и други морски газопроводи в ЕС никога не са били регулирани. Правната служба на Съвета на ЕС също заключи, че няма как Брюксел да регулира проекти в международните морски води.

ЕК все пак реши да предложи промените, макар че реална подкрепа оказа само Дания. Копенхаген още не е дал разрешително за строежа на новия газопровод, въпреки че две трети от него вече са положени по дъното на Балтийско море, а планът е първите количества газ да потекат през ноември.

Промените едва ли щяха да спрат "Северен поток 2", но можеха сериозно да забавят пускането му в действие. "Газпром" цели новият газопровод да започне работа през 2020 г., когато изтичат настоящите транзитни договори с Украйна. По-сериозно забавяне отваряше и възможността за съдебна дела, тъй като "Газпром" вече има твърди заявки за пренос по новия газoпровод.

Френски завой в последния момент

"Франция има намерение да подкрепи приемането на подобна директива, работата с нашите партньори, особено Германия, продължава за възможни промени в текста", каза в сряда говорител на френското министерство на външните работи. Негативната позиция към "Северен поток 2" Париж мотивира с нежеланието Русия да получи повече лостове на влияние в ЕС. Същия ден стана ясно, че френският президент е отменил посещението си на Мюнхенската конференция по сигурността, която ще се проведе следващата седмица.

Ден по-късно обаче Германия и Франция се договориха да вкарат алтернативен текст в предложението на ЕК. Първоначалният текст на предложената директивата гласеше, че европейските правила се прилагат върху територията и териториалните води на страните членки, т.е. те действат автоматично. Според т.нар. компромис правилата ще се прилагат от страната, в която влиза морският газопровод. В случая, Германия ще трябва да договори с Русия условията, на които ще отговаря "Северен поток 2". Какво точно означава това?

Първо, с приетият компромис се отхвърля твърдението на Европейската комисия, че европейското законодателство се разпростира и върху териториалните води на страните членки. По този начин, няма как ЕК директно да наложи наказателна процедура на страните, които не спазват тези правила.

На следващо място, отпада възможността Европейската комисия да преговаря от името на страните членки по междудържавни споразумения. ЕК смяташе, че газопроводи, които свързват ЕС с трети страни и засягат всички страни членки, т.е. Брюксел има правата да води тези преговори. Сега изрично се казва, че това е правомощия на Германия.

Но най-важната промяна е, че Берлин ще трябва да иска разрешение от ЕК само там, където договорените процедури за газопровода биха "има ли влияние върху общите правила на ЕС". Според мнението на Германия и "Газпром" морските газопроводи трябва да бъдат регулирани едва когато се свържат със сухопътните си продължения, както беше в случая със "Северен поток 1". Ако ЕК се опита да твърди обратното, то спорът ще трябва да се реши в Европейския съд.

На практика предложеният компромис слага решенията за "Северен поток 2" изцяло в ръцете на Берлин, тъй като Европейската комисия ще има много ограничени възможности да се намесва. Дори и да прецени, че Германия не прилага коректно правилата на ЕС, то ЕК ще трябва да започне дълга процедура по наказание. Това ще даде достатъчно време "Северен поток 2" да бъде построен, както се случи и с предшественика му. Тази тактика вече беше разиграна при строежа на "Северен поток 1".

До четвъртък вечер решението все още беше на кантар. Мнозинството от страните в ЕС подкрепяха Европейската комисия, но не им стигаше тежест (т.е. да имат 65% от населението на ЕС), за да прокарат предложенията й. На практика, ако две страни като Белгия или Холандия бяха подкрепили промяната, тя щеше да бъде прокарана.

В следващите дни, когато започват поредните обсъждания за бъдещото управление на еврозоната, най-вероятно ще се види и на какви компромиси е бил склонен Берлин, за да промени позицията на Париж за "Северен поток 2".

Как това засяга България

Промяната в законодателството не би засегнала България пряко, тъй като проектите за нови газопроводи са така или иначе регулирани. На теория страната може да има изгода от спирането на "Северен поток 2", тъй като това щеше да засили интереса на "Газпром" към транзит през България.

Като цяло позицията на правителството беше продиктувана от желанието за възстановяване на изграждането "Южен поток" под някаква форма. Проектът бе спрян в края на 2014 г. и кабинетът правеше всички възможно да върне интереса на "Газпром". Поради това София се въздържаше и от критиките срещу "Северен поток 2", въпреки че може да атакува Берлин с аргумента за двуличие. Премиерът Бойко Борисов нееднократно е заявявал, че на България й е попречено да изгради "Южен поток" (въпреки че критиките на Брюксел бяха по друга линия), като Германия имаше немалка роля в това.

България обаче така и не успя да изтъргува позицията си. Както се видя от пазарния тест за т.нар. продължение на "Турски поток" в България - проектираният газопровод, който ще свързва Турция със Сърбия и ще пренася руски газ за Централна Европа, "Газпром" наложи условията си. Българският системен оператор "Булгатрансгаз" първоначално беше заложил условия, така че страната да излезе на малка печалба спрямо получаваните и досега приходи. Руската компания, която на практика е единственият клиент на бъдещата нова инфраструктура обаче, успешно намали очакваната от "Булгатрансгаз" възвръщаемост от проекта - тя получи по-ниски такси за пренос на газ и по-дългосрочен договор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Забранени китайски камери не са премахнати от военни бази в САЩ Забранени китайски камери не са премахнати от военни бази в САЩ

Опасенията са, че те могат да бъдат използвани от Пекин за хакерски дейности

18 юли 2019, 303 прочитания

САЩ изключиха Турция от програмата за изтребители F-35 1 САЩ изключиха Турция от програмата за изтребители F-35

Мярката е заради доставката на руски ракети за Анкара и ще доведе до загуба на над 9 млрд. долара финансиране за турски компании

18 юли 2019, 651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Войниците на съдбата" се завръщат

Наемническите армии се очертават като основно острие на суперсилите в новата асиметрична Студена война

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

Ерата на онлайн списанията

Вицепрезидентът "Mаркетинг, разработки и анализи" в медийната група Condé Nast Стефани Фрийд пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо