Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта

Безусловният базов доход дава възможност обществото да отчете работата на големи групи хора, която иначе остава неплатена - например на майките и бабите

Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта

Поддръжниците на идеята твърдяха, че базовият доход би повишил мобилността на пазара на труда, тъй като хората ще разполагат с доход между напускането на старата и започването на новата работа

3509 прочитания

Безусловният базов доход дава възможност обществото да отчете работата на големи групи хора, която иначе остава неплатена - например на майките и бабите

© Reuters


Финландският експеримент за предоставянето на безусловен базов доход не е помогнал за повишаване на заетостта, съобщава Reuters, позовавайки се на предварителните резултати от доклада за проекта. Той предлагаше подкрепа за хората, които не могат да работят или са избрали да не го правят, като същевременно стремежът бе те да бъдат насърчени да приемат нископлатена или временна работа, без да се страхуват, че ще изгубят социалната си помощ.

Основният извод от опита е, че експериментът не е успял да накара безработните да си намерят работа, за да подобрят финансово и социалното си положение. Авторите на доклада казват, че получателите на безусловния базов доход са имали усещането, че се чувстват по-добре спрямо хората в контролната група, което е разчитала на социални помощи. Но липсва и видима промяна в подобряването на заетостта при първата група.

Заключенията се основават само на първите 12 месеца от двегодишния срок, приключил в края на 2018 г. Втората година ще бъде обхваната в доклад, който трябва да излезе до май 2020 г.

Авторите на доклада от социалноосигурителния институт Kela и Министерството на социалните грижи и здравеопазването призоваха "да не се правят окончателни изводи на този етап". За оценка на ефекта са използвани различни средства, включително разговори с участниците и контролна група, спрямо която да се провери евентуална промяна.

Експериментът

Програмата на Финландия започна през януари 2017 г. и я превърна в първата европейска страна, която изпробва безусловен базов доход. Участниците, общо 2000 души, са били избрани на случаен принцип и получавали сумата от 560 евро месечно. Проектът беше прекратен в края на миналата година, тъй като правителството разглежда други схеми за реформиране на финландската система за социално осигуряване.

Когато Финландия започна експеримента, равнището на безработица възлизаше на 9.2% - по-високо в сравнение другите скандинавски страни. Това, както и сложността на финландската система за социални помощи подхранват призивите за амбициозни реформи в областта на социалната сигурност, включително и програмата за безусловния базов доход. През януари равнището на безработица във Финландия достигна 10-годишен минимум от 6.6%.

Резултатите

Министърът на здравеопазването и социалните въпроси Пирко Матила оцени влиянието на базовия доход върху безработицата като "пренебрежителен". Главният икономист на експеримента Ото Каниайнен пък заяви, че резултатите не са изненадващи. "На икономистите от много време им е известно, че финансовите стимули не работят по начина, по който някои хора очакват", коментира той.

Каниайнен посочва още, че получателите на безвъзмездния доход са работили 0.5 дни повече, отколкото тези в контролната група на получаващите традиционните социални помощи. Иначе казано, през първата година едните са работили средно 49.64 дни, а другите - 49.25 дни. Само около 1% е разликата в размера на групите на самонаети сред получателите на базов доход и другата група на социални помощи. Но докато тези с гарантираната сума от 560 евро са малко повече, те са получавали средно с 21 евро по-малко от самонаетите в контролната група (4230 срещу 4251 евро).

Подпомаганите с безусловен базов доход са се чувствали по-добре през първата година - 55% от тях са казали, че се усещат в добро здравословно състояние, срещу 46% от другата група. Видима е разликата и в намаляването на психическото напрежение - 17% срещу 25%, които казват, че са подложени на голям или много голям стрес. "Получателите на базов доход са чувстват по-уверени за бъдещето си, както и в способността си да влияят на обществени проблеми", посочва Минна Иликанно, водещ изследовател от Kela.

Финландският експеримент за предоставянето на безусловен базов доход не е помогнал за повишаване на заетостта, съобщава Reuters, позовавайки се на предварителните резултати от доклада за проекта. Той предлагаше подкрепа за хората, които не могат да работят или са избрали да не го правят, като същевременно стремежът бе те да бъдат насърчени да приемат нископлатена или временна работа, без да се страхуват, че ще изгубят социалната си помощ.

Основният извод от опита е, че експериментът не е успял да накара безработните да си намерят работа, за да подобрят финансово и социалното си положение. Авторите на доклада казват, че получателите на безусловния базов доход са имали усещането, че се чувстват по-добре спрямо хората в контролната група, което е разчитала на социални помощи. Но липсва и видима промяна в подобряването на заетостта при първата група.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    practic avatar :-|
    Practic

    Излизането на книгата "Утопия" на Томас Мор (1615), в която авторът остро критикува съвременното общество и предлага въвеждането на безусловен базов доход, бележи края на феодалната епоха и необходимостта от цивилизационна промяна. Изглежда, че днешното внимание към тази тема в целия свят означава, че хората вече не ги устройва 8-часовия работен ден, постоянната нужда да работят, за да оцелеят, и нарастващото неравенство. Тенденцията се задълбочава от страха на населението пред масовата роботизация, което само по себе си може да се превърне в сериозен дестабилизиращ фактор. В съвременния свят се появиха много интересни и жизненоважни неща, за които просто нямаме достатъчно време. Базовият доход сега изглежда невероятен, но преди 150 години пенсията и минималната заплата са изглеждали още по-невероятни. Сега е трудно да си представим живота без тях.
    Когато бях малко момче, електричеството с бензина движеха света, но хората използваха и по-първични сили. Високи водни кули и грамадни въртеливи кранове зареждаха парните локомотиви по време на престой. Не продаваха цигари с филтър и кока-кола. Прожектираха изключително черно-бели филми. Леките автомобили се брояха на пръсти. В невъзможен диапазон варираше широчината на крачолите и вратовръзките. Дълбочината на деколтетата също. Но дори маниак с прекалено развинтено въображение не беше в състояние да визуализира минижуп, па макар и средна хубост. Както и петричката врачка - да предвиди въвеждането на петдневна работна седмица.

    Никога да не казваме „никога”!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK