С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 16 фев 2019, 12:45, 3124 прочитания

Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта

Поддръжниците на идеята твърдяха, че базовият доход би повишил мобилността на пазара на труда, тъй като хората ще разполагат с доход между напускането на старата и започването на новата работа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Финландският експеримент за предоставянето на безусловен базов доход не е помогнал за повишаване на заетостта, съобщава Reuters, позовавайки се на предварителните резултати от доклада за проекта. Той предлагаше подкрепа за хората, които не могат да работят или са избрали да не го правят, като същевременно стремежът бе те да бъдат насърчени да приемат нископлатена или временна работа, без да се страхуват, че ще изгубят социалната си помощ.

Основният извод от опита е, че експериментът не е успял да накара безработните да си намерят работа, за да подобрят финансово и социалното си положение. Авторите на доклада казват, че получателите на безусловния базов доход са имали усещането, че се чувстват по-добре спрямо хората в контролната група, което е разчитала на социални помощи. Но липсва и видима промяна в подобряването на заетостта при първата група.


Заключенията се основават само на първите 12 месеца от двегодишния срок, приключил в края на 2018 г. Втората година ще бъде обхваната в доклад, който трябва да излезе до май 2020 г.

Авторите на доклада от социалноосигурителния институт Kela и Министерството на социалните грижи и здравеопазването призоваха "да не се правят окончателни изводи на този етап". За оценка на ефекта са използвани различни средства, включително разговори с участниците и контролна група, спрямо която да се провери евентуална промяна.

Експериментът



Програмата на Финландия започна през януари 2017 г. и я превърна в първата европейска страна, която изпробва безусловен базов доход. Участниците, общо 2000 души, са били избрани на случаен принцип и получавали сумата от 560 евро месечно. Проектът беше прекратен в края на миналата година, тъй като правителството разглежда други схеми за реформиране на финландската система за социално осигуряване.

Когато Финландия започна експеримента, равнището на безработица възлизаше на 9.2% - по-високо в сравнение другите скандинавски страни. Това, както и сложността на финландската система за социални помощи подхранват призивите за амбициозни реформи в областта на социалната сигурност, включително и програмата за безусловния базов доход. През януари равнището на безработица във Финландия достигна 10-годишен минимум от 6.6%.

Резултатите

Министърът на здравеопазването и социалните въпроси Пирко Матила оцени влиянието на базовия доход върху безработицата като "пренебрежителен". Главният икономист на експеримента Ото Каниайнен пък заяви, че резултатите не са изненадващи. "На икономистите от много време им е известно, че финансовите стимули не работят по начина, по който някои хора очакват", коментира той.

Каниайнен посочва още, че получателите на безвъзмездния доход са работили 0.5 дни повече, отколкото тези в контролната група на получаващите традиционните социални помощи. Иначе казано, през първата година едните са работили средно 49.64 дни, а другите - 49.25 дни. Само около 1% е разликата в размера на групите на самонаети сред получателите на базов доход и другата група на социални помощи. Но докато тези с гарантираната сума от 560 евро са малко повече, те са получавали средно с 21 евро по-малко от самонаетите в контролната група (4230 срещу 4251 евро).

Подпомаганите с безусловен базов доход са се чувствали по-добре през първата година - 55% от тях са казали, че се усещат в добро здравословно състояние, срещу 46% от другата група. Видима е разликата и в намаляването на психическото напрежение - 17% срещу 25%, които казват, че са подложени на голям или много голям стрес. "Получателите на базов доход са чувстват по-уверени за бъдещето си, както и в способността си да влияят на обществени проблеми", посочва Минна Иликанно, водещ изследовател от Kela.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът приближава към пандемия 1 Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

21 фев 2020, 2993 прочитания

Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида

С топенето на хабитата им храната на антарктическите пингвини намалява и популациите им се топят

21 фев 2020, 1252 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Испанските предсрочни избори няма да доведат до категорични резултати

Никоя партия няма да спечели мнозинство и е възможна роля за крайнодесните в коалиционно правителство

Още от Капитал
Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10