Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта

Поддръжниците на идеята твърдяха, че базовият доход би повишил мобилността на пазара на труда, тъй като хората ще разполагат с доход между напускането на старата и започването на новата работа

Безусловният базов доход дава възможност обществото да отчете работата на големи групи хора, която иначе остава неплатена - например на майките и бабите
Безусловният базов доход дава възможност обществото да отчете работата на големи групи хора, която иначе остава неплатена - например на майките и бабите
Безусловният базов доход дава възможност обществото да отчете работата на големи групи хора, която иначе остава неплатена - например на майките и бабите    ©  Reuters
Безусловният базов доход дава възможност обществото да отчете работата на големи групи хора, която иначе остава неплатена - например на майките и бабите    ©  Reuters

Финландският експеримент за предоставянето на безусловен базов доход не е помогнал за повишаване на заетостта, съобщава Reuters, позовавайки се на предварителните резултати от доклада за проекта. Той предлагаше подкрепа за хората, които не могат да работят или са избрали да не го правят, като същевременно стремежът бе те да бъдат насърчени да приемат нископлатена или временна работа, без да се страхуват, че ще изгубят социалната си помощ.

Основният извод от опита е, че експериментът не е успял да накара безработните да си намерят работа, за да подобрят финансово и социалното си положение. Авторите на доклада казват, че получателите на безусловния базов доход са имали усещането, че се чувстват по-добре спрямо хората в контролната група, което е разчитала на социални помощи. Но липсва и видима промяна в подобряването на заетостта при първата група.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    practic avatar :-|
    Practic
    • + 5

    Излизането на книгата "Утопия" на Томас Мор (1615), в която авторът остро критикува съвременното общество и предлага въвеждането на безусловен базов доход, бележи края на феодалната епоха и необходимостта от цивилизационна промяна. Изглежда, че днешното внимание към тази тема в целия свят означава, че хората вече не ги устройва 8-часовия работен ден, постоянната нужда да работят, за да оцелеят, и нарастващото неравенство. Тенденцията се задълбочава от страха на населението пред масовата роботизация, което само по себе си може да се превърне в сериозен дестабилизиращ фактор. В съвременния свят се появиха много интересни и жизненоважни неща, за които просто нямаме достатъчно време. Базовият доход сега изглежда невероятен, но преди 150 години пенсията и минималната заплата са изглеждали още по-невероятни. Сега е трудно да си представим живота без тях.
    Когато бях малко момче, електричеството с бензина движеха света, но хората използваха и по-първични сили. Високи водни кули и грамадни въртеливи кранове зареждаха парните локомотиви по време на престой. Не продаваха цигари с филтър и кока-кола. Прожектираха изключително черно-бели филми. Леките автомобили се брояха на пръсти. В невъзможен диапазон варираше широчината на крачолите и вратовръзките. Дълбочината на деколтетата също. Но дори маниак с прекалено развинтено въображение не беше в състояние да визуализира минижуп, па макар и средна хубост. Както и петричката врачка - да предвиди въвеждането на петдневна работна седмица.

    Никога да не казваме „никога”!

    Нередност?
Нов коментар