Германската икономика стагнира

Германската икономика е успяла да избегне рецесията през последното тримесечие, но с цената на стагнация. Това пък се отразява на европейската икономика, която продължава да забавя растежа си.

Предварителните данни на Евростат показват, че брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал символично с 0.2% през последното тримесечие на миналата година в сравнение с предходното. На годишна база покачването на БВП се забавя до 1.2%, при 1.6% през третото тримесечие. Икономическият растеж на целия Европейския съюз също продължава да се забавя – 0.2% повишение на тримесечна база спрямо 0.3% през третото тримесечие и 1.4% спрямо 1.8% на годишна база.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Българската икономика в общи линии следва движението на европейската - БВП нараства с 3.1% през четвъртото тримесечие, колкото беше годишният темп и през предходното. Основният двигател остава потреблението, но увеличението се забавя - от 6.9% през периода юли - септември до 5.3% през четвъртото тримесечие. Забавянето е още по-видимо при инвестициите, където растежът се свива с 3 пр.п. до 4% през октомври - декември. Добра новина е, че след половин година спад продажбите на български стоки и услуги в чужбина се увеличават, макар и с едва 0.8%.

Опасността от Германия

Най-големият повод за притеснение е Германия, най-голямата икономика в съюза, която стагнира и се разминава с малко от влизането в рецесия. След като през третото тримесечие на 2018 г. икономиката се сви с 0.2%, което се случи за първи път от 2015 г., сега Германия отбелязва нулев растеж на тримесечна база. При ново свиване, това би означавало рецесия за най-голямата икономика в ЕС. Германия беше в рецесия за последно на прага между 2012 и 2013 г.



Отслабването на световната икономика и търговският конфликт със САЩ са оказали натиск върху износа. Проблемите на автомобилния сектор с новите стандарти за отработени газове в ЕС също са допринесли за нулевия растеж. Данните все пак показват, че компаниите отново са увеличили инвестициите си.

Ако Германия все пак успя да избегне рецесията, не може да се каже същото за Италия, която официално влезе в третата си рецесия за последното десетилетие. След 0.1% свиване на икономиката на тримесечна база през третото тримесечие сега тя се свива отново, този път с 0.2%. Резултатите показват, че засега популисткото правителство в Рим не може да се справи с икономическите предизвикателства пред страната и е в постоянен конфликт с Европейската комисия.

Въпреки проблемите си около Brexit Великобритания се е справила по-добре през последното тримесечие на годината, отколкото почти всички западни икономики. Ръстът на тримесечна база е 0.2%, а на годишна – 1.3%. Това обаче е най-слабият растеж на Острова за тримесечие от 2012 г.

Втората по големина икономика в еврозоната, Франция, запазва нивото си на растеж на тримесечна база – 0.3%, но забавя темповете на годишна – 0.9% спрямо 1.3% през третото тримесечие.

Двигателят Източна Европа

В рамките на Европейския съюз високите темпове на растеж продължават да се държат от икономиките в Източна Европа. От публикуваните данни страната с най-голям растеж на годишна база е Латвия, с 5.5% ръст на БВП за четвъртото тримесечие, следвана от Унгария с 4.8% и Полша с 4.6% ръст. Румъния и Словакия отбелязват разширение на икономиката с 4%, докато България запазва темпа си на растеж от предното тримесечие с 3.1% ръст на годишна база и 0.7% на тримесечна.

Силното представяне на източните икономики най-вероятно няма да бъде достатъчно, за да се запазят сегашните темпове на растеж. През миналата седмица Европейската комисия за пореден път намали прогнозата си за ръст на ЕС и еврозоната. Докато през есента ЕК очакваше ръст от 1.9% за ЕС и еврозоната през 2019 г., сега последните прогнози показват очаквания за 1.5% в ЕС и 1.3% в еврозоната.