С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 14 фев 2019, 17:41, 3761 прочитания

Денят, след който интернет ще бъде друг

Или поне Брюксел си мисли така

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Европейският съюз предприема кардинална реформа на авторските права он-лайн.
  • Интернет платформите вече могат да бъдат държани отговорни за съдържание без уредени права.
  • Масовият потребител по-скоро няма да усети промяната.
13 февруари 2019 г. скоро може да бъде определен като деня, който преобърна интернет. Или поне Брюксел си мисли така. В късните часове в сряда страните - членки на ЕС, и Европейският парламент договориха промените в Директивата за авторските права. С нея Брюксел ще се опитва да завърти наопаки правилата, по които работи интернет.

Според противниците на директивата тя ще сложи край на свободното споделяне на знание в интернет, цензурата ще надвисне над всеки потребител, а големите корпорации, издатели на музика или филми, ще станат още по-богати. Привържениците ѝ пък смятат, че досега авторите на съдържание са били нечестно ограбвани за сметка на онлайн гигантите и тъй като без нея се подриват основите на музикалния или медийния бизнес, обществото ще остане без музиканти или журналистика.


След одобрението на текстовете комисарят за дигиталната икономика и общество Мария Габриел каза, че новата правна рамка "ще укрепи културните и творческите сектори и ще донесе допълнителна стойност за европейските граждани". За евродепутата от германската пиратска партия Юлия Реда новото законодателство е удар срещу свободния интернет.

Какво ново за интернета

Най-просто обяснено, директивата вече изисква сайтове като Youtube, Facebook или Twitter да полагат повече усилия, за да предотвратяват разпространението на материали с неуредени авторски права.



Досега тежестта за това беше основно върху носителите на авторското право (най-често издателските и продуцентските компании), които трябваше да сигнализират и да поискат свалянето на съдържанието. Заради това платформите всъщност насърчават потребителите да споделят всякакво съдържание (и е много вероятно да четете този текст, тъй като той е бил шернат някъде), без предварително да се интересуват кой е неговият собственик. Според музикалните издатели например 60% от трафика на Youtube се формира от музикални клипове, като огромна част от тях са без уредени авторски права. Според германската асоциация GEMA и европейската IFPI само за Европа авторите губят от това около 5 млрд. евро годишно.

Промяната очевидно би преобърнала бизнес модела на онлайн гигантите, което предизвика истинска битка около новото законодателство. Евродепутатите биват заливани със стотици робо-мейли всеки час с призиви да спрат законодателството. Издателите, особено в Германия и Франция, лобират от своя страна в обратната посока. Високопоставен служител на ЕК коментира, че той и колегите му са били поставени на безпрецедентен натиск от всички страни. "Всяка вечер дъщеря ми започваше с въпроси по моята работа, които беше прочела във Facebook, или чула в Youtube", пошегува се той пред "Капитал".

Като цяло, противниците на новото законодателство бяха доста по-успешни в окарикатуряването му. Спред тях Брюксел цели да забрани линкването, ще сложи край на меметата, а читателите ще имат само достъп до фалшиви новини, вместо до сериозните медии. Вицепрезидента на ЕК Андрус Ансип се принуди да каже "хиперлинка никога няма да умре, точка". В крайна сметка нищо от заплахите не се оказа вярно, разбира се и отчасти за огромният натиск. Но затова по-надолу.

Основният спор се върти около два члена от директивата – чл. 11 и чл. 13, които противниците им наричат "данък линк" и "забрана за мемета".

Плати си за линка

Първият текст изисква онлайн платформите да имат лицензионни споразумения с медийните издатели, така че да могат да публикуват тяхно съдържание. В момента подобно право съществува за музикалните компании - за да имате право да пускате тяхна музика в ресторанта си, не е достатъчно да си купите техен диск или да пуснете радиото. Трябва да имате и допълнително лицензионно споразумение.

Първоначално изискването касаеше и кратките описание на текста към линковете (или snippet). Тоест, ако много харесате този и текст искате да го споделите във Facebook или Twitter не само като линк, издателят на "Капитал" - "Икономедия", трябва да е дал такова разрешение на социалната медия. За да даде токова разрешение, издателят може да поиска заплащане.

След това обаче законодателството се смекчи значително. На практика, то няма да промени почти нищо от досегашната практика. Потребителите свободно ще могат да споделят линкове и кратки описания, като платформите ще трябва да се намества само ако се споделят големи пасажи. Последното е масова практика, която обаче ще трябва да спре скоро. Разбира се, това ограничение ще може да се заобиколи ако читателите преразказват текстовете, т.е. влагат свой творчески елемент в тях. Ако не друго, това ще даде тласък в училищата на дисциплината преразказ с елементи на разсъждение.

Германските издатели искаха авторското право да се разпростира дори върху отделни думи в самия линк. По този начин те се надяваха да спрат платформите да заобикалят правилата. Това накара например "Бертелсман" да се обяви против променената директива за авторското право, тъй като според германската фондация по този начин се обезсмислят промените.

Противниците на всякакви ограничения обаче също не са доволни, защото не е ясно какво означава дефиницията "къс откъс". Високопоставен служител на ЕК уточни, че това е общоприето понятие в индустрията, така че не би трябвало да има проблеми с трактовката. Все пак, има доста голяма вероятност конкретната дефиниция да се появи след съдебни решения, което предвещава забавно дискусии между адвокати и съдии за размера на откъса.

Голяма част от приходите на Google или Facebook се дължат именно на факта, че потребителите влизат в тях, за да видят съдържание. Но проблемът за медиите е, че техните евентуални читатели имат много по-голям шанс да погледнат реклама, докато просто разглеждат (или си губят времето) всичко, което се изсипва в онлайн платформите. В същото време, когато кликнат и се прехвърлят в сайта на някой вестник или телевизия, те се дразнят от рекламите. Тогава го знаят и рекламодателите, които постепенно прехвърлят бюджетите си от медиите към онлайн платформите. И сега издателите искат своя дял.

Именно затова привилото се прокарва с особена упоритост от германските издатели като средство да се намали дисбалансът в приходите между медиите като производител на съдържание и платформите - като разпространител.

По-големият проблем е, че първоначалната идея беше задължение за лицензиране да имат само големите платформи, докато в окончателния вариант според Юлия Реда такова задължение имат всички сайтове. Т.е. ако имате блог, които има някакви приходи, и решите, че трябва да разкритикувате този текст, ще можете да качите само един абзац от него. В противен случай може да ви се наложи да искате лицензионно право от "Икономедиа"

Внимавай в картинката

Изискването он-лайн платформите да спират нелегалното съдържание обаче ще има доста сериозен ефект, тъй като те ще трябва да поемат ролята на пазители на авторските права по подобие на традиционните медии. Например всяка телевизия (поне откакто България е в ЕС) проверява дали излъчваните по нея програми са с авторски права. Подобно задължение имат и вестниците, макар че в България то масово не се спазва.

По този начин, идеята на законодателя е, че гигантите ще се видят принудени да заплащат за съдържанието, което разпространяват. По данни на IFPI (Международната федерация на фонографската индустрия) през 2017 г. например платформите, които разпространяват музика срещу абонамент (като spotify) глобално са имали 212 млн. потребители и са платили на авторските асоциации 3.9 млрд. долара като лицензиони такси. Платформите, които се издържат основно с реклама (като Youtube) са имали 900 млн. потребители са върнали такси 513 млрд долара.

Проблемът е, че за разлика от традиционните медии платформите работят с гигантски масиви от информация. Реално те няма как да влязат в предварителен договор с всеки носител на авторско право. Това, казват и от Google, и от Facebook, ще е непосилна задача.

От друга страна, за да не позволяват споделянето на съдържание без права, отново заради огромния си трафик, онлайн платформите ще трябва да пуснат автоматични филтри, които да пресяват всичко. Филтрите обаче допускат грешки. А потребителите, които имат свое съдържание и искат да го споделят, често може да се окажат пред ситуацията, в която трябва да доказват, че то е тяхно.

Какъв ще бъде ефектът

Накратко, спорен. Например изискване за лицензи за публикуване на линкове има и досега в Германия, но издателите на практика не се възползваха от това си право. Все пак изискването за лицензиране поставя някакви тежести на платформите, тъй като всеки издател може да заведе дело срещу тях, че не получава справедливо възнаграждение за съдържанието си. Голямата промяна е, че досега това можеше да направи само конкретният автор, докато сега вече и издателите, които имат повече ресурси ще могат да бъдат страна в спора. Съдът от своя страна може да задължи платформите да дават повече информация за приходите си и съответна на тази база да се плащат и по-високи такси за медиите.

Последното обаче няма да бъде лесно. Днес след като европейските институции постигнаха компромис по законодателството за авторските права Google обяви, че обмисля да спре новинарската си услуга за Европа. В нея се публикуват линкове към новинарско съдържание и там не се приема реклама.

За българските медии монетаризирането на съдържанието он-лайн няма да има почти никакъв ефект, тъй като те са твърде малки (дори любимите ви "Капитал" и "Дневник") в глобален мащаб, за да постигнат добри условия за себе си при преговори с Facebook или Google. Това може да се случи след доста време, след като се натрупа достатъчно съдебна практика.

Въпреки прокобите, че изискването платформите да спират съдържание без авторски права ще спре популярните мемета, това няма да се случи. Споделянето на защитени произведения с цел цитиране, критики, рецензии, карикатури или пародии е защитено, като се гарантира, че меметата и Gif файловете ще продължат да бъдат достъпни в онлайн платформите.

По-интересен е ефектът върху сайтове като Youtube, който вече заплаши, че заради новото законодателство европейските потребители може да се окажат възпрепятствани да гледат любимата си музика. Според Андрус Ансип това няма да се случи, тъй като Европа е твърде важен рекламен пазар. Ако он-лайн платформите започнат да ограничават съдържание (както правят някои американски медии заради GPRS), то рекламодателите просто щели да оттеглят, смята Ансип.

Възможността обаче платформите да носят отговорност за съдържанието в тях, ще ги накара да спират много повече материали, които се качват поне в рамките на Европа. Разбира се, това няма да попречи на потребителите да виждат това съдържание, ако то е споделено някъде другаде. Така че едва ли може да се очаква коренна промяна, поне за потребителите. Авторите на съдържание се надяват към тях да потекат потоци от лицензионни такси, но нито Google, нито Facebook са известни със своята щедрост.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са залозите на Европейските избори 5 Какви са залозите на Европейските избори

Какво да гледаме в отделните страни членки, когато следим резултатите от гласуването за Европейски парламент

25 май 2019, 2746 прочитания

Какво означава оставката на Тереза Мей 11 Какво означава оставката на Тереза Мей

Неяснотите около Brexit засега само се увеличават, Борис Джонсън е фаворит за нов премиер на Великобритания

24 май 2019, 3860 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Хапче срещу самота; Робот, паркирай ми колата; Джобни дронове за пехотата

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък