Задава ли се нова ядрена надпревара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Задава ли се нова ядрена надпревара

Наземно базираните ракети със среден обсег са трудни за откриване, в повечето случаи са мобилни и могат да достигнат до повечето европейски градове за много кратко време

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

Момчил Милев
4388 прочитания

Наземно базираните ракети със среден обсег са трудни за откриване, в повечето случаи са мобилни и могат да достигнат до повечето европейски градове за много кратко време

© Reuters


Темата накратко
  • Благодарение на това споразумение в момента Европа е зона свободна от ядрени ракети.
  • INF гарантираше, че Вашингтон и Москва няма да се изкушат да нанесат бърз изпреварващ ядрен удар.
  • Ядрени държави като Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея обаче не са страна по договора.

И Русия, и САЩ имат изгода от оттеглянето, защото ще им позволи да създадат хиперзвукови ядрени оръжия.
НАТО се готви за свят без INF и повече далекобойни руски ракети по границите си.
От алианса твърдят, че няма да разполагат наземни ядрени оръжейни системи в Европа.
"Не трябва да предприемаме огледални мерки спрямо Русия – ракета за ракета, самолет за самолет. Не сме го правили и до сега. Можем да осигурим ефективно възпиране, използвайки различен инструментариум."

Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО

Дo началото на февруари Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF) беше може един от най-важните стратегически фундаменти на сигурността на Европа. Споразумението, подписано от американския президент Роналд Рейгън и съветския му колега Михаил Горбачов на 8 декември 1987 г., ефективно довежда до премахването на 2692 наземно базирани ракети с обсег между 500 и 5500 км, разположени най-вече на Стария континент. То гарантира, че нито една от двете страни (СССР и САЩ) няма да се изкуши да нанесе бърз изпреварващ ядрен удар, тъй като атакуваната държава ще има достатъчно време да отвърне реципрочно.

Договорът третира само наземно базираните системи, особено мобилните, тъй като те лесно могат да бъдат маскирани и прикрити за разлика от корабите и големите стратегически бойни самолети. СССР и САЩ също така се ангажират да не създават подобни стратегически оръжейни системи за в бъдеще.

Така INF де факто се превръща в най-мащабната инициатива за разоръжаване и контрол над въоръженията, като премахва всички наземно базирани ядрени ракети от Европа. Това и е началото на края на студената война между САЩ и СССР и блоковото противопоставяне в Европа.

Шахмат с ракети

Всичко това обаче скоро ще отиде в историята, рискувайки да вкара света в нова спирала на ядрена надпревара без каквито и да е ограничения. На 1 февруари държавният секретар на САЩ Майк Помпео формално стартира процедура за оттегляне на страната му от INF.

"Русия нарушава условията на този договор от години, без да изпитва каквито и да било угризения", обяви той. Конкретният повод е ракетата Novator 9M729, известна и като Iskander-K или SSC-8, която по данни на щатските специални служби има радиус на действие над 500 км. "Нарушенията на Русия поставят в риск живота на милиони европейци и американци", допълва Помпео. Според него "наш дълг е да отговорим подобаващо", като "осигурим достатъчно време" на руснаците да се съобразят с договора.

Последното е свързано с шестмесечния период на предизвестие, преди денонсирането на INF да стане факт и в рамките на който САЩ поне формално заявяват желание да изчистят противоречията с Москва. "Не може ние да сме единствената държава в света, едностранно ангажирана по този договор. Или по който и да е договор", обобщава американската позиция президентът на САЩ Доналд Тръмп.

На практика обаче големият проблем на САЩ в тази област не е толкова Русия, чиито наземно базирани ракети със среден обсег не могат да бъдат сериозна заплаха за континенталната част на страната (с изключение на слабо населената Аляска), а държави като Северна Корея и най-вече Китай, които не са обвързани с INF. По принцип една от дискутираните през годините опции за бъдещето на споразумението е неговото разширяване и включване на още ядрени държави. Присъединяването на Китай към договора обаче е фундаментално неприемливо за Пекин, тъй като около 95% от китайските ядрени ракети са със среден обсег.

Излизането парадоксално работи и в полза на Русия, която може да използва подобни стратегически оръжия както за да възпира Китай от експазионистични амбиции в Северна Азия, така и за да извива ръцете на европейските държави, които от своя страна ще са принудени наистина да започнат да повишават сериозно разходите си за отбрана в НАТО, за което пък САЩ ги притискат от години.

Тръмп в "Огледалния свят"

Ситуацията бързо се развива в посока, обратна на диалога и помирението. Вместо да провокира акт на разкаяние в Москва, още на следващия ден държавният секретар Помпео получи "огледален" отговор от Кремъл. "Нашите американски партньори казват, че прекратяват своето участие в договора и ние ще действаме така. Те казват, че провеждат изследователска работа и тестове [на нови оръжия], и ние ще направим същото", обяви още на следващия ден руският президент Владимир Путин. На обвиненията, че ракетата Novator 9M729 нарушава INF, руският външен министър Сергей Лавров отвърна, че САЩ правят същото с наземно базирания противоракетен щит и по-специално системата за вертикално изстрелване MK 41, която според него "може да бъде използвана за пуск на крилати ракети Tomahawk без каквато и да е модификация". "Такава инсталация за изстрелване вече работи в Румъния и по план скоро трябва да заработи в Полша и в Япония", обобщава руската гледна точка Лавров.

Няколко дни по-късно, на 5 февруари, руският военен министър Сергей Шойгу пък издаде заповед до подчинените си структури да адаптират съществуващите технологии и да разработят наземно базирани крилати и хиперзвукови ракети, които доскоро биха попаднали под ударите на INF. Според него Русия ще бъде готова да произвежда подобни стратегически ядрени оръжия до около две години. В тази категория попадат крилатите ракети "Калибр", които Москва демонстрира в реални бойни действия по време на кампанията си в Сирия, като ги изстреля от кораби в Каспийско море. Този тип оръжия имат радиус от 2500 км, но от ведомството на Шойгу твърдят, че в бъдеще обсегът им може да достигне 4500 км.

"Вървим към ситуация, в която не сме попадали от около 40 години: няма да има ограничения или правила за контрол над оръжията, които и двете страни да следват, а това е много опасно", коментира развитието на нещата Лин Рустен, старши директор за контрол на оръжията и неразпространението им в Съвета за национална сигурност по време на администрацията на Обама и настоящ вицепрезидент на организацията Nuclear Threat Initiative, пред CNN .

Тревога в НАТО

Генералният секретар на НАТО и бивш премиер на фронтовата държава Норвегия Йенс Столтенберг в момента се явява най-активният адвокат на спасяването на договора. Тази сряда проблемът с предстоящото денонсиране на INF беше водещата тема на срещата на военните министри от страните - членки на алианса, в Брюксел.

"Нашият основен акцент сега е да запазим договора. Все още има възможност за Русия отново да влезе в съответствие с него. Тъй като процесът на оттегляне няма да приключи преди август, Москва има шест месеца, за да стори това, и ние я призоваваме да го направи. В същото време планираме и бъдеще без INF и с повече руски ракети", коментира Столтенберг преди началото на разговорите на високо равнище, изразявайки смесица между надежда и скептицизъм. Според ръководителя на НАТО в момента Русия продължава да нарушава INF, като разполага нови ядрени ракети със среден радиус на действие SSC-8. "Тези ракети са трудни за откриване, мобилни са и могат да достигнат до европейските градове, така че това е нещо, което много ни безпокои. Ще продължим да призоваваме Русия да се върне към поведение в съответствие с INF."

Запитан как ще отговори НАТО, ако Кремъл игнорира тези призиви, Столтенберг уточни, че "имаме широк спектър от други опции – конвенционални и "други". Последното може би е намек, че при най-лошо развитие на ситуацията Европа все пак би могла да престане да е зона, свободна от ядрени ракети, след няколко десетилетия разведряване. "Засега няма да спекулирам за тези опции. Защото, ако започна да спекулирам за различните варианти, просто бих допринесъл за несигурността", допълва генералният секретар на НАТО.

"Това, което мога да кажа, е, че нашият отговор ще бъде единен, съюзниците от НАТО ще действат заедно. Той ще бъде премерен и ще бъде отбранителен, защото не искаме нова надпревара във въоръжаването. И нямаме намерение да разполагаме нови ядрени наземни оръжейни системи в Европа", обобщава ситуацията Столтенберг. Което обаче не означава, че в близко бъдеще американски и британски ядрени подводници няма да започнат да дават постоянни бойни дежурства край руските брегове...

Темата накратко
  • Благодарение на това споразумение в момента Европа е зона свободна от ядрени ракети.
  • INF гарантираше, че Вашингтон и Москва няма да се изкушат да нанесат бърз изпреварващ ядрен удар.
  • Ядрени държави като Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея обаче не са страна по договора.

И Русия, и САЩ имат изгода от оттеглянето, защото ще им позволи да създадат хиперзвукови ядрени оръжия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Две бързи уточнения, които ако се имат пред вид, внушенията в статията ще придобият друга посока:

    1. Договорът за РСМО е двустранен - между САЩ и СССР/РФ. Той не касае количеството, развитието и пр. както на съществуващите тогава ядрени арсенали на Франция и ОК (които са в НАТО), така и на Израел, и на Китай, а и по-късно възникналите на С.Корея, Индия, Пакистан.
    И тъй като договорът е двустранен, какво да прави с него едната високодоговаряща се страна, след като другата излиза от него?!
    В този смисъл жалбите на Столтенберг са извън реалността, защото САЩ и НАТО не са един и същ субект на международното право;

    2. Страната, напускаща договора (САЩ) е задължена в 6-месечен скок от датата на напускане (2.2.2019 г) да продължи да спазва ограниченията му. Което не се отнася за другата страна. Нейните ангажименти към ДРСМО приключват на датата на оттегляне на първата страна - 2.2.2019 г.



  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino

    Измъкването на САЩ от договора е предателство пред съюзниците им от НАТО. Сега те сами ще трябва да увеличат разходите си за отбрана, нещо, за което Тръмп ги натиска от 2 г. С убеждаване не стана, сега съюзниците са добре дошли на оръжейния пазар на щатите.

  • 3
    borodino avatar :-P
    borodino

    Някаква конгресдама от демократите е внесла в Конгреса законопроект за забрана Тръмп да излиза от ДОРСМО.
    Интересна държава са това САЩ! И за какъв дявол си избират президент?

  • 4
    practic avatar :-|
    Practic

    Съединените американски щати, разположени между
    два огромни световни океана, са неуязвими за руските ламаринени, пребоядисани кривундели.
    Единственото, което може да направи московитският Мордор, това е да шантажира Западния свят и Атлантическия алианс с ядрен удар по европейски градове, спекулирайки върху американската отговорност (доказано през двете световни войни) за Стария свят.
    Затова Кремъл форсира обновяването на ракетите със среден обсег. За нови междуконтинентални играчки руснаците вече нямат нито пари, нито организационни възможности, нито технологичен потенциал.
    Дори и Тръмп не може да свали европейския противоракетен щит. Договорите с Русия за самата нея са само късове хартия.
    "...САЩ да унищожи
    противоракетния си щит в Източна Европа..."
    За поколенията е останала иронична реплика
    на великия Гьоте, много подходяща за случая:
    "Колко хубаво би било всички наоколо да са
    наивни и доверчиви, и само ние да сме тарикатите!"
    А ние, препатилите българи, през последните 140 години опознахме маненко руските тарикатлъци...
    Е, не чак толкова, колкото братята поляци, но и за тези "познания" - берекет версин!

  • 5
    ahj21578679 avatar :-P
    ahj21578679

    Точно така картонени са им ракетите и надуваеми самолетите. Само не разбирам защо над Кремъл още не се вее знамето с чертите и 53 звездички?

  • 6
    zxp53317185 avatar :-|
    zxp53317185


    До коментар [#5] от "
    ahj21578679
    ":

    Предполагам по същата причина поради която не се вее и над Столипиново- липса на интерес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK