Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

Имаше време, когато Вашингтон изпращаше високопоставени американски дипломати да правят совалки из Централна и Източна Европа почти всеки месец. След като Полша, Унгария и останалите десет от региона влязоха в НАТО и ЕС, Америка сякаш възприе мотото "мисията изпълнена" и предпочете да се обърне към Азия.

Сега с обиколката на държавния секретар Майк Помпео в Унгария, Словакия и Полша САЩ дават заявка за завръщане в региона. Официално обявеното намерение е да се запълни вакуумът, останал след оттеглянето на Америка и отворил поле за засилване на присъствието на Русия и Китай. Основните послания на Помпео са за опасностите от руския газ и китайските технологии, особено в страни, където има въпросителни около корупцията (виждана като път за прокарване на руското и китайското влияние) и правовата държава. Американската офанзива по източния фланг на ЕС идва и в момент, когато усилено се говори, че Вашингтон и Брюксел са близо до споразумение за налагане на нови санкции срещу Русия заради пленяването на украински кораби в Азовско море.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преоткриването на "нова Европа"

"Заявеното намерение на визитата на Помпео е да противодейства на китайското и руското влияние в Централна Европа. Това се превърна в първостепенна цел на САЩ при управлението на Доналд Тръмп. И означава поставяне на геополитиката над всичко останало, както показва приглушеният американски отговор на залитането към нелиберално управление и отстъплението от демокрацията в някои страни в региона", казва пред "Капитал" Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund.

Докато за Вашингтон обиколката на Помпео е опит за възвръщане на американските позиции в региона и свиване на амбициите на Пекин и Москва, за неговите домакини визитата му е символична легитимация в момент, когато имиджът им в ЕС не е на особена висота. Унгария и Полша са с наказателни процедури от Брюксел заради застрашаване на основни принципи на ЕС, а репутацията на Словакия пострада след убийството на журналиста Ян Куцияк, разследвал предполагаеми връзки на мафията, достигащи до върха на управлението на страната.



Това не спира екипа на Тръмп да търси активно ангажиране с региона. "Твърде често в близкото минало САЩ отсъстваха от Централна Европа. Това е неприемливо. Нашите съперници запълниха вакуума", заяви Помпео в понеделник в Будапеща. "Сега имаме 14 американски визити на високо ниво само за първите две години на тази администрация. Няма да ви кажа колко имаше при предишната администрация, но числото започва с "н", добави Помпео. Това не е съвсем така, тъй като неговата предшественичка Хилъри Клинтън беше в Унгария през 2011 г. Но само миналата година руският президент Владимир Путин посети два пъти Будапеща, а последната визита на американски президент в Братислава е била през 2006 г.

В какво се превръщат съюзниците

При управлението на Барак Обама Белият дом реагираше срещу унгарския премиер Виктор Орбан за ограничаването на политическите права и атаката срещу демократичните институции в страната и контактите с Будапеща бяха ограничени. "САЩ имаха склонност да прибягват към хокане и размахване на пръст в миналото. Това не донесе особени ползи", констатира пред сп. Foreign Policy Даниел Фрийд, бивш помощник държавен секретар на САЩ по европейските и евроазийските въпроси.

Сега новият курс е политика на ангажиране, но е спорно доколко и тя работи. Както Вашингтон, така и Будапеща напълно промениха подхода си в последните две години, отбелязва Йорг Форбрих. "По времето на Обама Вашингтон открито критикуваше курса на Орбан, докато Будапеща се преструваше, че преговаря по противоречивите въпроси. При Тръмп Вашингтон млъкна по критични теми, засягащи демокрацията и върховенството на закона и се фокусира само върху геополитиката. Будапеща от своя страна започна открито да се противопоставя на САЩ", посочва анализаторът от German Marshall Fund. Три от примерите са, че Унгария блокира по всички линии сътрудничеството с Украйна в НАТО, изгони Централноевропейския университет от Будапеща въпреки натиска на Вашингтон и отхвърли американското искане да екстрадира двама руски търговци на оръжие, като вместо това ги предаде на Москва. "Ако при Обама имаше равенство, то при Тръмп резултатът е 3:0 за Орбан", обобщава Форбрих.

Не е сигурно дали Помпео успя да отбележи гол с предупрежденията си Будапеща да не подкрепя удължаването на газопровода "Турски поток" до Централна Европа (който трябва да мине през България - бел. ред.), защото САЩ смятат проекта за инструмент за разпространяване на руското влияние, както и да внимава с китайския технологичен гигант Huawei (който прави голям логистичен център в Унгария и твърди, че обслужва 70% от населението в страната). Според Вашингтон използването на неговото оборудване може да се използва за шпионаж и "ще затрудни партньорските ни отношения". Отговорът на унгарския външен министър Петер Сиярто беше, че западните държави са "лицемерни" за Китай и Русия, тъй като "не централноевропейски компании подготвят и строят газопровода "Северен поток 2" (свързващ Русия и Германия - бел. ред.) заедно с "Газпром", а германски и британски фирми са основните партньори на Huawei в Унгария.

Посланията на Помпео попаднаха на по-благоприятна почва в Полша, която е сред най-гласовитите критици на "Северен поток 2", а правителството й обмисля да забрани на Huawei да участва в развитието на 5G инфраструктура в страната, след като миналия месец арестува по подозрения в шпионаж служител на китайската компания. Гжегож Малецки, бивш ръководител на полското външно разузнаване, посочва пред в. Financial Times, че не е изключено арестът да е извършен от Варшава, за да получи одобрението на САЩ: "Това има потенциала да разруши полско-китайските отношения и би трябвало решението да е взето на най-високо правителствено равнище, където са преценили, че то е по-важно от запазването на добри връзки с Китай."

Допълнителен знак за намерението на Варшава да запази близостта си с Вашингтон е съгласието й да бъде тази седмица съдомакин заедно със САЩ на конференция за Близкия изток, на която ЕС гледа с подозрение. По Иран и други близкоизточни теми САЩ и ЕС са на конфликтни позиции и европейските държави показно изпратиха представители на ниско ниво на форума във Варшава, където освен Помпео дойде и американският вицепрезидент Майк Пенс.

Освен това в момента Полша лобира САЩ да изградят на нейна територия постоянна военна база и дори предлага тя да се казва "Форт Тръмп". "В Полша вече има значимо американско военно присъствие като част от силите на НАТО и скоро то ще нарасне с прибавянето на още няколкостотин американски войници. Допълнително надграждане под формата на постоянна военна база не изглежда да предстои поради опасенията на много страни в НАТО, че подобно поставяне на отбранителните ангажименти на двустранна основа може да подкопае НАТО като колективен отбранителен пакт", казва Йорг Форбрих.

Рискът е, че с прекомерното залагане на САЩ Полша рискува да се самоизолира в ЕС и в НАТО. Бившият полски външен министър Радек Сикорски, който критикува сервилното според него поведение на Варшава пред Вашингтон, дори предполага, че Тръмп иска да използва Полша, за да разбие ЕС, тъй като го смята за заплаха за икономическите интереси на САЩ. "В това отношение американската политика е донякъде като руската" посочва Сикорски, цитиран от Associated Press. Дори това да е леко преувеличено, подновената активност на САЩ в Централна Европа не е еднозначно добра новина.