Изборите за президент в САЩ може да се превърнат в състезание за милиардери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изборите за президент в САЩ може да се превърнат в състезание за милиардери

От дълги години се спекулира, че Майкъл Блумбърг може да се кандидатира за президент

Изборите за президент в САЩ може да се превърнат в състезание за милиардери

Очертава се на предстоящия вот този тип кандидати да са най-много в историята

4969 прочитания

От дълги години се спекулира, че Майкъл Блумбърг може да се кандидатира за президент

© Reuters


До последните избори за президент на САЩ беше рядкост в състезанието да участват милиардери, но засега изглежда, че Доналд Тръмп е променил това. Досега президенството винаги е изглеждало като понижение за американските милиардери, то управление ала Тръмп е сцена за изява и легитимация пред гражданите, каквато парите сами по себе си не дават пред обществото. Проблемът е, че милиардери като Майкъл Блумбърг или Хауърд Шулц са изолирани от избирателите единаци без забележима политическа платформа, пише Politico. А в такъв случай може да се окаже, че така само вредят на демократите.

Президентството като сцена за изява

Победата на Доналд Тръмп създава илюзията, че всеки милиардер може да се нареди на опашка за изборите през 2020 г. Дори много анализатори твърдят, че само милиардер, който е външно лице за американската политическа система и е готов да играе по масово популистки начин като Тръмп, може да победи републиканския президент на изборите през 2020 г. Подобни анализи и повишеното внимание спрямо милиардерите няма как да не гъделичкат егото на някои хора.

Списъкът с имена, които може би биха имали интерес към президентството, е дълъг: От Майкъл Блумбърг и Хауърд Шулц (от Starbucks), които вече са обявили "проучвателни кампании", до Опра Уинфри, Марк Зукърбърг, Шерил Сандбърг от Facebook и дори Боб Айгър от Disney. Докато повечето хора от списъка най-вероятно няма да се кандидатират, те все пак флиртуват с идеята публично и я използват, за да печелят обществена подкрепа и легитимация като "тези, които могат да спрат Тръмп".

Милиардери без истинска платформа

Проблемът е дали освен милиардите долари което и да е от горните имена има реална политическа идея. Когато Доналд Тръмп беше избран, той имаше силни послания, с които мобилизира републиканската база от избиратели, въпреки че често речите му си противоречаха една с друга.

В същото време Майкъл Блумбърг изглежда като напълно отдалечен от реалността на демократическите избиратели. Не му помага и фактът, че той не е пълен аутсайдер в политиката - американците много добре знаят методите му на управление от времето, когато беше кмет на Ню Йорк. Блумбърг е убеден във величието си и нормалната му реакция към всичко, докато е бил кмет, е било да изтъква, че щом е успял в частния бизнес, значи и всичко, което иска политически, трябва да се случи. Тази му черта прекалено много напомня на демократическите избиратели за Тръмп, който демонстрира подобни изказвания всеки ден.

Хауърд Шулц от Starbucks пък, изглежда, се цели в несъществуваща избирателна база. Шулц иска да води умерена кампания, с която да привлече и демократи, и републиканци, които не са съгласни с радикалните идеи на партиите си. Кампания, целеща се в независимите избиратели, не е нова, но Шулц прави залог, който може да се окаже неоправдан. Въпросът е дали съществува наистина силна база от хора, които са в перфектната среда и искат умерен кандидат. Демократическата партия върви рязко наляво заедно с повечето си избиратели, докато Тръмп легитимира протекционисткото дясно. Шулц смята, че може да бъде пробизнес демократ. Според социологически проучвания, цитирани от Politico, обаче това, което дефинира независимите кандидати, е отвращение от политическата система, а не умереност на убежденията. Независимите обикновено всъщност предпочитат една партия над другата и са почти винаги толкова наляво или надясно, колкото главните американски партии, но са отвратени от самата система.

Възможна вреда

Шулц и Блумбърг също така представляват заплаха и за традиционните политически кандидати на демократите. Особено Шулц, който съвсем директно заяви, че няма нищо против да се кандидатира като независим кандидат. Републиканците за разлика от демократите са много по-дисциплинирани на избори и склонни да подкрепят кандидата на партията си дори когато не го харесват.

Демократите обаче по-често клонят към трети кандидати или са по-склонни да гласуват протестно, особено ако са разочаровани от своята партия.

Това означава, че при потенциална независима кандидатура Шулц може да открадне важни гласове от главния кандидат на демократите. Докато независим кандидат не е взимал повече от 2.7% от националния вот за последните 20 години, точно настоящата ситуация с кандидати милиардери, шестващи по медиите, може да доведе до по-висок процент за такъв на следващите избори. А според социолозите в такъв случай гласовете е много по-вероятно да дойдат от демократи, отколкото от републиканци. След като беше разкъсан от медиите, Шулц обеща да изчака 4 месеца с кандидатурата си, за да не помогне на Тръмп, но остава да видим какво ще направи.

Фиксацията с милиардерите води и до друг проблем - ако политическите дебати се водят от милиардери с мъгляви послания, които са свикнали да работят в частния бизнес, то състезанието може да деградира до референдум за това кой е по-богат, по-успешен или по-агресивен в нападките си. А това пак подпомага Тръмп, който може да не е от най-успешните милиардери, но вече е доказал, че е непобедим в боя в калта.

До последните избори за президент на САЩ беше рядкост в състезанието да участват милиардери, но засега изглежда, че Доналд Тръмп е променил това. Досега президенството винаги е изглеждало като понижение за американските милиардери, то управление ала Тръмп е сцена за изява и легитимация пред гражданите, каквато парите сами по себе си не дават пред обществото. Проблемът е, че милиардери като Майкъл Блумбърг или Хауърд Шулц са изолирани от избирателите единаци без забележима политическа платформа, пише Politico. А в такъв случай може да се окаже, че така само вредят на демократите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    За демократите вредна беше и Хилъри, но когато човек здраво си е затворил очите, няма как да го види.

  • 2
    ruark avatar :-|
    ruark

    и на това ми казват демокрация, гласа на народа и силни партиини опозиции с подкрепата на профсъюзи.....добре че имат привилегията долара, в УСА отдавна цари диктатура, как може в една демокрация да има в един парламент само две гигански партии и се наливат пари в избора на кандидати и на президенти. Къде е 200 милионният народ който има депутати защитаващи работните места. Дойде един тръмп и постави на колене форд и форд се отказа да закрива фабрики в уса и работни места. Ами ако не беше тръмп. Един пример. Големият американски спекулант уорън бъфет американската финансова акула купи 120 годишна кетчуп фамилна фирма и уволни 70 % от персонала веднага и я армортизира за да изкарва повече пари. Държавата е безсилна и ФЕД само може да печата пари да копува с тях държавен заем за да може правителството да купува от частните идустриялци и да задлъжнява народа и държавата. Това не е система и демокрация а капиталистическа болест......
    Тези милярди които се разиграват на избори нямат нищо общо с народа. народа гласува за да си мисли че живее в демокрация и той избира президента, който е наложен за кандидат от олигарсите итнт. УСА има една невидима петролно финансова диктатура.
    В последните години наблюдаваме все повече и повече галопиращо задлъжняване и не минава вече година без шът даун, при което не се плащат заплати на обикновени чиновници а въоражаването е до зъби....

  • 3
    ruark avatar :-|
    ruark

    автоматизира

  • 4
    borodino avatar :-|
    borodino

    Изсмукана от пръстите тема, открадната от Politico.
    И Бърни Сандърс като не е милиардер да не би да не е реален претендент през 2020? Ако хилъристите не го бяха прееб@.., сега президентът на САЩ щеше да се казва Сандърс.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Всичко това ще е настъпване на мотики. По-лоши мотики от Хилъри. Какво им трябва на демократите да разберат, че само Сандърс може да бие Тръмп?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK