С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 17 фев 2019, 18:14, 7394 прочитания

Как "Северен поток 2" влияе на България

Макар и далеч, новият руски газопровод ще има негативни последици за местния пазар

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въпреки че е на цели 1600 км и наглед няма особена връзка с България, "Северен поток 2", чието изграждане вече изглежда необратимо, ще има доста съществен ефект върху българския енергиен пазара и политика. Досега за българското правителство газопроводът, който ще свързва директно Русия с Германия по дъното на Балтийско море, изглеждаше повече като далечно камъче в обувката. То напомняше, че България не е била третирана равноправно по отношение на "Южен поток" – за Германия може, за нас не, но пък което нямаше как да бъде махнато, за да не се обиди "Газпром". Руската компания се очаква да осигури газ за нова тръба през България, която ще свързва Турция със Сърбия.

"Северен поток 2", който тази седмица получи окончателна зелена светлина за построяването си, обаче ще има доста голямо влияние върху България. Първо, част от сделката, за да тръгнат новите доставки на газ от Русия за Германия, най-вероятно ще включа гаранции, че транзитът през Украйна няма да бъде спрян. Дори това да не сложи край на идеите за пренос на руски газ от Турция към Централна Европа през България, значението на бъдещия газопровод през страната ще бъде по-скоро маргинално. Вторият ефект, в зависимост от договорките между Русия и Украйна ще се почувства върху цената на газовите доставки за България. И третият, и може би най-важен ефект, ще бъде изолация на Източна Европа – газ вече ще постъпва от Изток и Запад, за България от юг и север, но все ще е руски.


Самотното "не" на София

"Северен поток" е ябълка на раздора между Германия, Европейската комисия (ЕК) и страните от Централна и Източна Европа, още от момента на построяването на първата му част през 2011 г. Сега, с удвояването на капацитета си, той ще даде възможност на руската компания не само да заобиколи Украйна, но и да спре транзита на газ през Словакия и отчасти Полша. За Украйна спирането на транзита през нея може да коства до 2% от брутния й вътрешен продукт. Затова и кампанията срещу "Северен поток 2" беше особено ожесточена. ЕК на няколко пъти заяви, че новият газопровод няма нито икономически смисъл, нито политическа подкрепа.

Както се оказа, обаче газопроводът има достатъчно политическа подкрепа, дори от страни като България. Затова, в края на 2017 г. ЕК предложи поправка в съществуващите правила, според които европейското анти-монополно право в областта на енергетиката да се простира и върху териториалните води на ЕС. Подобна изискване например беше отправено и към България през 2014 г. за проекта "Южен поток". Целта на поправката е да ограничи контрола на "Газпром" над морската тръба, като по този начин попречи на руския газов гигант да увеличи влиянието си в Европа.



Въпреки съпротивата на Германия и още шест страни, включително България, поправките бяха приети на 8 февруари. В крайна сметка, бяха договорени няколко малки отстъпки в полза на Германия. Например, Дания, през чиито териториални води минава "Северен поток 2" и която беше заплашила, че може да го спре, няма да има думата пряко. Режимът на работа на газопровода ще се определя само от страната, на чиято територия първо излиза тя, т.е. Германия. Това премахва регулаторната несигурност за "Газпром", която вече ще знае, че ще трябва да отговаря на само на германските власти. Въпреки че все пак последната дума остава в ЕК.

"Прилагането на Газовата директива на ЕС върху "Северен поток 2" влошава ситуацията за газопровода", обясни за "Капитал" Катя Яфимава от независимия енергиен институт Oxford Energy. Тя обаче не вярва Брюксел да наложи големи ограничения, тъй като проектът вече е в напреднала фаза.

България беше единствената страна, която застана срещу предложенията за промени. След уточняващ въпрос на "Капитал" към Министерството на енергетиката, оттам отговориха, че българските представители са "наложили проучвателна резерва". Според МЕ "България, както и редица други държави-членки, са изразявали своите правни и технически притеснения от евентуално приемане на предлаганите промени, включително липсата на оценка на въздействието на предложенията от страна на ЕК и даването на изключителни правомощия на ЕК в преговорите при проектите с трети страни". Другата важен елемент в българската позиция е било настояването енергийните проекти на територията на ЕС да са третирани еднакво. Към кой проект реферира министерството обаче е трудно да се разбере. Единственият, за който може да се отнася подобна позиция, е "Южен поток" или негов бъдещ заместител.

Проблемът е, че когато се гласува, е малко късно за допълнително проучване на въпроса. Вероятно и затова никой не е разбрал този тънък нюанс в българската позиция.

Как "Северен поток 2" засяга България?

Новият газопровод всъщност засяга България. Според прогнозите, например на унгарския институт REKK, при равни други условия, след построяването на "Северен поток 2" цените на газа в северна Европа ще поевтинеят, но в южна ще поскъпнат. Най-осезателно това ще почувства България. Именно затова, Унгария, която под лидерството на Виктор Орбан, не може да бъде обвинена в анти-руски чувства обърна позицията си и се присъедини към страните, които застанаха срещу проекта през Балтийско море.

По принцип България може да се намеси в процеса на определяне на правилата за работата на бъдещия газопровод. Германия е длъжна да поиска мненията на всички заинтересовани страни и ако София представи солидни аргументи, те трябва да бъдат взети предвид. Проблемът е, че преценката ще е въпрос на баланс и тежест – ако само България се окаже засегната, а останалите държави заявят, че са доволни от правилата, то едва ли мнението на страната ще бъде взето под внимание. Отделен е въпросът, че едва ли някой в държавата ще тръгне да се занимава с такава "вятър работа".

По-големите проблеми обаче се другаде. Ако "Газпром" реши, че не иска да се разделя за газовата си инфраструктура, това може да доведе до подписване на споразумение между ЕС и Русия за режима на работа на газопровода. Брюксел започна да опипва подобен подход още през 2014 г. с "Южен поток", с който трябваше да се преодолее проблемът, че газопроводът започва в Русия и завърша в европейска територия, т.е. в единия си край отговаря на руските, а в другия на европейските правила. Тогава обаче руската окупация на Крим доведе до прекратяване на разговорите. Сега полуостровът продължава да е окупиран, но "противоречията между страните членки", както се изрази високопоставен служител на ЕС, изискват такава договорка на високо ниво.

Ако има споразумение между ЕС и Русия, то може да позволи на "Газпром" повече привилегии, срещу гаранции например, че руската компания няма спре преноса на газ през Украйна. По този начин ЕС като цяло ще задоволи претенциите на източноевропейските си членки, както и ще се погрижи поне отчасти за Киев. Подобно развитие вече се вижда в готовността на Русия да води преговори с Украйна за преноса на газ след 2019 г., когато изтича транзитният договор между "Газпром" и украинската "Нафтогаз".

През 2018 г. 86.8 мрлд. кубически метра руски газ са преминали през украинска територия на път за Западна Европа. "Северен поток 2" ще поеме 55 млрд. м3 от тях. Така че, за да се запази транзита през Украйна, Русия ще трябва да се откаже от някои от проектите си – най-вероятен в това отношение изглежда "Турски поток 2", който трябва да доставя газ, която да бъде транспортирана през България за Западна Европа. Всъщност, ограниченията за "Северен поток 2" могат само да помогнат за газопровода през Черно море, тъй като "Газпром" ще се нуждае от трасе, което да компенсира свитият капацитет на тръбата през Балтийско море.

Дори и това да не се случи, т.е. доставките на газ през България да бъдат гарантирани, удвояването на руската газопреносна инфраструктура, която излиза директно в Германия ще позволи на "Газпром" много по-лесно ще може да диктува правилата на играта на европейския пазар. Досега руската компания почти нямаше избор откъде да прекара суровината си за Европа, но от скоро ще има четири входящи точки, чиито капацитет е с 40% по-голям от потреблението в Европа.

Ако България не е доволна от условията на "Газпром" за транзит на газ през нейната газопреносна система, тя няма как да окаже натиск. Това вече се видя при договарянето на условията за бъдещия газопровод, който ще свързва Турция със Сърбия през българската територия. "Газпром" успешно успя да направи условията по-изгодни за себе си, тъй като може да арбитрира между различни маршрути за преноса на суровината си.

Третият проблем с въвеждането на "Северен поток" е изолирането на България, както и цялата Източна Европа. Със строежа "Северен поток 2" и "Турски поток" до голяма степен се затваря маршрутът през Украйна, като за сметка на това "Газпром" ще доставя газа си в Полша от запад на изток, а в България от юг на север, практически блокирайки тези маршрути за други конкуренти. С всичко това, влиянието на "Газпром" само се увеличава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

18 фев 2020, 437 прочитания

Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС 1 Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС

Преговорите в Брюксел могат да завършат без споразумение

18 фев 2020, 709 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Белият дом получи дългоочаквания доклад за автомитата от Министерството на търговията

Препоръките могат да доведат до налагането на мита от 25%, което ще доведе до силна реакция от сектора

Още от Капитал
Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10