С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 21 фев 2019, 12:34, 6029 прочитания

Радикални борци с корупцията не са желани за европейската прокуратура

Бившата ръководителка на румънската Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши е с малки шансове да оглави бъдещата служба на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • На страните - членки на ЕС, явно не допада безкомпромисната позиция на Кьовеши за борба с корупцията.
  • Срещу бившия румънски главен прокурор активно лобира правителството в Букурещ, което критикува дейността ѝ като магистрат.
Ако някой в България е бил притеснен, че бившият главен прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията (DNA) Лаура Кьовеши може да стане първият европейски главен прокурор, може да си отдъхне. Макар да беше фаворит на селекционния борд, който отся три имена от всички кандидатствали за позицията, румънката е напът да изгуби. Тази седмица посланиците на страните членки предпочетоха Жан-Франсоа Бонер. Главният прокурор на апелативния съд в Реймс във Франция очевидно е по-приемлив от Кьовеши, която е известна с кръстоносния си поход срещу корупцията в Румъния.

Следващата седмица своя избор трябва направи Европейският парламент. От публичните декларации на част от депутатите може да се заключи, че те клонят към Кьовеши. Ако двете институции предпочетат различни кандидати, ще трябва да договорят окончателния избор в преговори помежду си.


Официално българските власти не коментираха кой е техният фаворит. Но едва ли това е бившата румънска прокурорка. Всеки път, когато името ѝ се спомене в България, то предизвиква нервна реакция от медиите, известни с близостта си с българската прокуратура и с управляващите.

Бъдещият европейски главен прокурор ще може да разследва престъпления срещу финансите на ЕС и опитът на Кьовеши, която успя да вкара в затвора бивш премиер, няколко министри и един отбор депутати, едва ли предизвиква приятни трепети сред политиците в София.


Единствено от "Демократична България" се обявиха в нейна подкрепа, а евродепутатите от ГЕРБ и БСП твърдят, че все още не са заели позиции. Според Емил Радев (ГЕРБ и Европейската народна партия) и тримата кандидати за поста са сериозни, така че депутатите ще направят избора си едва след като ги изслушат следващата седмица.



Долу наш‘те

За избора на Бонер ключова роля имаше румънското правителство. Още с поемането на властта през 2017 г. коалиционният кабинет между социалдемократите и либералите в Букурещ си постави за цел да отстрани Кьовеши. Мотивите им бяха, че тя е превърнала ръководената от нея DNA в нова "Секуритате". Неофициално Кьовеши беше атакувана като пристрастна, тъй като преследва основно леви политици. Освен това DNA често беше критикувана за продължителните си разследвания, които дори да не докажат вина, уронват престижа на заподозрените лица.

Последно, през юни 2018 г. DNA постигна присъда срещу лидера на социалдемократите (ПСД) Ливиу Драгня за злоупотреба със служебно положение. Провинението му е, че е лобирал две негови съпартийки да бъдат оставени на заплата в румънската социална служба, въпреки че са работили за ПСД. Заради предишна присъда за изборни манипулации Драгня не можа да стане премиер в сегашното румънско правителство. Преди това DNA вкара в затвора бившия премиер Адриан Нъстасе, а друг ляв премиер - Виктор Понта, беше оправдан от съда.

В крайна сметка Кьовеши беше отстранена от поста в средата на 2018 г., тъй като според румънския министър на правосъдието Тудорел Тоадер тя е превишавала правомощията си и е уронвала престижа на Румъния, говорейки за корупцията в нея.

Факт е обаче, че откакто DNA заработи, ситуацията в страната рязко се промени. Ако през 2008 г. Румъния беше на 70-о място в класацията на "Прозрачност без граници" за усещането за корупция, то през 2018 г. скочи до 61-во място. За сравнение - за същия период България падна от 72-ва на 77-ма позиция. Между 2006 г. (когато двете страни имаха сравними доходи на глава от населението) и 2018 г. в Румъния доходите са нараснали с 83%, в България - с 33%. Самата DNA през 2015 г. се е ползвала с 60% обществено доверие, докато парламентът - едва с 11%.

Освен че румънският кабинет официално заяви, че не стои за Кьовеши, през последните няколко месеца в страната започна упорита кампания срещу нея, включваща всевъзможни компромати. Както самата Кьовеши заяви, изборът на момента едва ли е бил случаен. Ако бившата ръководителка на DNA бъде избрана за европейски главен прокурор, това би било звучен шамар за румънския кабинет, който я уволни. Затова и управляващите правят всичко възможно да я спрат. Това предизвика лидера на либералите в европарламента Ги Верхофстад и Европейската комисия да поискат гаранции, че Букурещ няма да ѝ попречи да участва в избора.

"Това действие е само едно от много в последните две години, които правят Румъния да изглежда като страна от третия свят", казва Атила Биро от румънския разследващ проект Rise Project. Биро стана известен в България покрай съвместното разследването със сайта "Бивол" за възможната злоупотреба с европейски средства от "Джи Пи груп".

Обвиненията срещу Кьовеши в Румъния се повдигат от институция, която беше създадена специално да разследва предполагаемите нередности в дейността на DNA. Новосформираната Дирекция за разследване на магистрати е приела и сигнали за криминални прояви на вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс, в чийто ресор са въпросите за върховенството на закона в ЕС. "Само това може да ви покаже колко са сериозни обвиненията срещу Кьовеши", казва Биро.

Скандалите със сигурност са оказали влияние на избора, тъй като Букурещ се опитваше да представи бившата прокурорка като спорна личност, която може да се окаже оплетена в разследвания. В същото време Париж активно лобираше за своя кандидат. Докато Кьовеши отбиваше атаки, на практика в последната години няма конференция, посветена на европейската прокуратура, в която Бонер да не участва.

Сега топката е в Европейския парламент. Юдит Сaргентини, евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс, казва пред "Капитал", че парламентът ще отстоява своя избор, без да уточни кой е предпочитаният от нея кандидат. Саргентини, която е автор на критичен доклад за ситуацията с върховенството на закона в Унгария, твърди, че не вярва Букурещ да опита да попречи на Кьовеши да заеме поста. "Това окончателно ще срути техния имидж като надежден партньор в ЕС."

Хайде стига с тая мамалига

Кьовеши е позната и в България, тъй като стана олицетворение на това, което не се случва в страната. Част от извънпарламентарната опозиция у нас я сочи като пример за подражание, докато за големите партии на власт тя е по-скоро досадно напомняне, че дори Румъния може да се справя по-добре от България, когато има истинска антикорупционна прокуратура, която следи властта, а не нейните опоненти. Доскоро медиите, които винаги славят управляващите, обвиняваха Кьовеши, че е създала в Румъния ново "Секуритате", което тормози съвестните граждани и бизнесмени. Но откакто в България започна работа КПКОНПИ, "румънският пример" стана ехиден начин да се обясняват действията на антикорупционната комисия срещу критици на управлението.

"Искам всички, които хвалеха румънския модел, сега да си дадат сметка и да направят сравнение. Защото тези, които го хвалеха, сега обявяват тези действия за прекомерност". Така депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси, коментира бруталния арест през 2018 г. на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и зам.-кметицата Биляна Петрова. Думите на Кирилов всъщност не са обяснение, а съдържаха както нескопосано оправдание за действията на КПКОНПИ, така и предупреждение – ето какво го очаква всеки, който много иска борба с корупцията, както го правят на север от Дунав.
Какво ще прави европейската прокуратура

Европейската прокуратура (EPPO) ще има правомощия да провежда разследвания и наказателни преследвания на престъпления, засягащи бюджета на ЕС, като измами, корупция, пране на пари и трансгранични измами с ДДС.

Централното звено на бъдещата служба ще се състои от един европейски главен прокурор и по един прокурор, излъчен от всяка държава членка, която се е присъединила към регламента за учредяване на службата. До момента това са направили 22 страни от ЕС, сред които и България. EPPO трябва да започне да функционира до края на 2020 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Меркел призовава за "съпоставима" минимална работна заплата в целия ЕС Меркел призовава за "съпоставима" минимална работна заплата в целия ЕС

Германският канцлер спира да подкрепя идеята за единно възнаграждение на Макрон

16 юни 2019, 356 прочитания

Когато растежът не е самоцел 3 Когато растежът не е самоцел

Движението Degrowth смята, че сегашният ръст в световната икономика е невъзможен за поддържане

14 юни 2019, 1593 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
САЩ и Китай отбелязаха напредък в преговорите за търговското споразумение

Двете страни очертават принципните си ангажименти по най-спорните въпроси от сделката

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото