Дванадесет супертанкера плават празни – какво означава това за петролната индустрия?

Корабите плават без товар, след като производителите намалиха износа

Плаващи хиляди километри без товар към бреговата линия на Мексиканския залив, дванадесетте празни петролни танкера разкриват няколко истини за глобалния пазар на суровината. При нормални условия корабите биха били натоварени със суров петрол за доставки до рафинериите в Хюстън и Ню Орлиънс. Но сега танкерите плават без товар – практика, която собствениците на кораби традиционно опитват да избегнат заради големите разходи, пише Bloomberg.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Преди да развия по-аргументирано темата, ще пооткровенича: обичам Капитал!
    И съм признателен, че ме амбицира да чета. Защото, когато попадна – както и тук - на нескопосано надъфкан, изпълнен с нелогичности поради скандално непознаване на темата, превод от англоезична агенция (че каква друга!?) с елементи на преразказ, започвам да ровя в тематични сайтове, за да си доизясня картината.

    Обясненията свършиха.
    Който иска да чете друга гледна точка по темата за петрола – буйрунус. Пак ще е дълго...

    Никъде в тукашните медии не проби, но преди 3-4 седмици президентът Мадуро, оглавяващ страна-член на ОПЕК+, призова организацията да осъди американските санкции срещу нефтения сектор на Венецуела. Николас Мадуро предупреди ОПЕК за пагубната американска намеса върху глобалния нефтен пазар, защото санкциите срещу Венецуела рушат нефтения пазар.

    Оглавяваният от С.Арабия петролен картел не реагира. И направи поредното предателство към страните-членки. ОПЕК оглушително мълча и когато през 2003 г. под измислен повод агресията срещу Ирак парализира нефтодобива му. ОПЕК не осъди и организаторите на агресията срещу Либия през 2011 г., която прекрати петролния й добив. Организацията не реагира и на незаконното ембарго срещу Иран от м.г.
    Никак не е странно, но причината тогава, а и сега срещу Венецуела е една и съща: интересите на САЩ...

    А сега нещо важно и образователно за нефта: оринокският петрол тип Merey е уникален и няма заместители по света. Добиваните във Венецуела сортове са тежки и свръхтежки, които се отличават и с високо съдържание на сяра. При преработка те дават висок добив на дизел. Десетки рафинерии в САЩ особено по крайбрежието на Мексиканския залив технологично са приспособени за преработката на този сорт петрол. Цената на оборудването, обслужването му и ноу-хау-то се оценяват на много милиарди долари.
    По химически състав от венецуелския тежък нефт силно се отличават всички други тежки сортове: бразилският Marlim, мексиканският Maya, канадският Bow River и иракският Basra Heavy. Те са с още по-високо съдържание на сяра. Да се пренастрои крекинговият extra-processing на нефтепреработвателната промишленост в тази част на САЩ ще струва астрономически суми.

    Топмениджърите накомпаниите, както става ясно, са обяснили на чиновници от Белия дом и Държавния департамент до какво ще доведат санкциите против PDVSA. Бюрократите не са послушали професионалистите. Те са били невъзприемчиви и към друго предупреждение: че още преди обявяването на петролна война на Венецуела на пазара вече се е натрупал дефицит не само на тежък, но и на среден нефт заради прекратеното транспортиране на канадски шистов петрол, ембаргото над също тежкия ирански нефт и намаления добив от С.Арабия, ОАЕ и Кувейт.

    Да не могат да схванат, че точно в този момент спиране на венецуелския добив ще взриви доставките на нефт за САЩ, могат само идиоти.

    В същото време един след друг танкери, пълни с венецуелски нефт Merey излизат от пристанище Хосе и вземат курс не към Тексас или Луизиана, а към Азия.

    Изводът не е сложен: републиканската администрация смяташе, че за дни самозванецът Гуайдо ще събори чавистите и след това всичко ще си тръгне по старому. Блицкриг. Когато това не стана, в Белия дом са без разумен ход: Конгресът няма да разреши военна инвазия, защото демократите мразят Тръмп повече от Мадуро. И падането на Тръмп ще им отвори пътя към властта, а Мадуро... Мадуро ще почака.

    Че абсурдно непремислените действия на американската администрация ще съсипят нефтопреработвателната си промишленост не ми е грижа. Страх ме е в ступора да не започнат несанкционирана от Конгреса война, защото явно тя няма да е особено малка...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход