С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 фев 2019, 15:00, 2951 прочитания

Война на думи с ядрен заряд в Южна Азия

Ситуацията между Индия и Пакистан се влошава още повече след свалянето на индийския МиГ-21

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Индийският премиер е в предизборна кампания и се чувства длъжен да отговори на пакистанските терористични атаки със сила
  • В отговор Пакистан свали индийски изтребител и арестува пилота
  • Пакистанската армия се опитва да избегне по-нататъшна конфронтация

Инфографика

Хронология на конфликта за Кашмир

Увеличаване

Преди време тогавашният американски президент Бил Клинтън нарече Кашмир "най-опасното място в света". Тези дни всички си припомниха защо.

Успокояващото е, че за момента конфронтацията между двете ядрени сили с претенции към Кашмир - Индия и Пакистан, остава основно словесна. Във вторник, след като индийските въздушни сили бомбардираха терористичен тренировъчен лагер на територията на Пакистан, индийските медии ликуваха за силата, демонстрирана от една "нова Индия". В Twitter се появи хаштагът #SorryNotSorry, а вериги за бързо хранене започнаха да дават 20% отстъпка по случай великото събитие. Пакистан контрира с новината, че е свалил два индийски самолета и е взел за заложник единия пилот, който беше показан по телевизията. В Twitter представители на двете държави се нападат яростно, припомнят детайли от предишните им конфликти и бият барабаните на войната. За щастие за момента не изглежда Делхи и Исламабад да търсят ескалация, която бързо може да прерасне в международна криза. Но рискове от погрешна преценка, която да доведе до изостряне, има и от двете страни.


Атака и контраатака

Инфографика

Размирният Кашмир

Увеличаване


Напрежението избухна, след като на 14 февруари базираната в Пакистан групировка "Джаиш-и-Мохамед" извърши самоубийствен атентат в индийската част от Кашмир, който отне живота на 40 индийски войници. Това е най-кървавата терористична атака в оспорвания хималайски регион от три десетилетия насам. И е показателна за продължаващия проблем с терористични групировки от Пакистан, които, макар и забранени, действат безнаказано на негова територия.

Отмъщението не закъсня - индийските въздушни сили нанесоха удар в Балакот, 80 км навътре в територията на Пакистан, в ранните часове на 26 февруари. Индийците твърдят официално, че атаката е довела до смъртта на над 300 терористи от "Джаиш-и-Мохамед" и унищожението на най-големия им тренировъчен лагер. Пакистан отрича да има жертви. Но е факт, че това е първото навлизане на индийски въздушни сили на територията на Пакистан от войната между двете държави през 1971 г. и е рязка ескалация спрямо доскорошните сблъсъци между двете съседки.

Вътрешната политика вероятно играе роля за изострянето, тъй като индийският премиер Нарендра Моди се готви за избори през април и има интерес да се покаже като силен и решителен лидер. В своя статия старшият експерт по индийска политика на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон Ричард М. Росоу пише, че индийците са предприели атаката в Балакот след косвена подкрепа от страна на съветника по сигурността на Белия дом Джон Болтън. В разговор между него и индийския съветник по националната сигурност Аджит Довал след атентата в Кашмир, Болтън заявява, че САЩ "подкрепят правото на Индия за самозащита в лицето на презграничния тероризъм". Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е намалила значително финансирането си за Пакистан през последните две години и официално свързва пакистанската армия с терористични групировки. Въпреки това САЩ продължават да прекарват военна техника за Афганистан през Пакистан. Според Росоу обаче усещането във Вашингтон е, че Пакистан систематично се показва като лош и двуличен съюзник, докато стратегическите интереси на САЩ в партньорството с Индия продължават да се развиват.



Нежелание за конфронтация

Пакистан също се почувства длъжен да отговори, като мюсюлманската страна се похвали, че е стреляла отвъд демаркационната линия в оспорваната територия в Кашмир и е свалила два индийски изтребителя МиГ-21. Говорителят на пакистанската армия генерал-майор Асиф Гафур обясни, че пакистански изтребители са навлезли в индийска територия и са бомбардирали празна земя като назидание за нарушаването на пакистанското въздушно пространство. Но добави, че пакистанската армия се надява да избегне война. Усещането е, че Исламабад се опитва едновременно да покаже сила, но и да смекчи обстоятелствата дотолкова, че да не се налага да действа по-нататък.

В същата посока са и твърденията на държавните медии в Пакистан, че индийската атака се е случила всъщност само на 5-6 км от границата с Кашмир, което намалява задължението на Исламабад за ответен удар. Това е възможно, тъй като има два региона на име Балакот. Според индийските въздушни сили бомбардираното място е на 80 км навътре в Пакистан, а не в Кашмир, където също има регион Балакот. Но ако Исламабад се съгласи с индийската версия, това би означавало и да признае колко неефективна е противовъздушната му отбрана и да подготви агресивен отговор - нещо, което пакистанската армия иска да избегне. Премиерът Имран Хан също призова за преговори и деескалация, за да не се стига до ядрен конфликт между двете държави.

Ескалацията все още е възможна

Конфликтът за Кашмир продължава повече от 70 години, като пакистанската армия определя пълното завладяване на Кашмир като една от ключовите си цели. Това предполага, че пакистанците нямат намерение да спрат да финансират терористични групи като "Джаиш-и-Мохамед" и "Лашкар-и-Тайба" (срещу които индийците са водили наземни операции през 2016 г.). Според Илиас Хан, кореспондент на британската BBC в Исламабад, напълно възможно е Пакистан да се откаже от риска от по-нататъшни действия срещу Индия сега, но в удобен момент да последват още терористични атаки в Кашмир.

Според Росоу ситуацията сега е сравни телно уни кална и потенциалът за ескалация все още е налице. Нестихващите проблеми с пакистански терористични групи и лекотата, с която индийските въздушни сили навлизат дълбоко в територията на Пакистан, предвещават дълготрайно напрежение между двете държави. Класическите отговори в дипломацията като изгонването на дипломати или прекъсването на връзки не решават нищо в настоящата ситуация, особено когато и двете държави имат ядрен арсенал. Росоу добавя, че Западът има ограничени лостове, с които да повлияе на решенията на двете държави. И всички само могат да се надяват, че Делхи и Исламабад ще успеят навреме да се дръпнат от ръба.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа

Двата приоритета на премиера са да изкара страната от ЕС до 31 януари и да договори търговска сделка до края на 2020 г.

15 дек 2019, 403 прочитания

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 2 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1547 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Мей си спечели двуседмична глътка въздух за Brexit от депутатите

Парламентът подкрепи стратегията й за Brexit, но лейбъристите обявиха, че ще настояват за втори референдум за ЕС

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10