Война на думи с ядрен заряд в Южна Азия

Инфографика Хронология на конфликта за Кашмир Увеличаване Хронология на конфликта за Кашмир Преглед на оригинала Смаляване

Преди време тогавашният американски президент Бил Клинтън нарече Кашмир "най-опасното място в света". Тези дни всички си припомниха защо.

Успокояващото е, че за момента конфронтацията между двете ядрени сили с претенции към Кашмир - Индия и Пакистан, остава основно словесна. Във вторник, след като индийските въздушни сили бомбардираха терористичен тренировъчен лагер на територията на Пакистан, индийските медии ликуваха за силата, демонстрирана от една "нова Индия". В Twitter се появи хаштагът #SorryNotSorry, а вериги за бързо хранене започнаха да дават 20% отстъпка по случай великото събитие. Пакистан контрира с новината, че е свалил два индийски самолета и е взел за заложник единия пилот, който беше показан по телевизията. В Twitter представители на двете държави се нападат яростно, припомнят детайли от предишните им конфликти и бият барабаните на войната. За щастие за момента не изглежда Делхи и Исламабад да търсят ескалация, която бързо може да прерасне в международна криза. Но рискове от погрешна преценка, която да доведе до изостряне, има и от двете страни.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Атака и контраатака

Инфографика Размирният Кашмир Увеличаване Размирният Кашмир Преглед на оригинала Смаляване

Напрежението избухна, след като на 14 февруари базираната в Пакистан групировка "Джаиш-и-Мохамед" извърши самоубийствен атентат в индийската част от Кашмир, който отне живота на 40 индийски войници. Това е най-кървавата терористична атака в оспорвания хималайски регион от три десетилетия насам. И е показателна за продължаващия проблем с терористични групировки от Пакистан, които, макар и забранени, действат безнаказано на негова територия.

Отмъщението не закъсня - индийските въздушни сили нанесоха удар в Балакот, 80 км навътре в територията на Пакистан, в ранните часове на 26 февруари. Индийците твърдят официално, че атаката е довела до смъртта на над 300 терористи от "Джаиш-и-Мохамед" и унищожението на най-големия им тренировъчен лагер. Пакистан отрича да има жертви. Но е факт, че това е първото навлизане на индийски въздушни сили на територията на Пакистан от войната между двете държави през 1971 г. и е рязка ескалация спрямо доскорошните сблъсъци между двете съседки.

Вътрешната политика вероятно играе роля за изострянето, тъй като индийският премиер Нарендра Моди се готви за избори през април и има интерес да се покаже като силен и решителен лидер. В своя статия старшият експерт по индийска политика на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон Ричард М. Росоу пише, че индийците са предприели атаката в Балакот след косвена подкрепа от страна на съветника по сигурността на Белия дом Джон Болтън. В разговор между него и индийския съветник по националната сигурност Аджит Довал след атентата в Кашмир, Болтън заявява, че САЩ "подкрепят правото на Индия за самозащита в лицето на презграничния тероризъм". Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е намалила значително финансирането си за Пакистан през последните две години и официално свързва пакистанската армия с терористични групировки. Въпреки това САЩ продължават да прекарват военна техника за Афганистан през Пакистан. Според Росоу обаче усещането във Вашингтон е, че Пакистан систематично се показва като лош и двуличен съюзник, докато стратегическите интереси на САЩ в партньорството с Индия продължават да се развиват.



Нежелание за конфронтация

Пакистан също се почувства длъжен да отговори, като мюсюлманската страна се похвали, че е стреляла отвъд демаркационната линия в оспорваната територия в Кашмир и е свалила два индийски изтребителя МиГ-21. Говорителят на пакистанската армия генерал-майор Асиф Гафур обясни, че пакистански изтребители са навлезли в индийска територия и са бомбардирали празна земя като назидание за нарушаването на пакистанското въздушно пространство. Но добави, че пакистанската армия се надява да избегне война. Усещането е, че Исламабад се опитва едновременно да покаже сила, но и да смекчи обстоятелствата дотолкова, че да не се налага да действа по-нататък.

В същата посока са и твърденията на държавните медии в Пакистан, че индийската атака се е случила всъщност само на 5-6 км от границата с Кашмир, което намалява задължението на Исламабад за ответен удар. Това е възможно, тъй като има два региона на име Балакот. Според индийските въздушни сили бомбардираното място е на 80 км навътре в Пакистан, а не в Кашмир, където също има регион Балакот. Но ако Исламабад се съгласи с индийската версия, това би означавало и да признае колко неефективна е противовъздушната му отбрана и да подготви агресивен отговор - нещо, което пакистанската армия иска да избегне. Премиерът Имран Хан също призова за преговори и деескалация, за да не се стига до ядрен конфликт между двете държави.

Ескалацията все още е възможна

Конфликтът за Кашмир продължава повече от 70 години, като пакистанската армия определя пълното завладяване на Кашмир като една от ключовите си цели. Това предполага, че пакистанците нямат намерение да спрат да финансират терористични групи като "Джаиш-и-Мохамед" и "Лашкар-и-Тайба" (срещу които индийците са водили наземни операции през 2016 г.). Според Илиас Хан, кореспондент на британската BBC в Исламабад, напълно възможно е Пакистан да се откаже от риска от по-нататъшни действия срещу Индия сега, но в удобен момент да последват още терористични атаки в Кашмир.

Според Росоу ситуацията сега е сравни телно уни кална и потенциалът за ескалация все още е налице. Нестихващите проблеми с пакистански терористични групи и лекотата, с която индийските въздушни сили навлизат дълбоко в територията на Пакистан, предвещават дълготрайно напрежение между двете държави. Класическите отговори в дипломацията като изгонването на дипломати или прекъсването на връзки не решават нищо в настоящата ситуация, особено когато и двете държави имат ядрен арсенал. Росоу добавя, че Западът има ограничени лостове, с които да повлияе на решенията на двете държави. И всички само могат да се надяват, че Делхи и Исламабад ще успеят навреме да се дръпнат от ръба.