Венецуела - още хаос или преход

Венецуелският президент Мадуро се стреми да представи опозицията като марионетка в международен заговор за преврат

Венецуела - още хаос или преход

От САЩ зависи дали ще има успешен политически преход или още насилие в страната

Марина Станева
4438 прочитания

Венецуелският президент Мадуро се стреми да представи опозицията като марионетка в международен заговор за преврат

© Reuters


Военната интервенция не е решение и може да влоши ситуацията.
На фона на хаоса прозорецът за ефективното излизане от кризата чрез договорен политически преход се затваря.

Когато венецуелският президент Николас Мадуро смени Уго Чавес начело на страната преди шест години, това стана под мотото: "Чавес зададе пътя, Мадуро пое кормилото." Само че управлението му доведе страната до крах, а той е изправен пред най-сериозната политическа криза, след като неговият опонент и лидер на Националното събрание Хуан Гуайдо се самопровъзгласи за временен държавен глава.

Мадуро, който описва съперника си като "американска марионетка", е подложен на силен международен натиск, включително санкции на САЩ, целящи да нанесат удар по жизненоважната петролна индустрия на страната. Почти всички държави от Европейския съюз подкрепят разрешаване на конфликта чрез оттеглянето на Мадуро и провеждането на президентски избори, а Москва и Вашингтон сблъскаха позиции относно американската кампания за световно признаване на Гуайдо. Опозиционният лидер разполага с подкрепата на повечето западни държави, но все още не контролира пристанищата, централната банка и въоръжените сили.

Изглеждащото неизбежно засилване на напрежението във Венецуела крие риска от гражданска война, дестабилизиране на целия регион и покачване на цената на петрола. На фона на този хаос прозорецът за ефективното решение на кризата, а именно договорен политически преход, се затваря.

Когато "всички опции" са на масата

Ситуацията ескалира, след като през седмицата Мадуро насилствено отблъсна опитите на опозицията за вкарване на хуманитарна помощ с подкрепяни от САЩ чуждестранни конвои. Това накара Гуайдо да призове Вашингтон да обмисли "всички опции" за свалянето на президента. Мадуро обаче отрича да има криза в страната въпреки хиперинфлационната икономическа катастрофа, довела до недостиг на храна и лекарства. Русия пък коментира саркастично епизода с хуманитарната помощ, правейки паралел с плановете на американския държавен глава Доналд Тръмп за стена по границата с Мексико: "Една страна дори иска да построи огромна стена по границата с друга страна, за да предотврати незаконното преминаване."

Специалният представител на САЩ за Венецуела Елиът Ейбрамс отрече обвиненията на Москва, че Вашингтон се подготвя за военна намеса, но повтори изказването на Тръмп, че "всички опции са на масата". По думите му американската политика включва "използването на колкото се може повече дипломатически, икономически и политически натиск в подкрепа на желанието на венецуелците за демокрация. Затова призоваваме страните да обмислят с какви ресурси и средства разполагат, за да допринесат за венецуелската демокрация и да окажат натиск върху нелегитимния режим на Мадуро за мирно оттегляне".

Действията на Гуайдо изправят Мадуро пред дилемата дали да рискува още по-категорична международна реакция, като го арестува, или да го остави да продължава открито да се противопоставя на държавните институции. "Опитите да се реши ситуацията с Гуайдо стана истински проблем за правителството, защото той израсна толкова много политически", посочва пред Reuters Луис Саламанка, политолог от Венецуелския централен университет. Според Раул Гайегос, анализатор от консултантската фирма Control Risks, властите ще се въздържат от крайни действия. "Много по-устойчиво е с времето да направиш така, че опонентът ти да изглежда неефективен, отколкото да изглеждаш като диктатор, особено когато върху теб е поставен такъв фокус", заявява Гайегос пред Reuters.

Гуайдо се опитва да накара военните да изберат дали да застанат срещу Мадуро, или да разрушат репутацията си пред цивилните, като продължават да блокират хуманитарна помощ. Президентът пък се стреми да изкара опозицията неефективна марионетка в международен заговор за преврат и не се отказва от опитите да запази властта си въпреки икономическия крах. Според анализ за сп. Foreign Policy на професора по политически науки от University of Chicago Майкъл Албъртъс действията и на двете страни крият дълбок риск. Ако опозицията спечели, ще наследи икономически разсипана страна и разделено общество, което ще затрудни изграждането на стабилна демокрация. Ако Мадуро спечели, ще засили хватката си върху властта и ще ликвидира възможността за преход в близко бъдеще.

"Ляв мъченик на империалистическите сили"

От това как САЩ реагират в ситуацията ще зависи дали ще има успешен политически преход в страната или още насилие. "Ако Мадуро се окопае, администрацията на Тръмп трябва да продължи с натиска, включително чрез допълнителни целеви санкции срещу най-корумпираните венецуелски държавни представители. Но не трябва да използва военна сила, тъй като това ще ограничи способността на опозицията да поиска легитимен мандат за управление и ще приближи страната до гражданска война. Също така може да се загуби подкрепата на международната коалиция за Гуайдо", твърди анализ на Вrookings, който посочва четири стъпки за излизане от кризата. Първо, Националното събрание трябва да предложи план за възстановяване и преструктуриране на институциите във Венецуела. Второ, международната общност трябва да подкрепи венецуелците, като осигури допълнителна хуманитарна помощ за тези държави в региона, които са подслонили над 3 млн. души, напуснали страната. Трето, САЩ и съюзниците трябва да засилят натиска по отношение на прането на пари и "кухите" компании, през които минават "мръсни" венецуелски пари. Четвърто, нужни са стимули за икономическа помощ от институции, склонни да преговарят с новото временно правителство, като Международния валутен фонд например.

Нахлуването във Венецуела само ще помогне за превръщането на Мадуро в ляв мъченик, преследван от империалистическите сили. "Военната интервенция ще унищожи една вече овехтяла инфраструктура, ще създаде разделение в международната общност, ще повдигне въпроси за легитимността на новите венецуелски власти и ще даде ужасен пример в региона", обобщава пред ВВС Бенджамин Гидън от вашингтонския Wilson Centre.

Бразилският журналист на свободна практика Едуарду Кастелар, който пише за Венецуела, също смята, че такава интервенция може да влоши ситуацията. Според него решението трябва да бъде договорка, чрез която да се гарантират свободни избори, наблюдавани отвън. "Това обаче ще бъде трудно, тъй като нито Мадуро, нито опозицията са отворени към такива преговори. Затова международната общност трябва да окаже натиск върху двете страни да постигнат споразумение, което да има механизъм за прилагане на практика", казва пред "Капитал" Кастелар.

Мадуро все още разполага с лоялността на армията и в резултат все още управлява Венецуела. Въпросът е докога ще успява да удържи, след като международният натиск свива притока му на средства. А стопят ли се парите, лоялността също може да изчезне.

Военната опция

Американската общественост е предпазлива относно опцията за военна намеса, а повечето латиноамериканци имат едно наум относно историята на регионално вмешателство от страна на САЩ. Страни като Бразилия, Чили и Колумбия се обявиха против интервенцията. Мнозинството от венецуелците също са на това мнение.
Военната интервенция не е решение и може да влоши ситуацията.
На фона на хаоса прозорецът за ефективното излизане от кризата чрез договорен политически преход се затваря.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Смисълът от появата на такива текстове е да убедят западномислещата си публика какво е най-добре да стане във Венецуела според заподномислещи коментатори.
    Това никого, обаче, не интересува. Както и мен не би ме интересувало какво мисли уважаваната Марина Станева за реда в клиниката ми.

    Какво да става в собствената им страна трябва да решават венецуелските граждани. И в този смисъл горната сугестия е доста безсмислена пък и на моменти с елементи на лъжливост.

    В последните 5 г. във Венецуела са проведени 5-6 национални избори: за законодателни органи, за президент, за губернатори. Само на първите - за Национална асамблея през 2014 г. по чудо обединилите се (защото никога оттогава не се случва да се обединят) дребни опозиционни партии печелят мнозинство в Националната асамблея. Върховният съд приема, че трима от депутатите на опозицията са забъркани в купуване на гласове и отменя избора им. Опозицията не признава съдебното решение, а Върховният от своя страна разпуска НА. Следва взрив на насилие по улиците и съдът оттегля забраната, но последователно обявява за нелегитимни всичките му актове, докато тримата не се оттеглят. Те не се оттеглят.
    За да се отпуши законодателството, през 2016 г правителството свиква избори за Конституционна асамблея (Велико народно събрание), в което народът определя 2/3 от представителите да са от чавистката партия. На проведените същата година избори за губернатори три опозиционни партии се коалират и спечелват 4 от 23 мандата за губернатори. Малко след това коалицията се разпада.
    На изборитеи за президент през м.г. Мадуро получава 67.8% от гласовете.

    Описвам така подробно историята, защото във Венецуела сумарната подкрепа за цялата опозиция е около 18-20%. Просто няма как мнението на 1/5 от неселението да се наложи на останалите 4/5 по демократичен начин! А че Николас е абсурден управленец - това не се нуждае от коментар.
    Промяната трябва да е мирна, защото 300 000 въоръжени сили са плътно на страната на чавистите. Защо? Защото това са мъже от най-бедните слоеве, за които Чавес е кумир. За времето от 1999 до сега закъсала Венецуела почти е ликвидирала фавелите, с което не могат да се похвалят нито една от латино държавите и е построила , мисля, към 500 000 жилища за бедните. Е, тия половин милион семейства ще рипат за Гуайдо ли? Защото нямали тоалетна хартия? Дълбоко се съмнявам.

    Естествено САЩ всячески ще опитват да удушат икономически Венецуела, защото военна интервенция няма кой да им разреши - нито Конгреса, нито СС на ООН, където вчера Русия и Китай наложиха вето на американската резолюция.

    И после трябва много да внимават, защото антиамериканизмът в Латинска е пословичен. Цирковете по границите в събота доста стъписаха присъстващите там на първия ред президенти на Колумбия, Чили и Парагтвай, защото гражданите им много добре помнят и кървавите американски операции срещу картелите, и касапина Пиночет, и как американските компании си поделят националното богатство, след като катурнат левите правителства.

    А Гуайдо? Бялото момче се провали с трясък. Той не стига, че ".. все още не контролира пристанищата, централната банка и въоръжените сили...", ами и теоретечните щансове някога да го направи клонят към нула.

    След джумбушите по границата от събота дори проправителствения испански "Ел Паис", който дотогава му постилаше червена пътека, започна ка го титулува "венецуелския политик Гуайдо". Много показателно.

    И накрая: насилствена хуманитарна помощ е оксиморон. Не можеш да налагаш няко му да му помагаш.
    Ако ви капе мивката в кухнята, да взема да ви разбия вратата, за да сменя гумичката?

    Американци, вървете си у дома!

  • 2
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Добре, и какво следва - гражданска война 20 срещу 80 ли?

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "xte29566872":

    Драги xte29566872",

    Взех си бележка, защото един-двама форумци ме ругаят, че не им давам линкове за твърденията си. Тъжна работа. Ако някой си Робърт Фицмайстер е казал нещо в англосаксонска медия, то някакъв скрижал ли е станало? Що не почнат да мислят и съпоставят тия хора? Аз не можга ли да изсазвам мнение?
    И затова като в дисертация вече ще вадя под черта използваните източници, с които отскоро задръствам компа си...

    Вариантите за Венецуела са безброй. Но зависи кой какво иска.

    Единствената цел на САЩ във Венецуела е смяна на режима и слагане на ръка върху природните й богатства. И явно не са се замислили много как ще го направят. Според учебниците начините за това са два: отвътре и отвън.

    Начинът с революция отвътре не проработи.
    Четох анализ в Wall Street Journal,
    https://www.wsj.com/articles/venezuelas-maduro-shows-no-sign-of-leaving-now-what-11550097501
    според който главната причина Вашингтон да са заиграе така насериозно с Гуайдо е уверението му, че властта в Каракас се клати и е нужно едно малко усилие, за да падне. Моменталното признаване на самозванеца от Белия дом означава, че там на часа са повярвали на тия лакърдии. А това говори зле както за нивото на стратегическото планиране в екипа на Тръмп, за разузнаването на САЩ като такова, а и за влиянието на проамериканската опозиция във Венецуела – пълни импровизатори!

    Начинът с военна инвазия отвън също изглежда все по-нереален.
    Съдейки по реакциите на вицето Пенс и на пожар свиканата среща в Колумбия два дена след фиаското с „тържественото посрещане на хуманитарната помощ“, Америка план Б е нямала и панически започва да импровизила по иракски модел „коалиция на желаещите“, които да извадят за Вашингтон кестените от огъня. Всички американски сателите вкупом признаха самозванеца за „временен президент“ (каквото и да значи това), но когато замириса на интервенция, всички те започнаха да говорят за мирно уреждане: Испания, Могерини, латиносателитите. Дори и Катето Захариева промълви, че „в случай на военна акция България ще запази неутралитет“... Господ здраве да й дава, защото походната ни баня още е заета в Афганистан и свободни теляци нямаме...

    После: Тръмп е най-медиазависимият американски президент от Джордж Вашингтон насам. Реално всичките му действия, дори и тези със сериозни геостратегически последствия, се правят, за да получи удобно медийно представяне. Затова той не може да не се съобразява с факторите, които правят военното решение непопулярно и дори САЩ може да бъдат принудени да приемат някаква форма на мирно урегулиране на венецуелската криза.

    Главният довод срещу инвазия е поразителната за латиноамериканци лоялност на венецуелската армия и спецслужбите! Те преминаха през две сериозни изпитания: никой от върхушката не мина на страната на американската марионетка, ако че беше призната от целокупния Запад, и второ – недопускането на т.н. хуманитарни конвои. Отстояваната лоялност разсея надеждите, че една интервенция ще е лека и безпроблемна. А като се отчете нагледно показаното досега нищожно обществено влияние на опозицията, едни активни моенни действия отвън ще доведе до тотално дескридитиране на опозицията във Венецуела за десетилетия напред и интирвенцията ще трябва да се превърне в окупация. И после безкрайни медийни репортажи за успешни акции на партизаните чависти... Мисля, че позабравеният виетнамски синдром на клетъчно ниво е оставил следи у американците.

    Доста ковчези, покрити с раираното знаме ще има посрещнат в САЩ при това развитие. Тъжното е, че сега в администрацията на Тръмп няма и сянка от онзи гений Кисинджър...

    И като за финал трябва да благодаря на Капитал за възможността да развия тезата си, която отново е в тотален дисонанс с неговата. Оценявам го.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Само война не бива да има! Изолация, икономическо изтощаване и международен натиск най-вече върху Русия.

  • 5
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    "...въпреки хиперинфлационната икономическа катастрофа, довела до недостиг на храна и лекарства"

    Недостиг на храна и лекарства е бабите да са разграбили сутрин всичките промоции в Кауфланд. Това да можеш да си купиш храна само с политическо влияние или натурална размяна си е каменната ера отвсякъде!

  • 6
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Нека всички вкупом изчакаме Мадуро мирно и тихо да изтреби нацията си от глад с още няколко милиона инфлация, за да няма касапи като Пиночет!

    ...и задължително без международна подкрепа към протестиращите! Това е канонично забранено от Светото писание и всеки подобен опит задължително се счита за преврат. Осъдените биват наказвани с 2 години четене на форумни спорове.

  • 7
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181

    САЩ майка си ли дирят във Венецуела? Защо демократичният свят не протестира срещу опитите на една държава да организира преврат и да се бърка във вътрешните дела на друга? Това ли ви е "демокрацията" смешни либеруги? Само когато ни изнася ...

  • 8
    borodino avatar :-|
    borodino

    Брицкригът на САЩ се провали.
    Венецуелския петрол отива вече не в САЩ, а в ЕС: Великобритания, Норвегия, Швеция и Испания, и в Индия. Дневният добив от 1,2 млн барела се запазва. Европейската централа на Петролеос де Весецуела се мести от Лисобон в ... Москва.

    Заложилите на блицкрига американски (...) си удушиха нефтопреработвателната промишленост в Тексас и Луизиана. Честито на умниците!

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Честита годишнина от Освобождението на България от турско иго.

    Забележителен коментар за Венецуела на легендата Джон Пилджър:

    http://glasove.com/categories/na-fokus/news/vojnata-sreshtu-venecuela-e-izgradena-vyrhu-lyzhi


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход