Свят

Какво се случи с еврото 20 години след създаването му

Единната валута продължава да е обект на спорове, като някои от фундаменталните проблеми на еврозоната остават нерешени

Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута.
Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута.
Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута.    ©  Reuters
Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута.    ©  Reuters

Двадесет години след въвеждането му еврото продължава да е обект на спорове. Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута. В свое изследване Центърът за европейска политика (CEP) анализира кои страни са спечелили и кои страни са загубили от въвеждането на единната валута.

Юбилеят на еврото обаче бива по-скоро заглушен, отколкото празнуван, като причината за това е все още тлеещата криза на валутата. Тя започна в края на 2009 г. в Гърция и след това засегна и други страни от еврозоната. В разгара си в средата на 2012 г. пет от тогавашните 17 страни членки се нуждаеха от финансова помощ – Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Чрез специално създадените органи за финансова помощ - Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSM), Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), страните в затруднение получиха подкрепа. Гърция получи заеми в размер от 261.9 млрд. евро, Ирландия получи 45 млрд. евро, а Испания, Португалия и Кипър – съответно по 41.3, 50.3 и 6.3 млрд. евро. Ситуацията се улесни едва когато на 26 юли 2012 г. председателят на Европейската централна банка Банка (ЕЦБ), Марио Драги, обеща, че финансовата институция ще направи всичко в рамките на своя мандат да подкрепи валутният съюз. Така и колапсът на еврото беше предотвратен.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев Неутрално
    • - 1

    Европейският съюз понася щети от местна проява на световна грешка за неограничавани щети от работата на централната банка.

    Вариантите са:

    1. При неограничавани щети от работата на Европейската централна банка (ЕЦБ) е с нарастване на щетите в еврозоната.
    При запазване на държавната грешка – колкото повече е европейският икономическия растеж, толкова повече са щетите. Всяко правителство на държава от еврозоната е със съдба на жертва и подсигуряван провал.
    Все още еврозоната се запазва, защото ЕЦБ приложи административно занижена основна лихва за еврото и отложи катастрофалната стопанска криза за сметка на бъдещи завишени щети.

    2. Спасението на еврозоната е възможно само при противодействие срещу щети от работата на ЕЦБ.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал