Какво се случи с еврото 20 години след създаването му
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво се случи с еврото 20 години след създаването му

Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута.

Какво се случи с еврото 20 години след създаването му

Единната валута продължава да е обект на спорове, като някои от фундаменталните проблеми на еврозоната остават нерешени

4369 прочитания

Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута.

© Reuters


Двадесет години след въвеждането му еврото продължава да е обект на спорове. Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута. В свое изследване Центърът за европейска политика (CEP) анализира кои страни са спечелили и кои страни са загубили от въвеждането на единната валута.

Юбилеят на еврото обаче бива по-скоро заглушен, отколкото празнуван, като причината за това е все още тлеещата криза на валутата. Тя започна в края на 2009 г. в Гърция и след това засегна и други страни от еврозоната. В разгара си в средата на 2012 г. пет от тогавашните 17 страни членки се нуждаеха от финансова помощ – Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Чрез специално създадените органи за финансова помощ - Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSM), Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), страните в затруднение получиха подкрепа. Гърция получи заеми в размер от 261.9 млрд. евро, Ирландия получи 45 млрд. евро, а Испания, Португалия и Кипър – съответно по 41.3, 50.3 и 6.3 млрд. евро. Ситуацията се улесни едва когато на 26 юли 2012 г. председателят на Европейската централна банка Банка (ЕЦБ), Марио Драги, обеща, че финансовата институция ще направи всичко в рамките на своя мандат да подкрепи валутният съюз. Така и колапсът на еврото беше предотвратен.

Тогавашните събития обаче насочиха вниманието към вродените слабости на единната валута: липса на европейска бюджетна солидарност чрез споделяне на дълговете, инвестициите и следователно - рисковете, дълбоки различия между отделните икономики, както и липса на спасителен кредитодател за изпадналите в затруднения страни.

Проблемите остават

Въпреки че Марио Драги успя да успокои капиталовите пазари с обещанието за подкрепа, той не направи нищо значимо, което да реши фундаменталните проблеми на еврозоната (в интерес на истината това е задача на отделните страни, а ЕЦБ може само да подкрепя реформите, за които настоява). Различаващата се конкурентоспособност на страните, която произтича от факта, че държавите не могат да девалвират собствените си валути, за да останат конкурентни в международен план, е един от тях. Това беше метод, който широко се използваше преди въвеждането на еврото. След това ерозията на международната конкурентоспособност започна да води до по-нисък икономически растеж, увеличаване на безработицата и падащи данъчни приходи. По-конкретно, Гърция и Италия в момента изпитват сериозни трудност поради факта, че не са в състояние да обезценят своята валута.

В почти всяка страна от еврозоната тази тенденция доведе до дискусия за плюсовете и минусите на единната валута. Докато гражданите на затруднените страни от еврозоната се оплакват от нисък икономически ръст и висока безработица, други държави от еврозоната критикуват намесата на ЕЦБ и Марио Драги и факта, че финансовата помощ на централната банка на еврозоната ги прави отговорни за проблемните страни.

Големите победители

Двадесет години след въвеждането на еврото то е по-противоречиво от всякога. Все още липсват надеждни емпирични данни, които да покажат кои страни са спечелили от единната валута и кои са загубили. Отделни проучвания показват, че еврото е насърчило търговията между страните от еврозоната.

Недостатъците от въвеждането на еврото, които произтичат от факта, че страните от еврозоната вече не могат да обезценяват своите валути, остават неотчетени. Важен показател, по който може да се проследи дали еврото е довело до растеж или спад, е да се наблюдават тенденциите при БВП на човек от населението в страни, при които периодът между присъединяването към ЕС и еврозоната съответно е голям, тъй като това е единственият начин да се гарантира, че потенциалният растеж не се дължи на ЕС и неговия вътрешен пазар.

Големият победител от еврото безспорно е Германия. Тя е спечелила 1.9 трлн. евро, или 23 хил. евро на жител, между 1999 и 2017 г. За 2017 г. БВП на Германия е нараснал с 280 млрд. евро, а БВП на човек от населението се е повишил с 3390 евро. След нея се нарежда Холандия, чийто БВП е нараснал с 346 млрд. евро за периода, а БВП на човек се е увеличил с 21 003 евро. С изключение на 2004 и 2005 г. въвеждането на еврото в Германия е допринесло за увеличаване на икономическите показатели на страната (виж таблицата).

През първите години след въвеждането на валутата Гърция печелеше много от нея, но след 2011 г. това се промени и страната отчете големи загуби. За целия период от 1999 г. до 2017 г. се оказва, че страната е спечелила едва 190 евро на жител, или 2 млрд. евро общо. Във всички останали държави еврото е довело до спад в просперитета, показва проучването.

Резултатите показват, че Италия е загубила най-много. Без еврото италианският БВП би бил с 530 млрд. евро по-висок през 2017 г., което съответства на БВП на човек от населението от 8756 евро. Във Франция еврото също е довело до загуби от 374 млрд. от БВП за годината.

Следователно в Италия въвеждането на еврото е довело до спад на благосъстоянието от около 74 хил. евро на човек от населението, или 4.3 трлн. евро за икономиката като цяло за периода от 1999 до 2017 г. За Франция размерът на загубите е близо 56 хил. евро на човек от населението и 3.6 трлн. евро за икономиката като цяло.

Фактът, че последиците от еврото за просперитета на Гърция все още са почти положителни, се дължи на това, че страната спечели изключително много от единната валута през първите няколко години след въвеждането му. Това се промени драстично през 2011-2012 г., откогато еврото има негативно влияние върху икономиката на страната.

Ефект от въвеждането на еврото върху БВП и БВП на човек за 2017 г.
Ефект от въвеждането на еврото върху БВП на човек за периода 1999-2017 г.

Двадесет години след въвеждането му еврото продължава да е обект на спорове. Използван първоначално от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 г. и днес над 340 млн. граждани в 19 страни споделят една и съща валута. В свое изследване Центърът за европейска политика (CEP) анализира кои страни са спечелили и кои страни са загубили от въвеждането на единната валута.

Юбилеят на еврото обаче бива по-скоро заглушен, отколкото празнуван, като причината за това е все още тлеещата криза на валутата. Тя започна в края на 2009 г. в Гърция и след това засегна и други страни от еврозоната. В разгара си в средата на 2012 г. пет от тогавашните 17 страни членки се нуждаеха от финансова помощ – Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Чрез специално създадените органи за финансова помощ - Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSM), Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), страните в затруднение получиха подкрепа. Гърция получи заеми в размер от 261.9 млрд. евро, Ирландия получи 45 млрд. евро, а Испания, Португалия и Кипър – съответно по 41.3, 50.3 и 6.3 млрд. евро. Ситуацията се улесни едва когато на 26 юли 2012 г. председателят на Европейската централна банка Банка (ЕЦБ), Марио Драги, обеща, че финансовата институция ще направи всичко в рамките на своя мандат да подкрепи валутният съюз. Така и колапсът на еврото беше предотвратен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Европейският съюз понася щети от местна проява на световна грешка за неограничавани щети от работата на централната банка.

    Вариантите са:

    1. При неограничавани щети от работата на Европейската централна банка (ЕЦБ) е с нарастване на щетите в еврозоната.
    При запазване на държавната грешка – колкото повече е европейският икономическия растеж, толкова повече са щетите. Всяко правителство на държава от еврозоната е със съдба на жертва и подсигуряван провал.
    Все още еврозоната се запазва, защото ЕЦБ приложи административно занижена основна лихва за еврото и отложи катастрофалната стопанска криза за сметка на бъдещи завишени щети.

    2. Спасението на еврозоната е възможно само при противодействие срещу щети от работата на ЕЦБ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK