Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 мар 2019, 16:45, 2563 прочитания

Пътните произшествия в ЕС водят до по-малко смъртни случаи

България подава съмнителна статистика за жертвите от пътни инциденти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Инцидентите на пътя са отнели животите на 25 600 души в Европейския съюз през 2016 г., а други 1.4 млн. души – предимно пешеходци, велосипедисти и други уязвими участници в движението, са получили сериозни травми. Това са с 600 по-малко, отколкото през 2015 г., и с 6000 по-малко, отколкото през 2010 г. Това показват данните от базата данни на общността за пътни инциденти в Европа (Community database on Accidents on the Roads in Europe – CARE).

В ЕС през 2016 г. са загинали средно 50 души на 1 милион жители, като този показател на годишна база е спаднал с 1.3%. Традиционно едни от най-тревожните цифри са тези за България и Румъния, където загиналите са най-много от всички страни от ЕС-28. У нас пътните произшествия са отнели 99 живота на милион жители. Това е леко влошаване спрямо 2015 г. (98), а за годините от 2010 г. (105) насам намаляването на жертвите е едва 9%. Приблизително същият е и резултатът на северната ни съседка – 97 загинали на милион души.

Автор: Капитал

От Европейската комисия отчитат още, че пътищата на нашия континент са най-безопасните в света въпреки наблюдаваното напоследък забавяне на намаляването на произшествията с фатален изход. След две години на застой през 2016 г. положителната тенденция към понижаване на смъртните случаи се възобновява, като през за периода от 2010 до 2016 г. броят на смъртните случаи по пътищата е намалял с 19%. Въпреки че е обнадеждаващо, това темпо може да се окаже недостатъчно, ако ЕС иска да постигне своята цел за намаляване наполовина на смъртните случаи между 2010 г. и 2020 г.


Добрите примери

В далечната 1999 г. Литва поставя своя антирекорд - тогава по пътищата на страната в катастрофи умират общо 829 души. В момента трафикът е несравнимо по-натоварен, но загиналите са три пъти по-малко. Големият спад се случва през последните десет години и сега Литва е сред лидерите в програмата на ЕС за намаляване броя на жертвите по пътищата Vision Zero.

Преобръщането на тенденцията в страната започва през 2008 г. с вдигане на глобите за нарушаване на правилата на пътя и въвеждането на санкции като конфискуване на автомобили. Оттогава арсеналът от мерки се разширява и обхваща всички участници в движението.



Мерките

Преди близо 15 години Франция залага на наистина агресивните кампании за безопасност на пътищата. Тя стига дотам, че жандармерията опъва шатри на магистралата и приканва спрените с превишена скорост да влязат вътре и да гледат сурови кадри от катастрофи. Френската кампания включва и зловещи билбордове, които пропагандират неща като спазването на предимството на пешеходците и носенето на предпазен колан. Литва също залага на този подход и провежда продължителни кампании за безопасност на пътя, подкрепени от множество събития и с голямо медийно покритие.

От 1984 г. насам биват предприемани редица мерки на регионално равнище за намаляване на пътнотранспортните произшествия. Наред с тези мерки Съветът на ЕС прие на 30 ноември 1993 г. и създаването на CARE. С изграждането на такава база данни се смяташе, че може да се идентифицират и да се определят количествено проблемите, свързани с пътната безопасност, да се оцени ефективността на мерките за пътна безопасност на страните членки, както и да се улесни обменът на опит в тази област.

Загуби за икономиката

По данни на Европейската комисия всяка държава губи между 1 и 2% от своя БВП заради пътнотранспортни произшествия. Толкова са щетите за медицинско и социално обслужване, инвалидни пенсии, увреден автопарк, повредена инфраструктура. С много по-малко, но умно насочени инвестиции може да се спаси животът на стотици хора и да се направи пътуването по пътищата такова, каквото трябва да бъде - сравнително спокойно придвижване от точка А до точка Б, а не рискована борба за оцеляване.

В България след катастрофата на пътя преди Своге от август 2018 г., когато над 20 души загинаха при пропадане на автобус през мантинелата на наскоро ремонтиран участък, беше решено да се създаде Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", която да е пряко подчинена на премиера Бойко Борисов. Агенцията ще разработва, координира и контролира провеждането на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата в страната. Предвижда се още звеното, което ще бъде ръководено от Малина Крумова, да поеме част от функциите на различните институции, между които е споделена отговорността за безопасността на движението по пътищата.

Неясни данни

Според официалните данни на МВР загиналите в пътни произшествия през 2016 г. в България са 708. През 2017 г. те са били 682. Разследване на "Труд" обаче показва, че статистиката на институцията е неточна. Причината за това е, че не се проследяват починалите в болница до 30 дни след произшествието на пътя, които МВР записва във всекидневните си бюлетини за пътната обстановка като "ранени с опасност за живота".

Според официалната статистика за месеците юни, юли и август на 2017 г. загиналите в катастрофи са общо 180 при 233 за същия период на предходната година. Това поставя резултатът наравно с тези от 2012 и 2013 г., когато жертвите са били съответно 179 и 181. През февруари миналата година двама експерти по информация и анализ в Главна дирекция "Национална полиция" направили проверка на това какво се е случило с близо 2000 човека, които през 2016 г. са попаднали в графата "с опасност за живота". Оказва се, че 39 от тях са починали до 30 дни след катастрофата. Така общият брой на загиналите за 2016 г. се покачва до 747 души.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бърни Сандърс се отказа от кандидатурата си за президент на САЩ Бърни Сандърс се отказа от кандидатурата си за президент на САЩ

Битката през ноември вече със сигурност ще бъде Тръмп срещу Байдън

8 апр 2020, 202 прочитания

Франция е влязла в рецесия – БВП е спаднал с 6% през първото тримесечие Франция е влязла в рецесия – БВП е спаднал с 6% през първото тримесечие

Перспективите до края на годината се влошават, смята централната банка

8 апр 2020, 488 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Бившият шеф на кампанията на Тръмп - Пол Манафорт, беше осъден на близо 4 години затвор

Присъдата е в пъти по-малка, отколкото се очакваше, и това се приема за удар по обвинението

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10