С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 мар 2019, 14:51, 3391 прочитания

Дървото ГРУ и гората от спецслужби

В Русия има цяла сложна екосистема от спецслужби, не по-малко способни за "активни мероприятия" от ГРУ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Много по-обширната и невидима дейност на руските агенти в чужбина рядко попада в новинарските заглавия.
  • Задачите включват дестабилизиране на европейски правителства, прокарване на руски икономически интереси, атаки срещу политически противници
"Действайки бързо, сме длъжни да изпреварим противника с превантивните си действия, своевременно да откриваме уязвимите му места и да създаваме заплаха за нанасяне на неприемливи щети. Това гарантира завземането и задържането на стратегическата инициатива."

Думите са част от годишната реч в началото на март пред Академията за военни науки на началника на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов. Същият, на когото през 2014 г. бе приписана "Доктрината Герасимов" за хибридна война. Същият, на когото в крайна сметка се подчинява военното разузнаване - Главното управление към Генщаба, по-известно от съветски времена като ГРУ.


Тоталното фокусиране на медии и изследователи върху ГРУ - особено покрай случая "Скрипал" в Англия, а също и отравянето на Емилиян Гебрев в България - рискува не само да се митологизира това управление, но и да се забрави, че всъщност в Русия има цяла сложна екосистема от спецслужби, не по-малко способни за "активни мероприятия". Както и че особено агресивните "мокри поръчки", сред които и убийството на Александър Литвиненко през 2006 г., не бива да отклоняват вниманието от много по-обширната и невидима дейност в чужбина, която рядко попада в новинарските заглавия. Иначе казано, вторачването в едно-две дървета не бива да ни прави слепи за това, че има цяла гора.
В множество официални доклади на страни в ЕС и НАТО се посочва, че руските служби се занимават с агресивни кампании в подкрепа на геополитическите цели на Кремъл.


Раздробяване на монопола

В множество официални доклади на страни в ЕС и НАТО през последните години се посочва, че руските служби се занимават не само с обичайното събиране на информация или индустриален шпионаж, а и с агресивни кампании в подкрепа на геополитическите цели на Кремъл. Това включва дестабилизиране на европейски правителства, прокарване на руски икономически интереси, атаки срещу политически противници.



Ако в СССР имаше две служби за действия в чужбина - Комитетът за държавна сигурност (КГБ) и военното разузнаване (ГРУ), сега този монопол е разбит на поне четири агенции. Това са Службата за външно разузнаване (СВР), Федералната служба за сигурност (ФСБ), Главното управление на Генщаба (ГРУ) и Федералната служба за охрана (ФСО).

Швейцарското ножче на Кремъл

Още от съветско време идва традицията в хоризонтален план подобни структури да са ангажирани с доста по-широк кръг задачи в сравнение със западните си аналози и да използват други министерства - например на външните работи и икономиката - за дейността си до степен, че понякога са способни да ядосат някой министър в борбата си да поставят под контрол дадено посолство или търговско представителство.

Структурата, правомощията и сферата на дейност на руските специални служби често се припокриват, което би трябвало да води до здравословна конкуренция помежду им. Но също така повишава опасността от вътрешни вражди и битки и случаи на поемане на прекомерно голям риск, включително за да бъде спечелено вниманието и благоговението на Кремъл.

Венсан Жове разказа в Le Nouvel Observateur през лятото на 2014 г. например, че полк. Виктор Илюшин от ГРУ е бил изгонен от Франция за събиране на компрометираща информация за личния живот на президента Франсоа Оланд. Това не е характерно за военните - те се интересуват от данни за армията и икономиката на противника, докато с политическата информация се занимават СВР и ФСБ. През 2004 г. в Доха беше убит в бомбен атентат чеченският бунтовнически лидер Зелимхан Яндарбиев, а властите задържаха няколко души, за които смятат, че са агенти на ФСБ.

По отношение на разположението им във вертикалата на властта между службите също има отчетливи разлики - директорът на ГРУ има пряк достъп до президента, ФСБ и СВР му предоставят всеки ден различни кратки доклади, а ФСО също може да го информира отделно. Така възниква въпросът какво научава Путин от службите си.

По принцип би трябвало информацията да преминава през две места - Съвета за сигурност и администрацията на Кремъл. Но съветът, макар и с влиятелни членове, е със съвещателни функции и със състав от почти 30 души едва ли е толкова ефективен, колкото в пъти по-тесните "кабинети за сигурност" в Лондон, Вашингтон или Йерусалим. При президентската администрация винаги изниква въпросът за капацитета и квалификацията ѝ да анализира докладите на отделните служби, да проверява достоверността на източниците или данните им и да ги свежда до обобщение от половин до една страница, която всеки ден се поставя на бюрото на Путин. Което води до основния въпрос - "Кой говори в ухото на Путин".

Пазители на статуквото

За разбиране на това как функционира екосистемата на "руската разузнавателна гора" е важно да не се забравят основните мотиви на службите. А също така и призмата, през която всяка от тях вижда събитията.

На първо място, те са пазители на Кремъл - не толкова на конституционния ред, колкото на реалното статукво, каквото и да е то. Иначе казано, това са структури, които изпълняват нареждания на президенството - без дискутиране на алтернативи или ефективност, вместо да го захранват със сведения, достатъчно богати и разнобразни, за да взима президентът "информирано решение".

Това ги превръща просто в поредната група в руския елит (макар и с доста повече информация и ресурси) редом с армията, военнопромишления комплекс или преследващите финансови интереси от близостта с властта. С една важна особеност - твърде голямата тежест в дейността им в посока на политическия контрол вътре и вън от страната. Това включва следенето и заглушаването на опозиция и инакомислещи, компрометирането на критици на Москва и подпомагането на структури в чужбина, които симпатизират или просто са полезни на Русия.

На второ място идва представата на службите в какъв свят действат. И тя вероятно може да се опише като "военновременен манталитет". Три фрази, цитирани в изследване на Марк Галеоти за Европейския съвет за външна политика, представят този манталитет така: Русия (в смисъл на нейната политическа, историческа, религиозна и социална идентичност) е под сериозна, дори екзистенциална заплаха; винаги, когато Западът губи, ние печелим (в действителност животът е доста по-сложен); по-добре е да се действа, отколкото да се бездейства.

Последното означава нещо много важно - по-голяма от обичайното готовност да се поема риск. Включително защото дори при провал в чужбина той се тълкува само като тактически проблем по пътя към голямата цел - окончателната победа във войната.

Този контекст затруднява и тълкуването на агресивността на Русия през последните години. Какво е нападението в Солсбъри - почти аматьорски провал или операция (за отвличане на вниманието?) от много по-широка рамка на конфликт, която не ни е известна?

Кой използва структурите

Поради това светът чува много по-често за ГРУ и ФСБ, отколкото за СВР. Във външното разузнаване времето тече с десетилетия, а не с месеци, и поради естеството на дейността му то предпочита да работи дълбоко потопено и отдалечено от бурните събития на повърхността.

ГРУ за сметка на това е на другия полюс - военното разузнаване не само събира внушителни масиви информация, но и има спецотряди, обучавани да си вършат работата при невъзможни обстоятелства. Не става дума за някаква "мъжкарска култура" в управлението, а за това как се преследва крайната цел - по време на война е важно един мост да бъде взривен, а не дали отрядът ще бъде заловен от противника след това. От своя страна контраразузнаването ФСБ, което от 2013 г. има право да действа и зад граница, със своите антитерористични отряди като "Вимпел" и "Алфа" е едва ли не професионално длъжно да бъде параноично и активно.

Иначе казано, СВР няма "спецназ", а в ГРУ и ФСБ има доста такива мъже. Въпросът е кой ги използва. В годишната си реч ген. Герасимов даде да се разбере, че армията и Генщабът не са най-силната силова институция в страната, че има центрове с повече власт за взимане на решения в Кремъл или разузнавателната общност. Тяхната перспектива не е като на военните - да се подсили с хибридни действия способността да се води война, а да се действа, особено срещу НАТО, и то арогантно, агресивно, конфронтационно, без това да води до откриване на стрелба. С други думи - без да се попада в заглавията на западните медии, от които разбираме само за провалите, но не и за успехите на руските служби.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Ръстът на търговията с фалшиви стоки е тревожен, предупреди ОИСР Ръстът на търговията с фалшиви стоки е тревожен, предупреди ОИСР

Почти 7% от вноса в ЕС през 2016 г. са били такива продукти, без да се броят тези в онлайн платформи

20 мар 2019, 507 прочитания

Германия ще създаде фонд срещу нежелани чуждестранни придобивания Германия ще създаде фонд срещу нежелани чуждестранни придобивания

Това е част от протекционистката стратегия на министъра на икономиката Петер Алтмайер

20 мар 2019, 559 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Възходът на частните астронавти

Тестовият полет на капсулата Crew Dragon в околоземна орбита е началото на нова космическа надпревара, водена от корпорациите

Приземяването на Bоeing

След две ужасяващи катастрофи моделът "737 Мах 8" се оказа нежелан навсякъде по света, а проблемите в него могат да навредят дългосрочно на компанията

Новата вълна морски хотели

Поне пет големи комплекса ще отворят по Черноморието през тази година

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кубоиди, фараони...

Художничката Моника Попова отбеляза 50-ия си юбилей с три изложби, които проследяват различните й интереси през годините

Не е истина

Как да разпознаваме невярната информация: няколко лесни за ползване програми и онлайн инструменти за проверка на фактите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: ЕК пак глоби Google, ГЕРБ и СДС в коалиция за евровота

Емисия

DAILY @7PM // 20.03.2019 Прочетете