Какво може да направи ЕС, за да бъдат европейските компании глобално конкурентни

"Голямото е красиво" - така твърдят много европейските бизнес лидери, както и германският министър на икономиката Петер Алтмайер - когато става дума за корпоративната позиция на Европа в света. Вярно е, че компаниите от ЕС остават силно конкурентни в световен мащаб, както и че са много успешни износители. Вярно е също, че ЕС продължава да бъде много отворена икономика с търговски излишък. И все пак въпреки тези факти съществува опасението, че за компаниите от ЕС ще става все по-трудно да бъдат на върха за световните вериги за създаване на стойност, или казано по друг начин - да бъдат глобални лидери. И въпреки успехите на европейските компании в топ 50 на глобалната класация Fortune 500 те са едва 10, докато представителите на САЩ и Китай са съответно 21 и 11.

Картината в топ 100 в класацията е дори още по-мрачна за Европа – 37 компании от САЩ, 23 от Китай и едва 22 от ЕС. Отделно от това сред 20-те най-големи технологични компании в света – сектор, който е централен за успеха на цели икономики - няма европейски компании, докато има 11 представителя от САЩ и 9 от Китай. Европа очевидно изостава от конкурентите си и прогнозите не са в нейна полза – очаква се 70% от глобалното икономическо въздействие на изкуствения интелект да бъде съсредоточено в Северна Америка и Китай. Мнозина твърдят, че компаниите, базирани в ЕС, просто нямат така важния мащаб, за да се конкурират успешно.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Постоянен аргумент за справянето с този е проблем е, че европейската политика в областта на конкуренцията трябва да се промени. Контролът върху сливанията трябва да стане по-малко строг – такъв е и изводът от скорошното изследване на най-голямото бизнес лоби в Германия BDI. Освен това контролът върху сливанията следва да стане "по-динамичен", т.е. да се вземат предвид възможните бъдещи ефекти от конкуренцията, и "по-гъвкав", за да може да се справи с проблемите извън потенциалните антиконкурентни ефекти като екологичните, социални или други проблеми. Неотдавна това бе обсъдено в случая със сливането на Siemens и Alstom.

Законите за контрол на сливанията в Европа може да се нуждаят от реформа. Но да искаме от Комисията внезапно да изостави подхода си и да се обърне срещу на правилата на Регламента за контрол на сливанията със сигурност е погрешно. Освен това е необходимо да се помисли внимателно, за да се избегнат нежелани ефекти от политическа намеса в конкретни случаи. Европейските потребители все още се възползват от сравнително ниски надценки благодарение на високата конкуренция, която лесно може да бъде подкопана чрез разхлабване на контрола върху сливанията. Освен това не бива да бъдем наивни относно ползите, които по-големите компании биха имали, когато навлизат на пазар като китайския, където достъпът е силно регулиран и ограничен. Според нас следните направления са по-обещаващи както за европейските компании, така и за европейските потребители.

Прецизиране на инструментите за контрол на държавните помощи



Първо, прилагането на форма на контрол върху държавните помощи към чуждестранни компании трябва да стане по-ефективно както на нашите пазари, така и извън тях. Законодателството на ЕС в областта на конкуренцията следва да се прилага по недискриминационен начин, независимо от произхода на фирмата - критериите за започване на проверки следва да бъдат дали пазарите са изкривени. Комисията трябва да стане по-уверена в прилагането на правилата, но за да направи това, правната рамка на ЕС ще трябва да се развие значително - коментар, който беше направен наскоро и от BDI.

ЕС не може да прилага правилата за държавните помощи върху чуждестранни правителства и понастоящем няма систематичен, ефективен или добре обоснован начин за прилагане на правилата на ЕС за случаите с компании, които оперират на пазарите на ЕС, но получават държавна подкрепа от други юрисдикции. Въпреки това е възможно да си представим инструмент, който може да се приложи към чуждестранни фирми, които се ползват от държавна подкрепа по начин, който създава нелоялно конкурентно предимство, на което европейските компании не могат да отговорят подобаващо. Законодателството на ЕС трябва да се стреми да осигури равни условия за всички фирми.

За да се постигне този ефект, споразумението на СТО относно субсидиите и компенсиращите мерки може да осигури платформа за международно сътрудничество, която да помогне на ЕС да реагира в случай на субсидии, които нарушават баланса на международната търговия. Споразумението на СТО страда от три основни проблема: уведомяването за субсидиите не е напълно прозрачно и ефикасността им е ограничена. Второ, коригиращите действия са бавни и сложни. Трето, правилата на ЕС за държавните помощи се прилагат както за стоки, така и за услуги, докато правилата на СТО се прилагат само за стоки. В нашите икономики, които все повече се ръководят от услуги, мрежи и данни, съсредоточаването само върху субсидиите в сектора на стоките е недостатъчно.

Регулациите може да се използват за ограничаване на влизането на чуждестранни корпорации, които получават държавна подкрепа, която изкривява пазара. Но е необходим прозрачен процес, който избягва злоупотребата с инструментите. Ползата от такава система е, че тя може ефективно да ограничи опасенията за сигурността и самото й съществуване да обезкуражи нередно поведение. И все тя трябва да бъде ясно ограничена до добре дефинирани опасения, с обективни критерии, за да се избегне възможността да се превърне в средство за протекционизъм. Следователно тя не е подходяща като общ механизъм за контрол над държавните помощи.

Към проактивна инвестиционна програма

Второ, Европа следва да надхвърли защитните мерки и по-активно да следва стратегия, която подкрепя инвестициите и иновациите в Европа, като същевременно създава условия за растеж на компаниите в един добре интегриран единен пазар. Многоизмерната комбинация следва да се състои от политики за укрепване и задълбочаване на единния пазар, който все още е фрагментиран в сферата на услугите. Необходимо е също така да се осигури достатъчно пазарно финансиране за фирмите, за да могат те да разширяват дейността си и да се конкурират ефективно в световен мащаб - за което са необходими интегрирани и дълбоки капиталови пазари, включително за рисков капитал. Необходимо е да се стимулира поемането на риск и да се подобрят условията за бизнес и инвестиции в редица страни.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на ЕС все още са едва 2% от БВП, докато в САЩ са 2.8%. Освен това Северна Америка и Азия са водещи в частните инвестиции в изкуствения интелект (AI). Тази мрачна картина е пряк резултат от липсата на ефективни европейски инвестиции, да не говорим за стратегия за индустриална политика. Глобалните конкуренти на ЕС приеха много по-рано амбициозни стратегически планове за изкуствен интелект, където промишлените политики и публично-частните инвестиции имат важна роля. След Brexit картината в ЕС за AI ще изглежда още по-зле, тъй като Лондон води с сферата на компаниите с AI, което прави европейската стратегия още по-важна.

Европа се нуждае и от ясна стратегия за индустриална политика, за да постигне известна технологична независимост във важната цифрова инфраструктура. В свят, където не само индивидите, но и все повече индустриални процеси са напълно свързани помежду си, в Европа трябва да бъдат създадени и разбрани някои ключови технологии, за да се гарантира икономическата сигурност. Това изисква силни европейски технологични компании.

Преодоляване на слабостта на европейските университети

И накрая не е учудващо, че Европа губи технологичната надпревара, като се има предвид, че университетите й изостават от най-добрите. Например в машинното инженерство най-добрият немски университет, този в Аахен, се нарежда едва в групата на най-добрите 75, като пред него има цели 12 китайски университета. Извън Обединеното кралство само университетите в Милано и Льовен се класират пред Аахен сред университетите, базирани в ЕС. Имат ли Германия, Франция или ЕС стратегия за справяне с този проблем?

В заключение, глобалната конкуренция наистина става все по-трудна, по-специално с Китай, който все повече заема водеща позиция в ключови технологични сектори. Европа трябва да се изправи пред тази конкуренция. Защитните инструменти за справяне с притесненията относно държавните субсидии са част от решението; облекченият контрол на сливанията вероятно не е отговорът. Но истинският въпрос е дали ЕС ще укрепи единния си пазар, ще увеличи разходите за научноизследователска и развойна дейност, ще си възвърне лидерството при университетите и ще създаде истинска и интегрирана стратегия за изкуствен интелект. Голямото може да е красиво, но стратегическият приоритет за ЕС трябва да бъде да стане водещ в иновациите и въвеждането на нови технологии. За това се нуждае от инвестиции, изследвания и образование.

* Гунтрам Волф е директор, а Георгиос Петропулос е изследовател в аналитичния център Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.