С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 15 мар 2019, 11:53, 3786 прочитания

Газова еуфория с политически заряд в Кипър

Сложният възел от интереси е най-сериозното предизвикателство за разработването на находищата и износа на газ от Източното Средиземноморие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Еуфорията от откриването на газовото находище "Глафкос" в блок 10 в кипърската изключителна морска икономическа зона вече отстъпва място на прагматични оценки. Две седмици след като американската ExxonMobil и кипърското правителство обявиха "раждането" на третото и най-голямо досега находище на средиземноморската страна, както и най-значителното в света за последните три години, се трупат повече въпроси, отколкото отговори.

Откриването на газовото поле поставя темата за това как да се процедира със залежите на въглеводороди в Източното Средиземноморие. Тя е пряко свързана с деликатния баланс между Кипър, Турция, Израел и Египет. Находището направи още по-трудно за Кипър и съседните страни да решат как да експлоатират газовите открития и да изнасят горивото към международните пазари. Всички потенциални маршрути са част от сложния пъзел в конфликтния регион, който е с амбицията да заеме място като алтернативен доставчик на природен газ за Европа, включително и за България.


Ходът с "Глафкос"

Макар количеството газ, което бе установено в "Глафкос" (142–227 млрд. куб.м), да е по-ниско от очакванията, резултатът от сондажа се оценява като "промяна на играта" в региона. Само за сравнение, "Газпром" годишно изнася за Европа (включително Турция) около 160 млрд. куб.м газ. "Това е много важно откритие, особено като се има предвид, че ExxonMobil е компания, която има възможностите да придвижи подобен проект напред. Ако резултатите бяха отрицателни, това би могло да повлияе негативно върху бъдещите проучвания в Кипър. Значението му в геополитически план е, че то насърчава ExxonMobil да остане и да продължи проучванията, както и до известна степен увеличава интереса на САЩ. От друга страна, това засилва напрежението с Турция, като прави по-вероятна намесата й в изключителната икономическа зона на Кипър", казва пред "Капитал" д-р Чарлз Елинас, старши сътрудник в Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет и главен изпълнителен директор на базираната в Лондон и Никозия консултантска компания E-C Natural Hydrocarbons.

"Възможностите на Кипър за експлоатация и износ на газ не са реално променени от откриването на "Глафкос". То обаче играе важна роля в нарастващото значение на Кипър както в областта на енергетиката, така и на сигурността в Източното Средиземноморие. Това е свързано и със засилващия се интерес от Франция и САЩ за по-тесни отношения с Кипър", посочва пред "Капитал" д-р Зенонас Дзиарас, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.



Основният проблем е, че "Глафкос" не дава по-ясни отговори на въпроса накъде ще потече кипърският газ. Всички отворени опции за евентуални маршрути - чрез терминали за втечнен газ в Кипър и Египет или чрез газопровода EastMed, са изправени пред сериозни икономически и политически препятствия.

Варианти много, решение още няма

Целта на Кипър е строеж на терминал за втечняване на природен газ на острова. Той би превърнал страната в регионален център за транспорт на газ и ще засили позициите й в преговорите с Турция за решаване на Кипърския въпрос. Изграждането на съоръжението бе и сред намеренията на ExxonMobil, ако открие достатъчно големи количества газ, което обаче не се случи в "Глафкос".

За да бъде терминалът икономически жизнеспособен и да оправдае инвестиция от порядъка на 10 млрд. долара, са необходими 300-400 млрд. куб.м газ – количество, каквото няма в кипърската офшорна зона. Въпреки това "Кипър трябва да се съсредоточи приоритетно върху изграждането на терминал за втечняване, като се използва газът от трите открити находища – "Афродита", "Калипсо" и "Глафкос", а недостигащото количество се привлече от полето "Левиатан" в Израел, което все още търси експортни пазари", казва д-р Чарлз Елинас. При такъв вариант износът на втечнен газ може да започне след 6-7 години. "Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще става заради променящите се глобални пазари", посочва Елинас.

"Афродита" и "Калипсо" обаче играят в други икономически и политически сметки. Като най-реалистичен вариант на този етап се смята преносът на газ от двете кипърски находища към терминалите за втечняване в Египет, откъдето той ще бъде изнасян към ЕС. Този маршрут се поддържа и от кипърския енергиен министър Георгиос Лакотрипис, който заяви, че "Афродита" е "най-узрялото" за експлоатация находище и не трябва да се бави. Ако газът от двете кипърски находища тръгне към Египет, това не само ще остави Кипър с незначителна печалба, но и ще затвори вратата за по-ранно изграждане на завод за втечнен газ на острова.

Египет също се бори за този вариант, тъй като привличането на повече газ ще му помогне да реализира амбицията си за регионален енергиен лидер в конкуренцията с Турция. Проектът има политическа подкрепа на високо ниво. През септември миналата година Кипър и Египет подписаха рамково междудържавно споразумение за изграждането на подводен тръбопровод от "Афродита" до египетските терминали, който се очаква да струва около 1 млрд. долара. Чрез него Кипър се надява да доставя газ за ЕС от 2022 г.

"Този ход изглежда разочароващ за определени кръгове в Израел, като се има предвид, че все още не е постигнато споразумение между Кипър и Израел за "Афродита". Така новите газови открития могат да изострят турските заплахи срещу енергийната програма на Кипър, а от друга страна, да допринесат за нововъзникваща енергийна конкуренция в триъгълника Кипър - Израел - Египет", прогнозира д-р Зенонас Дзиарас.

Сложният възел се заплита още повече от амбициозния план на Израел, Кипър и Гърция за изграждането на близо 2000-километровия подводен газопровод EastMed, който да транспортира газа от израелските и кипърските находища до Европа.

Кипър и Израел инвестираха в проекта значителен политически капитал. Бъдещият газопровод е важен не само за реализацията на енергийните им програми, но и в битката им с Турция за влияние в Източното Средиземноморие и Близкия изток. Проектът е от "общ интерес" и за ЕС от гледна точка на енергийната му сигурност.

Газопроводът EastMed ще бъде в центъра на "срещата на върха" на Израел, Кипър и Гърция на 20 март в Израел, на която се очаква да подписване на междудържавното споразумение. В срещата ще участва и американският държавен секретар Майк Помпео. Присъствието му говори за интереса на САЩ в региона и отваря "чадър" над тристранното сътрудничество Кипър - Гърция - Израел, особено в енергийната сфера.

Египет, който има най-много газ в региона, не само не проявява интерес да се включи в тръбата с добива от своите находища, но е и против EastMed да се реализира. "Проучването за осъществимостта на проекта ще продължи до две години - лукс, който регионът вече не може да си позволи", заяви енергийният министър Тарек ел Молла.

Въпреки силната политическа подкрепа газопроводът е икономически неефективен и неизпълним на този етап. Той е труден и скъп - разходите за изграждането му се изчисляват на около 7 млрд. долара. "EastMed e политически проект, той не е търговски жизнеспособен проект. Затова досега получава подкрепа само от политици. Няма компании за нефт и газ, които да се ангажират да инвестират в него, нито купувачи, които да се ангажират да купуват газ. Разходите за строителство ще направят цената на газа неконкурентна на европейските пазари", посочва д-р Чарлз Елинас.

Проблемите с потенциалните маршрути на източносредиземноморския газ засягат и България. През октомври след срещите си в Кайро премиерът Бойко Борисов посочи, че за България Египет е потенциален доставчик на газ и страната ни има интерес да се включи в газовия проект между Египет, Гърция и Кипър (макар че такъв, с участието на трите страни, всъщност няма). През ноември, след четиристранната "среща на върха" във Варна, израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща България да получи израелски газ чрез EastMed.

"Понеже EastMed не е жизнеспособен проект, България може да сключи сделки за купуване на газ с египетските терминали за LNG в Идку и Дамиетта, които се очаква да достигнат пълен капацитет през следващите 1-2 години. Друга възможност е да изчака изграждането на завод за втечнен природен газ в Кипър, което ще отнеме време. Процесът по откриване на нови газови залежи ще изисква поне още три години, а износът на втечнен газ ще бъде отложен до над 10 години", посочва д-р Чарлз Елинас.

Блъфира ли Турция

Най-рисковият елемент от кипърския газов пъзел е Турция. Анкара оспорва правото на Кипър да проучва и експлоатира морските газови залежи, тъй като според нея почти цялата изключителна икономическа зона на Кипър, определена съгласно международните норми, попада или в нейния континентален шелф, или принадлежи на признатата само от нея Севернокипърска турска република.

"Ние сме решени да използваме нашите права върху природния газ и петрола в Източното Средиземноморие и Черно море по най-добрия начин", заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган само дни след обявяването на успеха в "Глафкос". В края на октомври Турция започна първия си сондаж край Анталия с платформата "Фатих". Сега Ердоган обяви, че вторият турски сондажен кораб, наречен "Явуз", ще започне да пробива за нефт и газ в Средиземно море. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу използва "Глафкос", за да предупреди в края на февруари: "В следващите дни започваме сондажи с два кораба около Кипър. Нека тези, които идват в региона отдалеч, и техните компании да видят, че нищо в Средиземноморието не може да стане без Турция."

Агресивната реторика на Анкара и периодично обявяваната готовност за турски сондажи в офшорната зона на Кипър съпътстват от години работата на международните компании край острова, но след откритието на ExxonMobil се засилват. "Анкара иска да наложи своите условия върху геополитическата и енергийната игра в Източното Средиземноморие и се опитва да направи това чрез принудителни средства. От тази гледна точка е много вероятно да видим Турция да сондира както на север, така и на юг от Кипър. Това е в контекста на стратегията й за ескалация на натиска, която цели да създаде проблеми за енергийната програма на Кипър и да даде на Турция дума в енергийната мрежа, която се развива и включва също Израел, Египет и Гърция", смята д-р Дзиарас.

Така и след откриването на "Глафкос" енергийното развитие на Източното Средиземноморие остава в капана на преплетени интереси.
В Източното Средиземноморие става пренаселено

С нови лицензионни кръгове и сондажи през тази година Източното Средиземноморие се утвърждава като важен енергиен регион.

КИПЪР очаква значителна динамика в следващите месеци. До края на март ExxonMobil трябва да информира правителството за намерението си да извърши потвърдително сондиране в "Глафкос", след което до края на юни трябва да представи програмата си кога ще пристъпи към него и да продължи с техническата подготовка на сондажа.

Американската компания възнамерява да пробива и в други участъци в блок 10, тъй като откриването на "Глафкос" в него повиши очакванията за още газови залежи. Тя проявява интерес и към двата съседни блока 11 и 12. Плановете й са да продължи активната си проучвателна дейност в офшорната зона на Кипър през 2020 г.
Консорциумът от френската Total и италианската Eni ще изпълни през тази и следващата година пет сондажа в кипърската офшорна зона, първият от които ще е през ноември. Най-очаквано е потвърдителното сондиране в "Калипсо" в блок 6.

На дневен ред са и решения за още два проекта, преговори по които се водят в момента между кипърското правителство и енергийните компании. До края на март се очаква консорциумът Eni-Total да получи лиценз за проучвания за блок 7, в който се предполага, че продължава находището "Калипсо".

Скоро трябва да завършат и преговорите с консорциума Noble Energy-Shell-Delek, управляващ находището "Афродита", за преразпределение на бъдещите приходи от него. Постигането на споразумение ще позволи да се пристъпи към неговата търговска експлоатация, като газът се насочи към египетските терминали за втечняване.

ЕГИПЕТ даде през февруари 12 газови и нефтени концесии на водещи световни компании. Сред тях са Shell, която спечели пет договора, италианският лидер Eni, който влиза в още един блок, също един лиценз получи ExxonMobil.

Амбицията на страната е през 2019-2020 г. да увеличи производството на природен газ, за да реализира пълния си ресурсен потенциал. През февруари Египет е изнесъл 391 млн. куб.м втечнен газ, което е най-високото ниво от май 2013 г.

ИЗРАЕЛ очаква през ноември да започнат доставките на газ от находището "Левиатан", открито през 2010 г., като първите количества ще са предназначени за вътрешния пазар, Йордания и вероятно Египет.
Очаква се и допълнителните сондажи на гръцката Energean, която през 2016 г. придоби две израелски газови находища, да потвърдят по-големия им капацитет.

ЛИВАН ще започне първите си газови проучвания през тази година. Консорциумът между Total, Eni и руската Novatek планира сондажи в два блока. Страната ще обяви и втори кръг за лицензиране, резултатите от който се очакват в средата на 2019 г.

В началото на март Ливан остро предупреди своите средиземноморски съседи, че няма да позволи планираният газопровод EastMed от Израел към ЕС да наруши морските му граници. Бейрут има неразрешен спор с Израел за морска зона от около 860 кв. км, която се простира по ръба на три ливански енергийни блока.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6% Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6%

Най-ниският резултат от близо 30 години добавя допълнително напрежение на глобалната икономика

19 окт 2019, 178 прочитания

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 5 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 5152 прочитания

24 часа 7 дни

18 окт 2019, 5084 прочитания

18 окт 2019, 2268 прочитания

18 окт 2019, 2028 прочитания

18 окт 2019, 1479 прочитания

18 окт 2019, 1473 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Централните банкери на помощ. Серия поредна

ЕЦБ и Федералният резерв се отказаха от плановете си за вдигане на лихвите през тази година

Още от Капитал
Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10