EK иска да спре дискриминацията към европейски фирми в чужбина

Експанзията на китайските производители на влакове е една от причините ЕК да настоява за санкции на страните, които не допускат чужди конкуренти в обществените си поръчки

EK иска да спре дискриминацията към европейски фирми в чужбина

Целта е Китай, но Русия и Турция също може да бъдат засегнати от санкционен режим при обществените поръчки

3205 прочитания

Експанзията на китайските производители на влакове е една от причините ЕК да настоява за санкции на страните, които не допускат чужди конкуренти в обществените си поръчки

© Reuters


"Имаме драматична липса на инструменти за натиск." Така висш служител на Европейската комисия (ЕК) описа нуждата Европейският съюз да въведе правила за санкции на страните, които затварят пазарите на обществени поръчки за външни компании.

В момента европейският пазар е отворен за компании от всички държави, не само от страни - членки на ЕС, които могат да кандидатстват и печелят поръчки. В България това най-често са турски компании, но в областта на енергетиката има и немалко руски компании (понякога прикрити зад европейска регистрация).

В Русия и Турция например чуждестранна оферта се разглежда само ако цените на местните компании са с поне 15% по-високи. Дори в САЩ, най-големият търговски партньор на 28-те, беше въведена политиката за предпочитане на местни доставчици. Според изчисление на ЕК повече от половината от глобалния пазар на обществени поръчки на стойност 8 трилиона евро е затворена за европейските компании, които годишно печелят договори за едва 10 млрд. евро.

Първоначалното предложение на ЕК за подобно законодателство беше през 2012 г., но след като беше блокирано с години, сега идеята се подновява като част от стратегията на ЕК за нови отношения с Китай. Пекин миналата седмица беше определен като "систематичен конкурент" и Брюксел се надява на прекалибриране на отношенията с азиатския икономически гигант. Вече няколко години особено страни като Франция настояват ЕС да предприеме реципрочни мерки срещу държавите, които ограничават европейските компании или дават значителни субсидии на родните си фирми.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:

Ако вие не давате, и ние няма да даваме

ЕК предлага въвеждането на "Международен инструмент в областта на обществените поръчки". Той ще дава възможност на комисията да започва разследване в случаи на ограничителни или дискриминационни мерки срещу европейски компании при провеждането на процедурите в страни извън ЕС. Ако се намери нарушение и съответната държава не промени практиките си, компаниите от тази страна може да бъдат подлагани на "ценови наказания".

При кандидатстване за обществена поръчка в ЕС офертите на съответните фирми ще бъдат административно оскъпявани с 20%. Конкретният процент ще зависи от щетите, които европейските компании са претърпели в съответната страна. Ако все пак въпреки "мерките за корекция на цената" компанията спечели поръчка в ЕС, тя ще получава заплащане спрямо реалната си оферта. Идеята е по този начин възложителите да не бъдат ощетени.

От 2012 г. досега страните членки не успяват да изработят обща позиция и предложението остава блокирано. През 2016 г. то е подновено, но отново потъва в Съвета на ЕС. Трите страни, които подкрепят твърдо новия инструмент, са Германия, Франция и Италия, чиито компании имат най-голям потенциал да печелят обществени поръчки в чужбина. За сметка на това по-малките членки не са ентусиазирани, тъй като евентуална търговска война може да затвори дори и малките шансове на техни компании да играят за обществени поръчки в места като Индия, Китай, Индонезия, Русия, Турция или дори САЩ.

Санкционният режим в областта на международните обществени поръчки идва и като отговор на натиска Брюксел да промени правилата си в областта на конкуренцията. Деветнайсет страни членки (България не е сред тях) подписаха и писмо, с което настояват Брюксел да смекчи позицията си в областта на конкуренцията, така че да се позволи създаването на европейски глобални индустриални играчи. За това настояват особено силно Германия и Франция, които в момента например се опитват да прокарат сливането на влаковия бизнес на "Алстом" и "Сименс". Обединението е блокирано от ЕК, според която двете фирми са най-големите глобални доставчици на свръхскоростни влакове и системи за сигнализация.

"Международния инструмент в областта на обществените поръчки" може да се използва от европейските жп фирми за защита от техните китайски конкуренти. В момента Китай не допуска чужди компании на пазара си, така че китайски компании няма да бъдат допускани и в ЕС.

Евентуален ефект върху България

Въпреки че подновеното предложение на ЕК за санкциониране на трети страни в областта на обществените поръчки има съвсем конкретен адресат – Китай, ако то се превърне в законодателство, ефект от него може да се очаква и върху компании от други страни.

Самите санкции трябва да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство от 28-те, така че няма как една или две страни да блокират процеса. По-важното е, че те ще се прилагат във всички страни, независимо дали техни компании са пострадали от дискриминационно отношение в чужбина. Българските компании по принцип не са сред големите глобални играчи, особено в дестинации като Китай или Индия, но за сметка на това са засегнати от ограниченията в Русия или Турция. В случай че европейски фирми се оплачат от дискриминация, ЕК ще може да наложи санкции и на двете страни.

Въпреки че руските и турските фирми влизат на българския пазар често чрез свои европейски поделения или специално създадени компании, регистрирани в ЕС, това няма да попречи за евентуалното налагане на санкции.

Пример в това отношение е сегашната поръчка за изграждането на газопровода от Турция към Сърбия. За победител в обявената от "Булгартрансгаз" поръчка за избор на строител руските медии вече обявиха руската "Тръбна металургична компания" (ТМК). Тя обаче не участва директно, а най-вероятно през регистрираната в Люксембург "Комплишънс дивелъпмънт", с която няма юридическа връзка. От ЕК обаче обясняват, че това не би било пречка на компанията да бъдат наложени "мерки за корекция на цената", ако срещу Русия има санкции в областта на обществените поръчки. Всички доставки от Русия към люксембургската компания биха попаднали под ударите на предлаганото ново законодателство.

Новото законодателство обаче едва ли ще влезе в сила преди 2020 г.

"Имаме драматична липса на инструменти за натиск." Така висш служител на Европейската комисия (ЕК) описа нуждата Европейският съюз да въведе правила за санкции на страните, които затварят пазарите на обществени поръчки за външни компании.

В момента европейският пазар е отворен за компании от всички държави, не само от страни - членки на ЕС, които могат да кандидатстват и печелят поръчки. В България това най-често са турски компании, но в областта на енергетиката има и немалко руски компании (понякога прикрити зад европейска регистрация).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход