Брюксел иска да контролира и качеството на правосъдието в страните членки

Страните - членки на ЕС, започват работа по общ механизъм за оценка на върховенството на правото. Това стана ясно във вторник по време на заседанието на външните министри на 28-те държави членки в Брюксел. Механизмът беше предложен от белгийския външен министър Дидие Рендерс и германския министър по европейските въпроси Михаел Рот, като идеята е той да наподобява сега съществуващия преглед на бюджетните политики.

Засега предложението е все още в много ранен стадий и нямам много детайли как точно би работил новият механизъм. Според Рот най-общо, ако прегледът на ситуацията със спазването на върховенството на закона в страните членки покаже проблеми в някои от тях и те откажат да се съобразят с препоръките, може да се стигне и до санкции.

Целта е новият механизъм да обхваща всички страни членки, което ще намали обвиненията, че Брюксел е прицелил критиките си само срещу няколко източноевропейски страни. За България би означавало плавен преход от сегашните мониторингови доклади на Европейската комисия, които бяха въведени след 2007 г. за София и Букурещ, към нова система за наблюдение над върховенството на закона. Полша и Унгария също са подкрепили принципно предложението, което означава, че и те виждат в него възможност за изход от задействаните срещу тях процедури, които бяха стартирани заради нарушения на базовите принципи на ЕС. Според Рот страните членки единодушно подкрепят идеята, но имало и различия в отделни формулировки. Последното обаче означава, че Варшава, Будапеща, София и Букурещ явно очакват новата система да не хапе твърде много.

Как ще работи механизмът

Детайлите по новия механизъм тепърва ще се уточняват от работни групи, съставени от експерти на страните членки. Първоначалното предложение на Белгия, което беше направено още през 2016 г., предвиждаше система от партньорски проверки от експерти на страните членки с възможността за привличане на организации като Венецианската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа.

По думите на Рот и Рендерс, които дадоха съвместна пресконференция във вторник, системата би трябвало да наподобява т.нар. Европейски семестър, чрез който всяка година се оценява как страните членки спазват бюджетните правила на ЕС (на базата на различни показатели като бюджетен дефицит, публичен дълг, инфлация). Европейската комисия дава препоръки, а ако те не бъдат изпълнени, може да се стигне до санкции - след решение на страните членки. Последно Италия беше заплашена от санкция, тъй като бюджетът й за 2019 г. предвиждаше по-висок дефицит, затова се принуди да направи корекции, с които да го намали.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:

Самата бюджетна процедура обаче търпи много критики, основно за това, че нейните критерии са доста разтегливи. Европейската комисия има възможност за преценка, когато дадена страна например надхвърля установените рамки за дефицит и всячески избягва да препоръчва санкции. Както призна самият Рендерс, който дълги години беше министър на финансите на Белгия, в началото всички страни членки са получавали поздравления. Едва след началото на кризата в еврозоната бюджетната процедура получи повече зъби, но въпреки това продължава да се приема като хлабава. Подобен подход бил още по-разтеглив, що се касае до върховенството на закона, за което изобщо няма дефиниция.

"Надявам се този процес да започне да работи ефективно по-бързо в сравнение с бюджетното наблюдение", каза Рендерс.

Засега обаче не е ясно как ще бъде внедрен новият инструмент, тъй като и Рот, и Рендерс подчертаха, че няма да се изисква промяна на договорите за ЕС. Без това обаче трудно могат да бъдат въведени нови изисквания за страните членки, още по-малко - санкции. Белгийският външен министър обаче подчерта, че и в настоящия арсенал на ЕС има много инструменти, с които могат да се налагат санкции.

В момента страните членки обсъждат и промяна на регламентите за европейските фондове, която ще позволява тяхното замразяване, ако се установят по базисни нарушения в областта на върховенството на закона. През юни Европейската комисия ще представи и идеите си за промяна в сега съществуващата "Рамка за върховенство на закона".

Предложението на двамата министри идва месец преди да започне кампанията за европейските избори и едва ли скоро ще се материализира в реално законодателство. Но ще е удобен повод да напомни, особено на западноевропейските избиратели, че правителствата им правят нещо, за да санкционират Полша и Унгария, които отнеха короната от България и Румъния на страните в ЕС, нарушаващи най-брутално независимостта на съдебната система.

Още по темата

Данаил Кирилов обеща оставка, ако мониторингът не падне

Министърът обяви, че получил подкрепа от еврокомисаря Йоурова за промените при "тримата големи", които все още са тайна

13 юни 2019

Тимерманс: Наблюдението над България и Румъния може да не падне до края на годината

ЕК започва размисъл за по-добра оценка на върховенството на правото, Полша е обект на нова процедура за нарушение

3 апр 2019

Икономическият преглед на ЕК: Развитие на хартия, критики между редовете

Основните проблеми – корупция, бизнес среда, работа на институциите, и конкурентоспособност, си остават нерешени

1 мар 2019

Винс Грубер ще ръководи европейския бизнес на "Монделийз интернешънъл"

Иванка Джолева-Миниоти вече е зам.-директор "Корпоративни комуникации" за Европа на хранителната компания

28 фев 2019

Покажи още

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg