Двете организации изтъкват, че нарастването е отчетено в период на относително забавяне на световната търговия като цяло, т.е. е нараснала интензивността на фалшифицирането и пиратството. Виждаме и значителен потенциален риск за интелектуалната собственост в рамките на основаната на знанието, отворена и глобализирана икономика, казват авторите.

В рамките на ЕС е установено, че през 2016 г. въпросният внос е достигнал 121 милиарда евро (134 милиарда щатски долара), което представлява до 6.8% от вноса в ЕС (срещу 5% през 2013 г.)

Данните се основават на информация от близо половин милион изземвания на митническите служби, поради което съседни на България страни като Гърция и Македония фигурират като гранични места за единния пазар.

Специално внимание се отделя и на използването в световната търговия с фалшиви/пиратски стоки на мрежите за малки пакети и бандеролни пратки. Поради тази причина разпределителни центрове като Хонконг или Сингапур например са високо в класацията като източник на такива стоки. Неслучайно са избирани подобни места, тъй като те представляват и големи зони за свободна търговия и са важни центрове на международния търговски обмен.

За закононарушителите малките пратки са начин също да се намали възможността за разкриване и за свеждане до минимум на риска от санкции. Увеличаването на броя на малките пратки повишава разходите за проверки и задържане на митниците и създава значителни допълнителни предизвикателства пред правоприлагащите органи. Поради е наложителен координиран преглед на политиките в тази област, призовават двете организации.

Фалшифицира се в много и все повече сектори: обикновени потребителски стоки (обувки, козметични продукти, играчки), продукти, търгувани между бизнес субекти (резервни части или химикали), ITC стоки (телефони, батерии) и луксозни стоки (модни облекла, луксозни часовници).

Водещ продукт остават обувките, следвани от дрехи (вкл. трикотажни и плетени), кожени изделия, електроуреди, часовници, оптически/фотографски/медицински апарати, парфюмерия и козметика, играчки, бижута, фармацевтични стоки и аксесоари за глава.

Основен източник с огромна преднина остават Китай (водещ в 9 от 10-те анализирани категории) и Хонконг, следвани от Турция (предимно за обувки и кожени изделия, храни и козметика), Сингапур, Германия, Индия, Македония, Тайланд, Малайзия, Мексико, САЩ и Обединените арабски емирства.

Основните потърпевши са компании, регистрирани основно в държавите от ОИСР и главно в Съединените щати, Франция, Италия, Швейцария, Германия, Япония, Корея и Обединеното кралство. Но расте и броят на пострадалите дружества от икономики с висок доход, които не са членове на ЕС като Сингапур и Хонконг (Китай), както и такива в Бразилия, Китай и други държави с бързо развиващи се икономики.