С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 мар 2019, 11:00, 3265 прочитания

Трудната раздяла на Германия с въглищата

Берлин от години призовава международната общност за намаляване на вредните емисии, но тепърва обърна поглед към собствените си проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Берлин от години призовава за общи действия за намаляване на вредните емисии въпреки собственото си забавяне.
  • Правителството чак сега задейства план за поетапно спиране на употребата на въглища за енергия до 2038 г. и замяната с ВЕИ и газ.
  • От прилагането на мерките зависи лидерството на Германия по темата в европейски и международен мащаб.
"Въглеродните емисии не само трябва да бъдат стабилизирани, но и намалени възможно най-скоро." Това пише Ангела Меркел още в ролята си на министър на околната среда за германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung през 1995 г., няколко дни преди началото на първата конференция на ООН за борба с климатичните промени, на която тя ще е председател.

Макар че в началото на управлението си като канцлер Меркел даде силен тласък на намаляването на въглеродните емисии, продължаващата въглищна зависимост на Германия и липсата на напредък в ограничаването на въглеродните емисии на страната подкопават авторитета на канцлера и на държавата по темата. Това може да се промени. В началото на годината правителството реши поетапно да спре използването на въглища за добив на електроенергия до 2038 г. - макар и приет с огромно закъснение, планът има потенциал да върне страната на лидерската ѝ позиция в очите на останалите международни актьори, но провал може да дискредитира всичко постигнато до момента.


Големи очаквания, разочароващи резултати

Зад високите очаквания от Берлин има просто обяснение. Германия има дълга история с борбата срещу климатичните промени, а преди близо десет години правителството даде началото на енергийния преход на страната, или на т.нар. Energiewende, чрез който алтернативните източници на електроенергия постепенно трябваше да заменят въглищата и ядрената енергия, разбира се, с помощта на щедри държавни субсидии за зеления сектор. Берлин също така стои и в основата на успеха на Парижкото споразумение, целящо ограничаване на покачването на температурата до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Тези две победи бяха силен коз, който Германия не пропускаше да размаха пред очите на други държави.

Още през 2017 г. обаче правителството призна, че вероятно няма да изпълни собствените си цели да намали въглеродните емисии до 40% под нивата от 1990 до 2020 г. Поглед върху статистиката показва, че от началото на десетилетието промяната в нивата на въглеродни емисии не е видимо въпреки инвестициите. В това няма нищо учудващо, имайки предвид, че въглищата продължават да бъдат ключова съставка в германския енергиен микс. Благодарение на инвестициите във вятърна и слънчева енергия през годините се наблюдава ръст на произведената възобновяема енергия, но въпреки това според данни на изследователския институт Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems в момента въглищата носят близо 35% от произведената електроенергия в страната, а възобновяемите източници - за 42%. Именно липсата на осезаем напредък доведе до дискредитирането на Германия като енергиен пионер и урони репутацията на самата Меркел.
Проблемът в подхода

В стратегията на германския енергиен преход има две фундаментални грешки, обяснява пред "Капитал" Матиас фон Бехтолсхайм, директор на офиса на белгийската консултантска компания Arthur D Little във Франкфурт на Майн. Едната е очакването на правителството възобновяемата енергия да изкара въглищните централи от пазара на електроенергия. Резултат всъщност е, че стратегията засяга електроцентралите, работещи на газ. Те имат по-малък въглероден отпечатък, но са и по-скъпи за управление отколкото въглищните, а това вдига крайната цена на тока. "Политиците разбраха какво се обърка едва преди една-две години", коментира ситуацията Бехтолсхайм.



Втората грешка е, че Берлин избра да насочи фокуса си върху енергийния сектор, пропускайки да вкара в уравнението емисиите, произведени от други сектори като транспорта. Бехтолсхайм отбелязва, че докато между 2010 и 2016 г. произведените в енергийния сектор емисии намаляват, свързаните с транспорта и използването на земя за нови селища нарастват. "Защо фокусът е върху производството на електроенергия, а не върху други сектори? В крайна сметка за това има икономически причини. Разходите за намаляване на въглерода са относително ниски в производството на електроенергия - просто изключваме една електроцентрала. Намаляването на въглеродните емисии в автомобилната индустрия например е много по-скъпо", обяснява той. За това свидетелства недоволството на германските автомобилопроизводители, което беше предизвикано от искането на Европейския съюз (ЕС) въглеродните емисии в сектора да бъдат драстично намалени до 2030 г.

Втори шанс

Въпреки проблемите, които съпътстваха съставянето на коалицията в Германия след парламентарните избори, за прекратяването на въглищната зависимост имаше абсолютен консенсус между двете партии. Още през 2016 г. същите коалиционни партньори взеха решение планът за поетапно спиране на въглищните централи да бъде съставен от специално назначена комисия. В началото на тази година комисията публикува официалното си решение, според което Германия трябва постепенно да спре използването на въглища за производство на електроенергия до 2038 г., като срокът може да бъде намален до 2035 г. според това дали строежът на новата инфраструктура за възобновяеми източници напредва достатъчно бързо. Целта на комисията е общата мощност на въглищните централи в Германия да бъде ограничена от сегашните 42 гигавата до 30 гигавата през 2022 г. и 17 гигавата през 2030 г.

Крайният срок - 2038 г., беше разкритикуван от активисти и анализатори като недостатъчно амбициозен, а други европейски държави, сред които Великобритания, Франция и Холандия, заложиха по-близки дати. "Причината за този дълъг преход е, че са заложени много работни места", обяснява Бехтолсхайм. Това е другата част от дилемата на правителството за енергийния преход. Затова и засегнатите региони, където се намират електроцентралите, ще бъдат компенсирани със субсидии на обща стойност 40 млрд. евро за целия период.

По-важният въпрос е дали планът е осъществим, тъй като въглищата са последният надежден източник на енергия в Германия. "Осъществим е, ако въглищата се заменят с газ и повече енергия от вятъра", коментира Бехтолсхайм. Според него рискът се състои в това дали разширяването на електропреносната мрежа и строежът на нови вятърни ферми ще се случи достатъчно бързо. Заложената цел в коалиционния договор е до 2030 г. 65% от електроенергията да бъде произвеждана от възобновяеми източници.

Какъв е залогът

Германското правителство тепърва трябва да разреши плана на комисията, но залогът вече е направен. В момента репутацията на страната като енергиен реформатор е сериозно подкопана и всички погледи са насочени към следващите стъпки на Берлин и правителството със сигурност знае това. "Бавно излизане от въглищата от страна на Германия - четвъртата по големина икономика в света - може да изпрати сигнал към други зависими от въглища държави в Европейския съюз, че няма бързане", пишат в анализ за Project Syndicate директорът на Potsdam Institute for Climate Research Йохан Рокстрьом и анализаторът по глобална устойчивост Оуен Гафни. В тази ситуация са Унгария и Полша, където въглищата също са важна част от енергийния микс, но управляващите наскоро започнаха дискусия за промяна. "Още повече, тъй като влиянието на Германия се простира далеч отвъд Европа, слабата позиция по отношение на въглищата може да предизвика домино ефект - това, което ние наричаме "пътя към ада", коментират Рокстьом и Гафни. Така държави със сантимент към въглищата, като САЩ например, няма да се поколебаят да обвинят Берлин.
За ситуацията, в която се намира, Германия не може да обвинява никого освен себе си. Все пак сега тя трябва да изпълни стандартите, които в известна степен сама наложи, или да спре да размахва назидателно пръст от подиума на годишната конференция за климата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Едно френско Non спира преговори със Скопие и Тирана за членство в ЕС Едно френско Non спира преговори със Скопие и Тирана за членство в ЕС

Франция иска стопиране на целия процес на разширяване, за да се промени методологията му

14 окт 2019, 79 прочитания

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 9 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 1429 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Уолстрийт разхлабва вратовръзките

Goldman Sachs стана поредната финансова институция, която изостави строгия дрескод в полза на по-гъвкавите правила за облекло

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки