Какво се случва отвъд Brexit
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво се случва отвъд Brexit

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (вляво) каза, че изобщо не си е помислял да сравнява проблемите в отношенията на Брюксел с Китай и Великобритания

Какво се случва отвъд Brexit

Европейските лидери обсъдиха и отношенията с Китай и политиките за промените в климата

3844 прочитания

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (вляво) каза, че изобщо не си е помислял да сравнява проблемите в отношенията на Брюксел с Китай и Великобритания

© European Council


Ако Brexit беше вече решен, на току-що завършилата среща на върха на ЕС в Брюксел за България щеше да има две други водещи теми: дългосрочните планове на евросъюза за борбата с промените в климата и отношенията с Китай. Както обичайно в последните три години обаче, ЕС беше погълнат от проблемите с напускането на Великобритания.

Но както се пошегува европейски дипломат, скоро липсата на Лондон ще се почувства. Най-вече защото лидерите на 27-те страни членки ще имат далеч по-голям проблем да наложат волята си над Вашингтон или Пекин, така както сега правят с напускащата ги Великобритания.

Brexit с няколко абзаца:

ЕС иска решение до седмица или отлагане с повече от година

Кратката новина е, че Brexit няма да се случи на 29 март, а решаващата нова дата е 12 април. Лидерите на 27-те решиха, че ако британските депутати отхвърлят за трети път или изобщо не гласуват "Споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС", те трябва да кажат до три седмици какво искат: излизане без сделка или провеждане на европейски избори, които да позволят страната да остане още време част от евросъюза.

Британският премиер Тереза Мей настояваше за малко по-дълга отсрочка, като целта й беше да направи Brexit необратим. Датата 30 юни, която тя поиска, щеше да направи невъзможно провеждането на европейски избори, без които според Брюксел Великобритания няма как да остане страна-член. Това означаваше, че ако британският парламент отново отхвърли сделката, Великобритания не може да разчита на поредно отлагане на датата за напускане. За противниците на Brexit евентуалното отлагане може да доведе до обръщане на настроенията в страната и дори до сериозен натиск за провеждане на нов референдум. Мей се опитва да пресече всякакви възможности това да се случи.

С настоящето решение на Европейския съвет се отваря възможност на Обединеното кралство да остане в ЕС по-дълго, което неизбежно ще се случи, ако Камарата на общините за трети път отхвърли постигната миналия ноември сделка между Брюксел и Лондон. Подобен сценарий може да доведе и до оставка на Мей и дори предизвикване на предсрочни избори. Британският премиер определено изглежда изтощена и последната й изява в Брюксел, според дипломати, които са имали възможност да я наблюдават, е бил индиферентна и примирена.

Ако обаче следващата седмица британските депутати все пак кажат "да" на споразумението за оттегляне, то Великобритания ще каже окончателно "сбогом" на ЕС на 22 май. Преди десет дни Тереза Мей не успя да прокара сделката в Камарата на общините със 149 гласа. На практика, ако 75 консерватори от нейната собствена партия, които са гласували "против", обърнат мнението си под заплахата, че Великобритания може да остане по-дълго в ЕС, споразумението ще бъде одобрено.

Отношенията с конкурента и приятеля Китай:

Не е толкова лесни, колкото с Великобритания

Централна тема на Европейския съвет тази седмица всъщност трябваше да бъдат отношенията с Китай, които според Брюксел е крайно време да се прекалибрират. Пекин, подложен на натиск от САЩ, има интерес от известни отстъпки - нещо от което ЕС иска да се възползва. Както каза в четвъртък председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, отношенията с Китай са "асиметрични и нереципрочни", т.е. азиатската страна се възползва от отворените европейски икономики, но не допуска европейски фирми на своя пазар. Китай беше определен и като глобален съперник на ЕС от Европейската комисия само преди две седмици.

На 9 април в Брюксел ще се състои среща на върха ЕС-Китай, а китайският президент и генерален секретар на китайската комунистическа партия Си Дзинпин ще направи обиколка из европейските столици.

София е критикувана, заедно останалите източноевропейски страни, за участието си във формата 16+1, в който те си партнират с Китай. В Брюксел на подобна позиция се гледа като сепаративен подход, който подрива възможността за изграждане на общоевропейска политика към Пекин. За да покаже друго поведение, френският президент Еманюел Макрон покани и Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск в Париж за двустранната си среща с Си Дзинпин.

Поне на официално ниво обаче не изглежда София да има противоречия с политиката на ЕС към Китай, а и България много малко се възползва от регионалните инициативи на Пекин, за да има големи претенции.

ЕС се надява да сключи Всеобхватното инвестиционно споразумение с Китай, както и Споразумението за защита на географските означения. Те трябва да решат проблемите като защитата на авторското право, кражбите на интелектуална собственост, достъпът до пазари, участието в обществените поръчки и сигурността на 5G мрежите.

За да покаже, че не говори празни приказки, ЕК се опитва да прокара например промени в правилата за обществени поръчки, чрез които да се наказват тези страни, които ощетяват европейските компании. Като реверанс към Пекин пък Брюксел все още не е казал твърдо "не" на участието на китайски фирми в изграждането на бъдещите 5G мрежи, както настоява Вашингтон.

ЕС и климата:

Температурите може и да се повишават, но някои страни членки охладняват

Вече няколко месеца министърът на енергетиката Теменужка Петкова и президентът Румен Радев повтарят, че страната няма да подкрепи по-големи амбиции на евросъюза в областта на климатичната политика, т.е. по-бързо "позеленяване" на енергетиката и индустрията, за да се намалят емисиите на парникови газове. Радев дори направи специално изказване на Конференцията за климатичните изменения на ООН в Катовице миналата година, в което заяви, че амбициозните планове не са в интерес на България.

По време на срещата на лидерите на ЕС те трябваше да кажат вижданията си колко амбициозна да бъде европейската бюрокрация в дългосрочен план. Европейската комисия вече представи стратегия, която очертава сценариите как европейските икономики да са станат климатично неутрални до 2050 г. Това означава, че емисиите на парникови газове няма да спрат, но те трябва да се компенсират по някакъв начин. Според ЕК това е технологично и икономически възможно.

В заключенията на Съвета обаче 2050 г. изобщо не се споменава, въпреки настояванията на Франция, Холандия, Испания, Португалия, Люксембург и Дания (позициите им бяха публикувани в Politico и еuractive). Вместо това, засега лидерите на ЕС искат до 2020 г. да имат дългосрочно стратегия, "която да се стреми към неутралност на климата в съответствие с Парижкото споразумение, като в същото време отчита спецификите на държавите-членки и конкурентоспособността на европейската промишленост". Последното е в съзвучие с позицията на българското правителство, което постоянно отчита трудностите на България да се справи с политика на бърза декарбонизация на икономиката.

За охлаждането на температурата в усилията на ЕС да провежда агресивна климатична политика основно влияние има Германия. Страната наскоро реши да изведе от употреба последните си въглищни централи през 2038 г.

Ако Brexit беше вече решен, на току-що завършилата среща на върха на ЕС в Брюксел за България щеше да има две други водещи теми: дългосрочните планове на евросъюза за борбата с промените в климата и отношенията с Китай. Както обичайно в последните три години обаче, ЕС беше погълнат от проблемите с напускането на Великобритания.

Но както се пошегува европейски дипломат, скоро липсата на Лондон ще се почувства. Най-вече защото лидерите на 27-те страни членки ще имат далеч по-голям проблем да наложат волята си над Вашингтон или Пекин, така както сега правят с напускащата ги Великобритания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK