С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 апр 2019, 9:57, 2903 прочитания

Проф. Гордана Силяновска-Давкова: Ще поискам преразглеждане на правната валидност на Преспанското споразумение

Кандидатът за президент на Македония, издигнат от ВМРО-ДПМНЕ, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Проф. Гордана Силяновска-Давкова е кандидатът, издигнат от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, в изборите за президент на Северна Македония. На 21 април тя ще изправи срещу номинирания от управляващата СДСМ Стево Пендаровски и Блерим Река, подкрепен от две албански партии. Силяновска-Давкова, която е професор по конституционно право и политически системи в Скопския университет, има богата академична кариера и относително скромна политическа. Макар да е издигната от партия, тя настоява, че е "надпартиен" кандидат и освен политическа ще води и гражданска кампания. Както и досегашният президент Георге Иванов (ВМРО-ДПМНЕ), Силяновска-Давкова е против Преспанското споразумение, което сложи край на спора с Гърция за името.
Вие сте първата жена - кандидат за президент, в първите избори след преименуването на страната на Република Северна Македония. С каква програма и идеи влизате в предизборната кампания?

- Аз не съм съгласна с преименуването на държавата за външна и вътрешна употреба, което беше направено с нарушаване на конституцията, законите и правилника за работа на народното събрание. Освен това този акт противоречи и на международното право - като правото на самоопределение (което е jus cogens) и Виенската конвенция за международно договорно право, както посочват видни професори по международно и конституционно право. Основен постулат на моята програма е върховенство на правото и правдата в Македония.


Заради промяната на името тази година страната може би ще стане член на НАТО, но проблемът с влизането ни в ЕС остава. То все още е далечна цел с оглед на нарушаването на Копенхагенските критерии точно през последните две години. Затова Македония няма да получи покана за започване на преговори за членство на следващата среща на върха на ЕС.

След падането на сегашните управляващи ще се съсредоточим върху нужните реформи за влизане в ЕС с подкрепата на нашите партньори от региона, какъвто е България. Моята програма е фокусирана върху меритокрацията, върху прилагането на правото навсякъде и за всеки, за активна икономическа дипломация и справяне с предизвикателствата от тероризма и нелегалната миграция.

Няма успешна външна политика, особено за малка страна, без качествена дипломация. Досега, с редки изключения, дипломацията е превърната в убежище за партийни функционери, хора, които дори не знаят нито един чужд език.



Настоящият президент Георге Иванов е твърд противник на договора с Гърция. Партията, която ви издига за кандидат, ВМРО-ДПМНЕ, бойкотира гласуването му в парламента. Каква е вашата позиция по Преспанското споразумение и като президент бихте ли работили за неговото прилагане?

- Нека припомня, че съм професор по конституционно право, два мандата член на Венецианската комисия, член на множество експертни органи на ООН и Съвета на Европа. Още преди да се кандидатирам за президентските избори, се борех срещу глухата власт на премиера Зоран Заев, която отказваше да чуе гласа на учените, но и на гражданите. Референдумът от 30 септември (за одобряване или отхвърляне на Преспанското споразумение - бел. ред.) беше проведен не само в противоречие с Кодекса за добри референдумни практики на Венецианската комисия, но и с нашата конституция. Преспанският процес беше непрозрачен и президентът беше заобиколен. Всичко беше заложено на това страната да се приближи до ЕС. Според мен правителството демонстрираше и продължава да демонстрира незачитане на правовата държава и на Копенхагенските критерии за членство в ЕС.

В този смисъл може да се каже, че и аз имам твърда позиция за Преспанското споразумение и че позицията на Иванов не е позиция на некооперативен политик в условия на кохабитация, а на професор и политик, отговорен пред конституцията.

Партията, която ме издигна, не бойкотира парламента, макар в обществото да имаше подобни искания, а както се вижда, участва активно и в президентските избори. Всъщност правителството на Заев е това, което успя да разбие отвътре парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ с политическо изнудване и амнистия за някои депутати и така да осигури мнозинство от две трети за промяна на конституцията.

Аз не съм член на ВМРО-ДПМНЕ и като президент ще действам съгласно конституционните разпоредби, а не по партийна благодарност или лоялност. Едно от първите действия, които ще предприема като президент, е преразглеждане на правната валидност на Преспанското споразумение в светлината на разпоредбите на Виенската конвенция с помощта на професори и експерти по международно и конституционно право от световна величина.

Преспанското споразумение отваря пътя на Македония към влизане в НАТО. Какви според вас ще са ползите от членството на страната в НАТО?

- Всъщност целта на Преспанското споразумение беше влизането на Македония в НАТО и това е почти факт. Членството в алианса ще означава по-голяма сигурност, взаимна подкрепа, директна комуникация и участие в дискусиите на една маса със съюзниците, но и ще донесе ред отговорности в посока повишаване на военните разходи, участие в мисии на НАТО и т.н. Важно е обществото да разбере, че членството в НАТО не е вълшебна формула за решаване на всички вътрешни проблеми, както се опитва да го представи правителството. Пред нас има още изкушения по пътя към най-голямата ни цел - членството в ЕС.

Как оценявате ролята на Русия в Македония, особено в светлината на съпротивата й срещу Перспанското споразумение и разкритията за действията на руски агенти в Скопие в последните години?

- Русия си има собствени интереси в Европа и на Балканите, както впрочем българското общество много добре знае. В Македония се събират интересите и на Запада и на Русия, но също и на Китай и Турция и държавите от Близкия изток. Ние имаме ясна продемократична ориентация и това е пътят, който следваме. Водейки се от тази ориентация, ние не забравяме интереса от икономически обмен с всички, включително с Москва.

В Македония не са разкрити действия на руски агенти, а решението на македонското Министерство на външните работи за изгонване на дипломати от руското посолство в Скопие беше отговор в посока на демонстриране на солидарност с европейските съюзници. Дори и премиерът Заев говори, че имаме коректни отношения с Русия.

Очаквате ли Македония да получи в близките месеци покана за започване на преговори за членство в ЕС? Според вас готова ли е страната за това или са нужни още реформи?

- Македония прави регрес, а не прогрес. Точно затова не можем да се сърдим на нашите приятели от ЕС, когато ни обръщат внимание на слабостите в сферата на корупцията на най-високо ниво, правосъдието, непотизма, липсата на прозрачност. А най-страшното е, че в последно време сме свидетели на преследване и репресии срещу всички инакомислещи - от художници до интелектуалци. Тази тенденция трябва да бъде спряна. И нека признаем факта, че промяната на името не е билет за влизане в ЕС, че не е достатъчно страната да бъде прекръстена на "Северна", а да бъде "Македония, която е силна заради върховенството на правото и солидните и демократични институции".

Разследванията срещу избягалия в Унгария бивш премиер Никола Груевски и други водещи фигури от ВМРО-ДПМНЕ по разкритията от скандалните аудиозаписи продължават. Как оценявате работата на Специализираната македонска прокуратура (СJO) и очаквате ли тя да доведе до още присъди?

- Отговорността за бягството на Груевски трябва да се търси от държавните институции, а властта е в ръцете на СДСМ. Досега не сме видели никакъв резултат от това разследване, нито пък някой да понесе политическа или правна отговорност.

Ако в началото СJO беше нужна и потребна и беше много популярна в обществото, сега владее мнението, че е политизирана и неефективна. Аз лично от самото начало имах дилеми около конституционността на закона, с който се създаде СЈО. Специализираната прокуратура се сдоби с огромни привилегии и висок бюджет, а видяхме и примери на непотизъм и партийност. Все пак най-големият въпрос е свързан с недостатъчния капацитет за навременно и коректно справяне с обемните случаи. В условия на полуавторитарен, нелиберален, хибриден режим и нарушена независимост на съда пространството за решаване на случаите е ограничено.

Изборите досега показват, че президент на Македония става кандидатът, за когото гласува албанското малцинство. Вие надявате ли се на албанските гласове и имате ли стратегия как да ги спечелите?

- Моето име като професор и независим интелектуалец е познато на всички и всички граждани, без разлика в етническия им произход, са засегнати от нефункциониращите институции, икономическото изоставане и корупцията. Ако успеем да обединим електората около основополагащи ценности, каквато е правовата държава в Македония, мисля, че ще преодолеем старата практика на гласуване по "етнически контингенти" и пазарлъци под диктата на партиите. Смятам, че за мен ще гласуват граждани от всички категории, включително албанци.

Какво развитие виждате на отношенията между България и Македония? Има ли още нещо, което да пречи за по-близки връзки и повече икономически обмен?

- България е член на ЕС и НАТО и ние следваме вашия път. Искаме приятелството да се задълбочава, но очакваме и съответната помощ, за да изминем този път. Мой приоритет ще бъде подобряване на взаимоотношенията с България, не само засилване на икономическите връзки, но и на културните, спортните, академичните и междучовешките. Ние сме близки народи и е естествено да си сътрудничим и да се разбираме добре.

Досега повече значение се отдаваше на най-висшите държавни представители и на договорите между елитите на двете страни, но аз вярвам в развитието на контактите във всички сфери и на всички нива. В тази връзка ще залагам на подобряване на пътната инфраструктура (нужна не само за стоки и търговия, но и за гражданите), на отваряне на допълнителни и съвременни гранични пунктове, ще работя с правителството за засилване на икономическата дипломация и намиране на средства за направата на Коридор 8, за развитие на туризма и т.н. Имам план и проекти и за свързване на младите хора чрез функциите и компетенциите на президентите на двете страни. Младите са бъдещето на нашия регион и е много важно да ги свържем.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

20 окт 2019, 646 прочитания

Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа 1 Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа

След присъединяването си към Европейския съюз икономиките на държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни значително нарастват, главно благодарение на средствата от ЕС

20 окт 2019, 1089 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ердоган губи подкрепата в големите градове

Продължаващата рецесия доведе до загуба на управляващата партия в две трети от икономическите центрове на страната

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10