Небето на ограничените възможности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Небето на ограничените възможности

Reuters

Небето на ограничените възможности

Въздушният трафик над Европа расте и според прогнозите през 2040 г. 160 млн. души няма да могат да пътуват. Това обаче носи и нови възможности

Калина Горанова
3877 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко
  • Въздушният трафик над Европа става все по-натоварен.
  • Прогнозите са, че през 2040 г. 160 млн. души няма да могат да пътуват заради задръстени трасета и летища.
  • Това обаче е и възможност за индустрията да модернизира технологично и организационно начина си на функциониране.

Самолет се спуска над бизнес сградите в Канари Уорф, устремен към пистата на London City Airport, Източен Лондон. От кулата на летището се открива впечатляващата гледка към кацащата машина. Жалко, че няма кой да я види на живо, тъй като в помещението хора няма.

Кулата на летището е важна част от проекта за реконструкция на London City Airport. Според проекта тя е оборудвана само с камери - 14 на брой, написа британската BBC, които да следят на 360 градуса всяка част от летателното поле. Напътствията към пилотите идват от 80 мили разстояние, някъде в Саутхамптън. Там, в т.нар. изнесена кула, се намират ръководителите на въздушното движение.

Отдалеченото ръководене на кацанията и излитанията вече се използва за по-малки летища в Австралия, Швеция, Норвегия и Ирландия, но London City Airport е първото от по-голям мащаб. Следващата иновативна стъпка в авиацията е ръководителите на полетите в изнесените кули да следят не една, а няколко аерогари. Например на радара на помещението в Саутхемптън освен лондонското летище може да попада и някое затънтено летище в Австралия. А защо не и летище Пловдив.

Автор: Капитал

От Германският аерокосмически център за аеронавтика и космически изследвания - DLR, които отдавна работят по проекта за следене на няколко летища от един център, обясняват, че този тип кули ще позволят авиодиспечерите, които са ограничен ресурс, да работят по-ефективно. Така те няма да губят времето си на пусто летище с по два полета на ден, а ще могат да са активни с поне три зачислени им летателни площадки.

Проектът на DLR е част от програмата на Европейския съюз SESAR. На нея са възложени надежди да измисли и внедри решения за подобряване на въздушния трафик, като през миналата година всеки пети самолет е закъснял, казва Хенрик Хололей, генерален директор на дирекция "Мобилност и транспорт" на Европейската комисия. Проблемът ще се задълбочи, тъй като се очаква въздушният трафик да се увеличи с 53% към 2040 г. Прогнозите показват, че през 2040 г. населението на две Германии няма да има възможност да пътува заради липса на капацитет на небесната инфраструктура - въздушни трасета, недостиг на ръководители на полетите, задръстени летища и все повече дронове, които ще станат сериозна част от движението.

Нагоре, и натясно

Авиацията се развива повече от успешно на Стария континент. От 5 млн. полета през 1988 г. те скачат на 11 млн. през 2018 г. Според очакванията на Eurocontrol през 2040 г. те ще бъдат 16.2 млн. на година, а според най-оптимистичните разчети броят на пътуващите може да достигне и 19.5 млн. души.

Прогнозите бяха представени от Иймън Бренън, генерален директор на Eurocontrol, по време на тазгодишната конференция World Air Traffic Management Congress 2019 в Мадрид (виж таблицата). Те сочат среден ръст на полетите от 1.9% на година, като се очаква той да е по-голям в Източна Европа, а конкретно за България да бъде 2.6%. Само през това лято полетите в Европа ще са с 300 хил. повече спрямо лято 2018 г., посочва Бренън.

Радостта от летенето си има цена. Подобно на пътищата на земята небето не е безкрайна величина. През 2018 г. закъсненията на полетите са се увеличили с 279% спрямо 2013 г., като средното е 49 мин. Недостигът, който се очаква през 2040 г., e от 1.5 млн. полета, или 160 млн. души няма да могат да пътуват. Ще отесняват и летищата. Броят на тези, работещи на пълни обороти, ще се удвои. Това ще се случи, въпреки че след спада между 2008 и 2013 г. летищата започнаха отново да разширяват капацитета си и 11 от тях планират 16% ръст на възможностите си и 4 млн. повече самолетни движения по пистата.

Недостигащ въздух

Автор: Капитал

Освен чистия ръст на трафика някои специфики на въздушните превози усложняват допълнително положението. Въздушното пространство е раздробено, като във всяка държава има организация монополист - местното ръководство на въздушното движение. Това прави трасетата неоптимални, като даден самолет лети средно с 20 км повече от най-прекия възможен маршрут между две точки. В началото на века заради големите закъснения на самолети стартира инициативата "Единно европейско небе" - амбициозната идея за единно въздушно пространство, което да увеличи в пъти капацитета на небето и да намали разходите и замърсяването. Само че тя все още е в сферата на пожеланията.

"Менажирането на траекторията е много важно. Сега въздушното пространство е разделено на малко пространства, като оптимизирането се случва в техните рамки. Опитваме да работим по цялостната траектория на самолета, като всичко трябва да се движи в синхрон със съседа", посочва изпълнителният директор на SESAR Joint Undertaking Флориан Гийерме.

"За изминалатa година са спестени 5 млн. минути закъснения. За тази целта е да се спестят 19 млн. минути", посочва Иймън Бренън. Това ще се постигне с променяне на трафика. Тъй като в Централна Европа и Южна Франция няма капацитет, настоящите трасета ще се изместят към външните граници на континента.

Из мерките на бъдещето

На изложението в Мадрид бяха представени решения, по които се работи в рамките на SESAR, като те преминават през различни фази: проектиране, лицензиране, за да стигнат до производство. Изнесените летищни кули са едно от тях. Друго е увеличаване на капацитета на летищата посредством т.нар. time-based separation (TBS) при кацане, което се използва на летище Heathrow от 2015 г. и е намалило закъсненията с 62% при силен вятър. Най-общо днес самолетите трябва да спазват известно разстояние помежду си при кацане. То е фиксирано без значение какво е времето, като ако има насрещен вятър, това означава по-малко кацнали самолети на час. Новият TBS софтуер работи с информация в реално време за скоростта на вятъра и задава коректното време за кацане.

Друг пример е разширяването на т.нар. Pilot Common Project, което включва допълнително "изправяне" на трасетата, т.е. използването на по-директни маршрути при трансгранични операции, както и незадължителното следване на фиксирани маршрути и изчисляване на най-ефективния път по отношение на времето и разхода на гориво. Работи се по подобряване на системите, които известяват за потенциални сблъсъци между самолети, попаднали в едно и също летателно поле, а също и по системи за споделяне на информация в реално време за цялото летателно поле между диспечери, авиокомпании наземно обслужване, метеоролози. Разработват се и системи за интегриране на дроновете, които примерно могат да се използват за разнасяне на кръвни проби между болници. Възможностите са широки колкото самото небе.

SESAR, който крепи небето на рамене

SESAR e технологичният стълб на "Единното европейско небе" - форма на публично-частно партньорство между институции, университети и индустрия, която да координира всички свързани с въздушното движение научноизследователски и развойни дейности. Освен трасетата технологиите също имат нужда от актуализиране, като цялата неефективност струва по 4 млрд. евро на година.

За създаването на въздушно управление от ново поколение програмата SESAR разполага със значителен бюджет - 2.1 млрд. евро за периода 2008 - 2016 г. и 1.6 млрд. евро до 2024 г. за фазата на развитие на решенията и от 18 до 28 млрд. евро до 2035 г. за периода на разгръщането им, като 10% от тях ще се поемат от ЕС, а останалите - от авиоиндустрията.
Темата накратко
  • Въздушният трафик над Европа става все по-натоварен.
  • Прогнозите са, че през 2040 г. 160 млн. души няма да могат да пътуват заради задръстени трасета и летища.
  • Това обаче е и възможност за индустрията да модернизира технологично и организационно начина си на функциониране.

Самолет се спуска над бизнес сградите в Канари Уорф, устремен към пистата на London City Airport, Източен Лондон. От кулата на летището се открива впечатляващата гледка към кацащата машина. Жалко, че няма кой да я види на живо, тъй като в помещението хора няма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK