Европа трябва да се съсредоточи върху данъчната хармонизация, за да ограничи неравенството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европа трябва да се съсредоточи върху данъчната хармонизация, за да ограничи неравенството

Shutterstock

Европа трябва да се съсредоточи върху данъчната хармонизация, за да ограничи неравенството

Неравенството на континента е намаляло леко спрямо нивата от 1980 г., но остава значително, особено между Изтока и Запада, показва проучване на World Inequality Lab

3652 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Неравенството между най-ниската и средна класа (най-бедните 50% от населението) и най-богатия 1% от населението леко е спаднало от осемдесетте години на миналия век в Европа, докато значително се е повишило в Съединените щати и Русия. Това е един от основните изводи на доклада на Световната лаборатория за неравенство (World Inequality Lab - WIL). В него се проследява движението на неравенството в Европа и Съединените щати от 1980 г. насам. Той е озаглавен "Устоя ли на неравенството европейският социален модел" и се отнася до всички европейски държави.

Европа на различни скорости

Макар положението в Европа да не изглежда толкова лошо, погледнато в световен мащаб, все още съществуват големи различия между европейските страни. Изследването не цели да демонстрира разликите в качеството на живот в отделните страни, а по-скоро разглежда различията в доходите на средната класа и най-богатия 1% от населението във всяка страна. За WIL са важни именно тези различия, които "почти изцяло" определят неравенството, преживявано на индивидуално ниво. Следователно социалните политики на национално равнище съответно облекчават или влошават неравенството.

Най-очевидното несъответствие между европейските страни е разликата между средните доходи във всяка страна. Най-високата сума достига 60 хил. евро годишно в Люксембург. В другия край на класацията се намира България, където хората получават средно 14 500 евро на година. Намаляването на неравенството се свежда до по-бърз растеж на доходите на най-бедните, а не на най-богатите.

Разлика в средните доходи на най-богатите 10% и най-бедните 50% от населението за периода 1980-2017 г. (в пунктове)

Могат ли данъците да повлияят на неравенството

Стратегията за понижаване на неравенството засяга няколко вида политики. Социална политика може да се прави и през разходната част на бюджета, като много експерти препоръчват именно този начин. Причината е, че голяма част от социално слабите са пенсионери и безработни с ниска квалификация, чиито доходи така или иначе не се облагат. Тук отделните държави правят своя избор до каква степен да комбинират приходната (данъчната) и разходната част на бюджета при социалната си политика. Например в Естония има необлагаем минимален доход, чиято цел е да намали данъчната тежест върху по-бедните.

Изследването показва, че дори и да не съществуваше неравенство между средните доходи в различните страни, ситуацията едва ли щеше да бъде по-различна. Действително проблемът се корени в различните системи за преразпределение на приходите в бюджета. Действията, които предприемат правителствата след събирането на данъци, водят до неравенството. Пример за това може да се намери в проучване, публикувано на 27 март от френското Министерство на здравеопазването, което показва, че е налице видимо намаляване на неравенството при изплащането на жилища, благодарение на публичното разпределение на жилищните помощи.

Изводите

Ако европейските държави са успели да ограничат растежа на неравенството, това се дължи на "преразпределение на разходите за образование, здравеопазване и т.н.". Това е особено впечатляващо, когато сравняваме Европа с други части на света, като се има предвид, че "например равнището на социалните разходи, в които се включват образование, здравеопазване и обществено пенсионно осигуряване, е около 7-8 пункта по-високо в Западна и Северна Европа, отколкото в САЩ", се казва в доклада.

Изправени пред тези различия на континента, решението е ясно за изследователите от Световната лаборатория по неравенство: "ЕС трябва да постави по-голям акцент върху намаляването на неравенството в страните, особено чрез увеличаване на данъчната хармонизация", смята един от авторите на изследването - Люка Шансел (Тома Бланше и Амори Гетен са другите двама).

Ето защо следва да се даде приоритет на прогресивното данъчно облагане, за да се финансират социалните разходи за преразпределение, което е от съществено значение за ограничаване на неравенството, твърдят авторите на доклада.

Въпреки че е от съществено значение за Европейския съюз да положи повече усилия за намаляване на различията между отделните държави, той трябва да се занимава и с неравенствата между европейските граждани. Сближаването на нациите не е достатъчно, за да се намалят различията.

Разликата между Европа и САЩ

В Европа средният доход преди облагане с данъци на 50-те % от най-високо платени хора е нараснал с 37% от 1980 г., докато в САЩ той почти не се е променил, увеличавайки се с едва с 3%.

Голямата разлика е още по-впечатляваща, ако се вгледаме в 10-те % с най-ниски доходи. "Десетте процента най-бедни в САЩ са по-бедни от десетте процента най-бедни в Албания, Босна и Румъния", а в същото време средният доход на възрастен човек в САЩ е 30% над получавания от жител на Западна Европа, посочва Шансел.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор

Неравенството между най-ниската и средна класа (най-бедните 50% от населението) и най-богатия 1% от населението леко е спаднало от осемдесетте години на миналия век в Европа, докато значително се е повишило в Съединените щати и Русия. Това е един от основните изводи на доклада на Световната лаборатория за неравенство (World Inequality Lab - WIL). В него се проследява движението на неравенството в Европа и Съединените щати от 1980 г. насам. Той е озаглавен "Устоя ли на неравенството европейският социален модел" и се отнася до всички европейски държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    В съседната статия Капиталци се чудят партенка на ГЕРБ ли е Консерваторъ, а тука препечатали една левичарска статия на новата социалистическа дъвка - неравенството. Човек да се чуди на пазарната икономика или на труда на Маркс сте се кръстили


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK