Нов опит

Още през 2011 г. Европейската комисия (ЕК) се опита да прокара общо европейски данък върху емисиите на въглероден двуокис върху различни енергийни продукти, които не са покрити от настоящата Система за търговия с емисии. Предложението беше отхвърлено от страните членки, въпреки че то се ползвало с подкрепа от голяма част от тях. Причината е, че по данъчните въпроси все още се изисква единодушие.

Подобни данъци има в няколко страни на ЕС, например Швеция, Финландия, Естония и Латвия. С допълнителни CO2 данъци се облагат горивата и някой други първични енергийни ресурси. Именно този тип данъци са една от причината за по-бързото навлизане на електрическите автомобили в Холандия и Норвегия, тъй като те не се облагат с тях.През 2011 г. във Франция беше проведено изследване за прилагане на подобен данък, като за сметка на неговото въвеждане се предвиждаше намаление на социално-осигурителната тежест. Идеята, която е обсъждана, е не да се събират повече приходи за фиска, а да се насърчи спестяването на енергия. Проблемът е, че подобно облагане обаче би засегнало най-вече най-бедните слоеве от населението, които ще се нуждаят от допълнителни субсидии.

Канете подчерта, че към момента фосилните горива получават 56 млрд. евро годишни субсидии, докато данъчната политика не създава достатъчно стимули за въвеждането на чиста енергия. "Повишаването на данъците ще подпомогне енергийния преход", каза Канете.

Според стратегията на ЕК, за да се случи промяната в данъчната политика, трябва да отпадане националното вето върху данъчните въпроси, каквато възможност е предвидена в Договора за ЕС. Но за да се задейства тя, отново трябва да има единодушно решение.

Това не е единственото предложение за нови климатични политики, който би засягало националните фискални системи.

ЕК вече предложи приходите от продажбата на права за емисии на CO2 (които трябва да бъдат закупувани от ТЕЦ на фосилни горива за всеки тон изпуснат въглероден двуокис) да не влизат в националните бюджети на страните, а в общия бюджет на ЕС. С това се цели да се закърпи огромната дупка във финансите на евросъюза, която се отвори след решението на Великобритания да напусне ЕС, както и заради новите общоевропейски програми (като отбранителна политика или защита на границите), които ще се финансират от общия бюджет на 27-те страни.

Последното за България означава, че за да запази плащанията си по кохезиония или земеделския фонд на ЕС, тя ще се лиши от около 500 млн. лв. приходи от продажбата на права за емисии на CO2. В момента с тези средства се заплаща основната част по преференциалните тарифи на възобновяемите източници на енергия (415 млн. лв. за периода 2018/2019 г.). Ако България се лиши от тях и ако не се намери друг механизъм за компенсация, цените за крайните битови потребители би трябвало да се повишат с над 5%.

Повече намеса в националните ядрени политики ядрената енергийна политика

Европейската комисия предлага и промяна в договора за Евроатом, така че той да се демократизира. Според Брюксел Европейският парламент трябва да има думата при приемането на правни актове в областта на ядрената политика на ЕС. В стратегията не се подчертава изрично къде Европейският парламент би имал повече влияние. За сметка на това се посочва, че например стареещите АЕЦ, които се нуждаят от продължаване на експлоатационния живот, представляват сериозен проблем пред ЕС.

ЕК обаче не вижда възможност за промяна на договора за Евроатом преди 2025 г.