EK иска нови екоданъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

EK иска нови екоданъци

Reuters

EK иска нови екоданъци

Брюксел подновява предложението си за хармонизиран общоевропейски данък върху CO2

3115 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко
  • Данъците върху емисиите на въглероден двуокис се прилагат в няколко страни членки
  • ЕК вече предложи средствата от продажба на права за емисии на CО2 да влизат в европейския бюджет. Годишно България получава около 500 млн. лв. приходи от продажбата на права

Въвеждането на нови хармонизирани екологични данъци и повече "демократична отчетност" в договора за Евроатом са двете основни идеи в новата стратегия на Европейската комисия за "По-ефикасно и демократично взимане на решения в енергийната и климатичната политика на ЕС".

"Нашето енергийно данъчно законодателство е на 16 години и в него няма предвидена връзка с климатичните промени", каза комисарят по енергетика Ариас Канете при представянето на стратегията във вторник.

Нов опит

Още през 2011 г. Европейската комисия (ЕК) се опита да прокара общо европейски данък върху емисиите на въглероден двуокис върху различни енергийни продукти, които не са покрити от настоящата Система за търговия с емисии. Предложението беше отхвърлено от страните членки, въпреки че то се ползвало с подкрепа от голяма част от тях. Причината е, че по данъчните въпроси все още се изисква единодушие.

Подобни данъци има в няколко страни на ЕС, например Швеция, Финландия, Естония и Латвия. С допълнителни CO2 данъци се облагат горивата и някой други първични енергийни ресурси. Именно този тип данъци са една от причината за по-бързото навлизане на електрическите автомобили в Холандия и Норвегия, тъй като те не се облагат с тях.През 2011 г. във Франция беше проведено изследване за прилагане на подобен данък, като за сметка на неговото въвеждане се предвиждаше намаление на социално-осигурителната тежест. Идеята, която е обсъждана, е не да се събират повече приходи за фиска, а да се насърчи спестяването на енергия. Проблемът е, че подобно облагане обаче би засегнало най-вече най-бедните слоеве от населението, които ще се нуждаят от допълнителни субсидии.

Канете подчерта, че към момента фосилните горива получават 56 млрд. евро годишни субсидии, докато данъчната политика не създава достатъчно стимули за въвеждането на чиста енергия. "Повишаването на данъците ще подпомогне енергийния преход", каза Канете.

Според стратегията на ЕК, за да се случи промяната в данъчната политика, трябва да отпадане националното вето върху данъчните въпроси, каквато възможност е предвидена в Договора за ЕС. Но за да се задейства тя, отново трябва да има единодушно решение.

Това не е единственото предложение за нови климатични политики, който би засягало националните фискални системи.

ЕК вече предложи приходите от продажбата на права за емисии на CO2 (които трябва да бъдат закупувани от ТЕЦ на фосилни горива за всеки тон изпуснат въглероден двуокис) да не влизат в националните бюджети на страните, а в общия бюджет на ЕС. С това се цели да се закърпи огромната дупка във финансите на евросъюза, която се отвори след решението на Великобритания да напусне ЕС, както и заради новите общоевропейски програми (като отбранителна политика или защита на границите), които ще се финансират от общия бюджет на 27-те страни.

Последното за България означава, че за да запази плащанията си по кохезиония или земеделския фонд на ЕС, тя ще се лиши от около 500 млн. лв. приходи от продажбата на права за емисии на CO2. В момента с тези средства се заплаща основната част по преференциалните тарифи на възобновяемите източници на енергия (415 млн. лв. за периода 2018/2019 г.). Ако България се лиши от тях и ако не се намери друг механизъм за компенсация, цените за крайните битови потребители би трябвало да се повишат с над 5%.

Повече намеса в националните ядрени политики ядрената енергийна политика

Европейската комисия предлага и промяна в договора за Евроатом, така че той да се демократизира. Според Брюксел Европейският парламент трябва да има думата при приемането на правни актове в областта на ядрената политика на ЕС. В стратегията не се подчертава изрично къде Европейският парламент би имал повече влияние. За сметка на това се посочва, че например стареещите АЕЦ, които се нуждаят от продължаване на експлоатационния живот, представляват сериозен проблем пред ЕС.

ЕК обаче не вижда възможност за промяна на договора за Евроатом преди 2025 г.

Темата накратко
  • Данъците върху емисиите на въглероден двуокис се прилагат в няколко страни членки
  • ЕК вече предложи средствата от продажба на права за емисии на CО2 да влизат в европейския бюджет. Годишно България получава около 500 млн. лв. приходи от продажбата на права

Въвеждането на нови хармонизирани екологични данъци и повече "демократична отчетност" в договора за Евроатом са двете основни идеи в новата стратегия на Европейската комисия за "По-ефикасно и демократично взимане на решения в енергийната и климатичната политика на ЕС".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Демек, европейците да плащат абсолютно заради другите замърсители на планетата.
    Пак едни пари ще бъдат прибрани без никакъв реален ефект по отношение целта на занятието.
    Тия почват да дразнят извънредно много.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Не виждам какви планове могат да си правят, при положение че ЕК приключва след няколко седмици.

    Преминаването на вноските за CO2 към бюджета на ЕС ще нанесе непоправими щети и ще налее много бензин в огъня на анти-ЕС сантиментите. Изведнъж с пълно основание ще звучат опорките как ТЕЦ-овете фалират заради ЕС. В момента квотите могат да внасят финансови проблеми в ТЕЦ-овете, но парите се връщат в кръговрата на нашата енергетика през БЕХ, който спонсорира ТЕЦ-овете скрито и тихо. Ако парите отидат в ЕС, ТЕЦ-овете се занимават, а хибридните войници няма да пропуснат да насочат гнева на народа към ЕС - до голяма степен с право. Без ТЕЦ-ове в близко бъдеще България я чака режим на тока и/или внос на енергия.

    И последно, внасяне на квотите в бюджета на ЕС ще доведе до дискриминация на държавите, които до този момент по исторически или други причини зависят от въглища (България и Полша).

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "ZEN":

    По-лошо. Европейците ще плащат по твоята логика, а парите ще отиват за земеделски субсидии или градинки в Къртово Кунаре, например. Никаква полза няма да има за екологичните производства без основаването на фонд, който да ги разходва по предназначение. Това няма да стане ако целта е да се "пълнят дупки".

    Слава Богу, това е план на отиващата си ЕК, т.е. е малко вероятно да оцелее.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK