Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 10 апр 2019, 11:50, 2832 прочитания

EK иска нови екоданъци

Брюксел подновява предложението си за хармонизиран общоевропейски данък върху CO2

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Данъците върху емисиите на въглероден двуокис се прилагат в няколко страни членки
  • ЕК вече предложи средствата от продажба на права за емисии на CО2 да влизат в европейския бюджет. Годишно България получава около 500 млн. лв. приходи от продажбата на права
Въвеждането на нови хармонизирани екологични данъци и повече "демократична отчетност" в договора за Евроатом са двете основни идеи в новата стратегия на Европейската комисия за "По-ефикасно и демократично взимане на решения в енергийната и климатичната политика на ЕС".

"Нашето енергийно данъчно законодателство е на 16 години и в него няма предвидена връзка с климатичните промени", каза комисарят по енергетика Ариас Канете при представянето на стратегията във вторник.


Нов опит

Още през 2011 г. Европейската комисия (ЕК) се опита да прокара общо европейски данък върху емисиите на въглероден двуокис върху различни енергийни продукти, които не са покрити от настоящата Система за търговия с емисии. Предложението беше отхвърлено от страните членки, въпреки че то се ползвало с подкрепа от голяма част от тях. Причината е, че по данъчните въпроси все още се изисква единодушие.

Подобни данъци има в няколко страни на ЕС, например Швеция, Финландия, Естония и Латвия. С допълнителни CO2 данъци се облагат горивата и някой други първични енергийни ресурси. Именно този тип данъци са една от причината за по-бързото навлизане на електрическите автомобили в Холандия и Норвегия, тъй като те не се облагат с тях.
През 2011 г. във Франция беше проведено изследване за прилагане на подобен данък, като за сметка на неговото въвеждане се предвиждаше намаление на социално-осигурителната тежест. Идеята, която е обсъждана, е не да се събират повече приходи за фиска, а да се насърчи спестяването на енергия. Проблемът е, че подобно облагане обаче би засегнало най-вече най-бедните слоеве от населението, които ще се нуждаят от допълнителни субсидии.

Канете подчерта, че към момента фосилните горива получават 56 млрд. евро годишни субсидии, докато данъчната политика не създава достатъчно стимули за въвеждането на чиста енергия. "Повишаването на данъците ще подпомогне енергийния преход", каза Канете.



Според стратегията на ЕК, за да се случи промяната в данъчната политика, трябва да отпадане националното вето върху данъчните въпроси, каквато възможност е предвидена в Договора за ЕС. Но за да се задейства тя, отново трябва да има единодушно решение.

Това не е единственото предложение за нови климатични политики, който би засягало националните фискални системи.

ЕК вече предложи приходите от продажбата на права за емисии на CO2 (които трябва да бъдат закупувани от ТЕЦ на фосилни горива за всеки тон изпуснат въглероден двуокис) да не влизат в националните бюджети на страните, а в общия бюджет на ЕС. С това се цели да се закърпи огромната дупка във финансите на евросъюза, която се отвори след решението на Великобритания да напусне ЕС, както и заради новите общоевропейски програми (като отбранителна политика или защита на границите), които ще се финансират от общия бюджет на 27-те страни.

Последното за България означава, че за да запази плащанията си по кохезиония или земеделския фонд на ЕС, тя ще се лиши от около 500 млн. лв. приходи от продажбата на права за емисии на CO2. В момента с тези средства се заплаща основната част по преференциалните тарифи на възобновяемите източници на енергия (415 млн. лв. за периода 2018/2019 г.). Ако България се лиши от тях и ако не се намери друг механизъм за компенсация, цените за крайните битови потребители би трябвало да се повишат с над 5%.

Повече намеса в националните ядрени политики ядрената енергийна политика

Европейската комисия предлага и промяна в договора за Евроатом, така че той да се демократизира. Според Брюксел Европейският парламент трябва да има думата при приемането на правни актове в областта на ядрената политика на ЕС. В стратегията не се подчертава изрично къде Европейският парламент би имал повече влияние. За сметка на това се посочва, че например стареещите АЕЦ, които се нуждаят от продължаване на експлоатационния живот, представляват сериозен проблем пред ЕС.

ЕК обаче не вижда възможност за промяна на договора за Евроатом преди 2025 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година

Причината е, че заради коронавируса "някои фактори са трудни за прогнозиране"

25 май 2020, 535 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 6754 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Нетаняху е вероятният победител на изборите в Израел

При преброени 97% от бюлетините Нетаняху и Ганц взимат равен брой места, но шансът на настоящия премиер за коалиция е по-добър

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10