С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 апр 2019, 16:40, 3904 прочитания

Великобритания: заклещена на изхода

Лондон може да се окаже нещо като получлен на ЕС за близо половин година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Brexit се пренася засега към края на октомври
  • Отлагането на развода не е просто формалност, тъй като страните членки ще наложат нов неформален статут на Великобритания
Вече няколко месеца Великобритания изглежда като заклещена на изхода от ЕС – едната ръка се подава навън, другата ръка дърпа назад, докато краката все още не се решили как точно да процедират. Междувременно лидерите на останалите 27 страни членки имат мигрена от всичко това.

Последният главобол в сряда тази седмица беше предизвикан от нуждата от ново отлагане на на дата за Brexit. Причината е, че премиерът Тереза Мей три пъти не успя да прокара през британския парламент подписаното с останалите 27 страни членки още през ноември Споразумение за оттегляне и вече веднъж официалната дата за развода между ЕС и Обединеното кралство беше изместена от 29 март на 12 април. Новата дата, която беше приета на специална среща на лидерите на 27-те, е 31 октомври. Великобритания може да напусне и по-рано, ако ратифицира Споразумението за оттегляне, а Брюксел остави вратичка и за допълнително отлагане.


Отлагането на развода между Великобритания и ЕС обаче не беше просто формалност. Първо то отваря две нови възможности. Изборите за Европейски парламент, които неизбежно ще трябва да се проведат ако се отлажи дата за Brexit, ще тестват почвата за настроенията в Обединеното кралство. Ако надделеят привържениците на оставането в ЕС, което е почти сигурно (както писа Guradian "торите ще бъдат направени на мармалад") резултатът неизбежно ще засили натиска за нов референдум (британската избирателна комисия вече каза, че до 31 октомври той може да организиран).

На второ място, ако Лондон остане още няколко месеца член на ЕС, страната ще трябва да получи особен статус, нещо като получлен - ще има всички права и задължение, но останалите 27 страни членки ще работят на практика без нея. Дискусиите около този статут обаче бяха поети с воле от Франция, която се оказа в центъра на събитията. зправен пред липсата на смелост на почти всички наши партньори, Еманюел Макрон има историческа възможност да играе ролята на Де Гол по отношение на Англия. Това е условие за оцеляване на европейския проект", коментира с патос френският евродепутат Ален Ламасур в twitter.

Париж настоява за твърди гаранции, че Лондон няма да саботира делата на ЕС, въпреки че за подобно има много малко доказателства и възможности. "Принципната" позиция на френският президент Еманюел Макрон обаче му позволи да изнудва останалите страни членки, които искаха дата на Brexit да се отложи още. Този подход вероятно е предвестник на бъдещото поведение на Франция в ЕС, която освободена от мнителната Великобритания ще иска да разгърне идеите си реформи.



Играта с отсрочките

"Европейският съвет изразява съгласие за удължаване, което да даде възможност за ратифицирането на Споразумението за оттегляне. Този период на удължаване следва да продължи само колкото е необходимо и във всички случаи най-късно до 31 октомври 2019 г. Ако Споразумението за оттегляне бъде ратифицирано от двете страни преди тази дата, оттеглянето ще се осъществи на първия ден от следващия месец".

Спорът между лидерите беше затова дали да се даде исканата от Мей отсрочка до 30 юни. Както каза и премиерът Бойко Борисов, "нито една от двете страни не иска твърд Brexit или излизане без договор". Още преди срещата в Брюксел беше ясно, че ще има по-сериозно отлагане, за да се избегне необходимостта от свикване на постоянни срещи на върха, които да решават за поредната отсрочка. В поканата си към лидерите председателят на Европейския съвет Доналд Туск пише, че има "много малко причини да вярваме", че сделката между Лондон и Брюксел може да бъде ратифицирана до края на юни.

Спорът беше дали да се даде възможност на Великобритания да отложи напускането си до края на тази година или по-дълго. От една страна, надеждата в Брюксел е, че дългата отсрочка ще притисне крайните противници на "Споразумението за оттегляне" в консервативната партия. За тях всяко по-дълго оставане в ЕС е анатема, което освен всичко увеличава и шанса за нов референдум. Така те могат да подкрепят в следващия месец нов вот по сделката, което да позволи излизане на Великобритания от ЕС до края на май. Както заяви британският премиер Тереза Мей, нейното правителство "работи упорито" страната да престане да бъде члена на ЕС преди 1 юли. Ако това се случи, Великобритания може и да не участва в изборите за Европейски парламент, който са вече насрочени за 23 май. Без да участва в тях, няма как Обединеното кралство да остане по-дълго член на ЕС.

От друга страна, все повече гласове спекулират с възможността Лондон да промени мнението си. Доналд Туск не крие надеждата си, че по-дългото отлагане може да промени политическата динамика в Лондон, което да доведе до решение за нов референдум. Малко преди началото на срещата полският премиер Матеуш Моравецки каза, че за Полша най-добрият вариант е оставането на Великобритания в ЕС.

По-вероятният сценарий все пак е за договорка между Тереза Мей и лидера на опозиционната лейбъристка партия Джеръми Корбин Обединеното кралство да поиска уточняване на бъдещите си отношение с ЕС. Лейбъристите настояват страната да остане част от Митническия съюз - статут, подобен на този, който има Турция. Това ще позволи на британския парламент да ратифицира
Споразумението за напускане в рамките на следващия месец. Освен ако Корбин разбира се не прецени, че за него и лейбъристката партия е по-изгодно да смаже торите на изборите за Европейски парламент.

"Европейският съвет отбелязва, че по време на удължаването Обединеното кралство ще остане държава членка с пълни права и задължения в съответствие с член 50 от ДЕС и че Обединеното кралство има право по всяко време да оттегли уведомлението си", се очаква да заключат лидерите на 27-те, оставяйки отворена вратата на ЕС за евентуален отказ на Великобритания от Brexit.

Макрон Де Гол

Настояването да не се дава много въздух на Великобритания основно идва от френския президент Еманюел Макрон, който вече месец играе ролята на лошото ченге в ЕС. В сряда, основно заради Париж, срещата на върха отново се проточи с няколко часа. Лидерите на ЕС са прекарали около 40 минути само дали да се използва думата "преглед" или "оценка" за напредък на Лондон да прокара Brexit, който по настояване на Франция ще бъде направен заседанието на Европейския съвет през юни 2019 г.

Доколкото това е реален натиск или е опит за печелене на вътрешнополитически точки, е отделен въпрос.
Макрон има интерес да подчертава колкото е възможно повече несполучливия избор на Великобритания, за да атакува антиевропейската "Национален сбор", която е негов основен конкурент на изборите за Европейския парламент. И естествено да заема позата на държавник, който се изправя срещу вълните на историята.

Перспективата Великобритания да остане по-дълго в ЕС притеснява Франция, която не крие, че има големи планове за реформи на съюза. Това беше обещанието на Макрон през 2017 г., с което той спечели избирателите и оттогава френският президент не спира да предлага идеи, които да прекроят ЕС допълнително по френски образ и подобие. Голяма част от тях – като създаването на специален бюджет на еврозоната, който да може да подпомага закъсали страни, срещнаха твърдото германско Nein. Една от другите големи идеи на Париж е за уеднаквяване на данъците, както и за разхлабване на строгите антикартелни правила в ЕС. Великобритания винаги е била твърдо против.

Затова и източници от френското правителство не престават да подхвърлят идеи как правата на Великобритания трябва да бъдат ограничени, докато тя решава кога и как точно да напусне ЕС. Едно от тези предположения е например Лондон да се лиши от комисарското си място. На теория това е възможно, тъй като според Договора за ЕС след 2014 г. комисарите могат да бъдат 2/3 от броя на страните членки. Но затова трябва да има единодушно решение на страните членки - стъпка, която примерно България и другите малки държави едва ли ще направят, тъй като ще отвори вратата за възможността да се лишат от своите комисари.

Позицията на Франция е шамар за всички тези страни членки, които искаха да се даде възможно най-дълга отсрочка на Великобритания с надеждата, че политическата динамика в страната ще се промени и тя може да реши да остане в ЕС. След края на заседанието на Европейския съвет Макрон оправда позицията си със странния аргумент, че всъщност е на страната на британските граждани. "Имаше изкушения да се даде много дълго отлагане, но според мен по този начин нямаше да бъде зачетен вотът на британския народ, като вместо това те щяха да бъдат вързани с членство в ЕС", каза френският президент, на практика повтаряйки аргументите на британските политици, които настояват за Brexit.

Новата форма на членство – получлен

"Европейският съвет подчертава, че удължаването не може да подкопае нормалното функциониране на институциите на съюза", се казва в черновата на заключенията. Не е ясно за какви проблеми става дума, тъй като поне в следващите шест месеца в ЕС не предстоят важни решения, които да изискват единодушни решения. Например преговорите за бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС (бюджета за период 2021-2027 г.) ще се проточат и през следващата година и вероятно ще приключат едва края на 2020 г., т.е. след новият краен срок за Brexit.

Най-голямо влияние Великобритания може да има около избора на бъдещия председател на Европейската комисия. В момента е почти сигурно, че Европейската народна партия (в която членуват ГЕРБ и ДСБ) ще спечели изборите с разлика от около 40 след втората политическа сила - Партията на европейските социалисти (ПЕС). Спечелилата най-много гласове партия предлага председателят на ЕК, докато втората политическа сила върховния представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността. Тази калкулация обаче може да се измени ако Великобритания все пак участва на изборите за Европейски парламент.

Към момента прогнозите сочат, че от общо 73-те британски депутатски места, опозиционната лейбъристка партия, която в членка на ПЕС, може да спечели 30-31 места. Така социалистите плътно се доближават до ЕНП, пред които има и друг риск - партията на унгарския премиер Виктор Орбан "Фидес" може да напусне формацията, за да се присъедини към бъдещия популистки блок в Европейския парламент. Без техните 12 гласа, изведнъж може да се окаже, че именно ПЕС за водещата партия след изборите през май. Вероятно затова водещият кандидат на ЕНП Манфред Вебер заема позицията, че на Великобритания трябва да се даде минимална отсрочка, така че страната да не участва в европейските избори. Социалистите пък отхвърлят всякакви намеци, че британските евродепутати могат да имат ограничени права.

Една от възможностите е Лондон да поеме ангажимент да се въздържа от взимане на отношение по важни за ЕС въпроси. Дипломати коментират, че по време на дискусиите са обсъждани и възможности дали Великобритания да не бъде редовно проверявана дали спазва обещанието се да не пречи на европейските институции и ако се окаже така, да бъде гласувано за съкращаване на отсрочката за Brexit. Последното обаче е доста трудно да се случи. По вероятно е страните членки да продължат схемата, при която се събират и решават различни въпроси, без участието на Лондон, както сега се случва с разговорите по Brexit. Така 27-те ще излизат с готови решения, които Великобритания, дори и да иска, няма да има как да преодолее сама.
Как отлагането засяга България

София традиционно не е сред най-гласовите страни, когато става дума за Brexit – България ще е засегната маргинално от напускането на Великобритания, а и мнението й така или иначе не е определящо в Брюксел. Като мантра в последните две години премиерът Бойко Борисов не престава да повтаря, че той "мнооого отдавна" е предупредил за проблемите на Brexit. Преди започването на срещата на върха в Брюксел Борисов каза, че подкрепя максимално дълга отсрочка, а след това отказа да коментира поведението на Франция.

Всъщност по-дългото оставане на Великобритания би имало няколко положителни ефекта за България. На първо място, Лондон ще продължи да изплаща вноската си в европейския бюджет, макар че рискът от спиране на плащанията дори в случай на излизане без формално подписано споразумение е малък.

Другият положителен ефект е по-скоро за българските граждани, които са се установили във Великобритания, които ще имат много повече време да се адаптират към ситуацията, в която страната вече няма да е член на ЕС.

Дори и с приглушен глас Великобритания ще остане противник на фискалната централизация или опитите за промяна на политиката на ЕС в областта на конкуренцията - все неща, които са в интерес на България. Поне временно участието на британската армия в състава на европейските мироопазващи сили в Босна и Херцеговина няма да бъде поставяно под съмнение, както и евентуални финансови ангажименти, например при подписване на ново споразумение за подпомагане на Турция за справяне с бежанците.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Албания и Северна Македония могат да започнат преговори за членство в ЕС най-рано през октомври Албания и Северна Македония могат да започнат преговори за членство в ЕС най-рано през октомври

Няколко държави попречиха на присъединяването на Тирана и Скопие въпреки препоръката на ЕК

19 юни 2019, 1021 прочитания

САЩ обмислят нови санкции срещу Турция заради руските ракети 6 САЩ обмислят нови санкции срещу Турция заради руските ракети

Най-суровите мерки на Белия дом ще ударят тежко икономиката на южната ни съседка

19 юни 2019, 2055 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Как четири европейски града станаха умни

Какви модерни технологии използват Тампере, Талин и Амстердам и виенският квартал Асперн

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет