Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 апр 2019, 14:07, 2733 прочитания

Директивата за авторските права на ЕС окончателно беше приета

Страните имат две години на разположение, за да я направят част от местните закони

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Директивата за авторските права на ЕС, която може да доведе до непредвидими последици за интернет потребителите и индустрията, беше окончателно одобрена и сега страните от съюза имат две години, за да я направят част от националните си законодателства. След като в края на март Европейският парламент одобри спорните мерки, които предвиждат въвеждането на филтър за съдържанието, което се качва в интернет, сега същото направи и Съветът на Европейския съюз. Парадоксалното е, че гласуването се състоя на заседание на земеделските министри на ЕС - така земеделският министър Румен Порожанов имаше честта да участва в изграждането на бъдещето на европейския интернет.

Директивата цели да преобърне правилата, по които работи в момента интернет - големите платформи като Google и Facebook ще трябва да сключват лицензиращи споразумения с музиканти, артисти и издатели и ще бъдат отговорни зa информацията, която потребителите им публикуват.


За да се следи кое от каченото съдържание в интернет включва съдържание, защитено от авторски права, се предвижда създаването на филтър (upload filter) - алгоритъм, който да открива нарушенията.

Финалното гласуване на Директивата за авторските права беше повече формалност, отколкото драматична битка за или против. Гласуването в Европейския съвет в понеделник е било поставено в дневния ред на министрите на земеделието на ЕС. Въпреки предизвестения край гласуването не е било единодушно. Шест държави - Италия, Люксембург, Полша, Финландия, Холандия и Швеция - са гласували против, а три - Белгия, Естония и Словения - са се въздържали. Останалите 19, сред които и България, са гласували за. Оттук нататък държавите имат две години да интегрират директивата в националните си законодателства, след което тя официално ще влезе в сила.

Спорните членове на директивата



Член 11 принуждава големите интернет платформи като Google News или Facebook да подписват лицензионни споразумения с държателите на авторски права - музикалната индустрия, артистите и издателите на медии, за да може съдържанието им да се споделя на тези платформи. Българският медиен пазар най-вероятно не би могъл да се надява на внезапен приток от средства от Facebook и Google, защото не е достатъчно голям, но новите правила могат да се отразят например на глобалните музикални компании, които имат клонове или партньорства в страната.

Много по-известният в мрежата член 13 прави големите платформи за съдържание като Facebook и YouТube отговорни за това, което потребителите им публикуват. Поради непосилно големия обем информация, качван в такива платформи всеки ден, единственото възможно решение за тях е
да прилагат още по-строги филтриращи алгоритми.

Филтрите обаче правят грешки и създават допълнителни разходи за компаниите, принудени да ги използват. Така може да се стигне до парадоксалната ситуация, в която създателите на оригинално съдържание в YouTube например трябва да доказват, че това, което са качили, наистина е тяхно. След непрестанни онлайн кампании в защита на интернет мемета, пародийни и хумористични картинки и gif-ове специално бяха изключени от рамките на директивата.

Премахването им обаче не дава отговор на въпроса как точно алгоритмите ще разбират кое съдържание, защитено от авторско право, се използва със сатирична или нетърговска цел и кое не.

Нежелани последствия?

Истинският проблем на член 13 е, че е много вероятно да ощети не толкова Facebook и Youtube, колкото изникващата им конкуренция. Директивата за авторските права няма да важи за компании с по-малко от 10 млн. евро годишна печалба, по-малко от 5 млн. месечни потребители или компании, които са на европейския пазар от по-малко от 3 години. Така директивата цели да не затруднява прекалено европейските технологични стартъпи.

От друга страна, както посочва сайтът Trending Topics, повечето успешни тех стартъпи бързо разрастват потребителската си база до над 5 млн. месечни потребители, без задължително да правят големи начални печалби от тях. Правилата за допълнително лицензиране и необходимостта от създаване на сериозни филтри за потребителското съдържание ще са много по-скъпи и трудни за изпълнение за подобна компания, отколкото за гигант с ресурсите на Facebook или Google.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

30 мар 2020, 44982 прочитания

Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната

Процедурите по несъстоятелност може да се увеличат с 20%, прогнозират от компанията за застраховане на кредити

30 мар 2020, 1206 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Покачващата се безработица е пореден удар по икономиката на Турция

Макар че правителството засили фискалните стимули през първите три месеца на годината, усилията засега не дават резултат

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10