С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 21 апр 2019, 13:30, 4751 прочитания

Как Китай пропилява своя шанс в Източна Европа

Седем години по-късно инициативата 16+1 до голяма степен се провали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Китайската инициатива няма нито един завършен голям проект в Европа.
Когато беше лансиран от Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2012 г., проектът 16+1 засили надеждите в целия регион, че програмата може да запълни дупките при инвестициите в участващите държави. Сумите, за които се говореше, бяха огромни. Тогавашният китайски министър-председател Вън Цзябао обяви кредитна линия от 10 млрд. долара за китайски инвестиции в ЦИЕ. Една година по-късно споразуменията за китайски инвестиции само в Румъния достигаха 10 млрд. долара.

Седем години по-късно, когато участници се събраха за годишната среща на върха 16+1 в Хърватия, тези надежди бяха избледнели, пише Foreing Policy. Китай не успя да изясни своите намерения, не успя да изпълни много от своите обещания и не успя да даде гаранциите, от които партньорите му се нуждаеха. От своя страна ЕС, в който членуват 11 от 16-те участващи в инициативата държави (включително България), все повече критикува ролята на азиатската страна на континента. Провалът на инициативата 16+1 и поуките от него трябва да се вземат предвид, когато се мисли за бъдещето на мащабния геополитически план на Китай "Един пояс, един път".


Жаждата за влияние и европейските страхове

Европейският съюз видя формата 16+1 като опит за разделяне на съюза от страна на Китай чрез предлагане на инвестиции на по-слабо развитите държави членки в замяна на политическо влияние. Стартът на инициативата "Един пояс, един път" през 2013 г. и последвалата го публичност наред с глобалните опасения за възхода на Пекин увеличиха притесненията на ЕС. Групата започна да се чувства под обсада.

Намеренията на Китай може да са били добри, но Пекин не успя да ги съобщи ясно, което доведе до опозиция от страна на ЕС относно 16+1. Изборът на Китай беше проява на склонността му към регионална дипломация, характерна за други форуми като Форума за сътрудничество между Китай и Африка или Форума на Китай и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибския регион.



Но Китай не успя да изрази ясна визия за същността на 16+1 - дали това е просто обединение, или опит да се създаде организация с постоянни институции. За съжаление посланието, което гласеше, че "всички са победители", беше просто празен лозунг. Вместо това в очите на ЕС китайските проекти се характеризират като неизгодни – използват се китайски заеми, които нямат преференциални лихвени проценти, китайски работници, които трябва да представляват най-малко 50% от работната сила по тези проекти, както и са валидни китайските трудови и екологични стандарти, които са значително по-либерални от тези на ЕС.

Инициативата 16+1 беше добра идея, но изпълнението беше разочароващо, с прекалено много шум и твърде малко действие. В почти всяка от участващите страни имаше твърде много обещания, преговори и срещи и твърде малко реализирани проекти (това важи в пълна сила и за България - бел. ред.). Много от китайските проекти в Европа, които са били в процес на преговори, са или анулирани, или забавени.

Забавените проекти

Румъния, втората най-гъсто населена страна от 16-те държави, участващи в програмата, е добър пример. Най-важните китайски проекти са разширението на атомната електроцентрала "Черна вода" и електроцентралите в Ровинари и Тарнита-Лапустещи. През 2013 г. по време на срещата на върха 16+1, която се проведе в Букурещ, Китай се съгласи да инвестира в изграждането на два реактора в АЕЦ "Черна вода", като се очаква проектът да струва около 6.4 млрд. евро.

За да спази правилата на ЕС, румънското правителство организира публична покана за конкурентни оферти през 2014 г., но краткият период от време позволи само една компания да се регистрира като участник - китайската Генералната група за ядрена енергетика. Оттогава са се сменили петима премиери на страната. Междувременно ЕС е недоволен от одобряването на държавната помощ за инвестиции. Тези фактори усложниха преговорите между Румъния и Китай по отношение на ядрената централа "Черна вода", които все още продължават и проектът значително изостава от графика.

Водноелектрическата централа "Тарнита-Лапустещи" е подобен случай. Тогавашният министър-председател Виктор Понта започна тръжна процедура през 2015 г., но през 2018 г. призна, че проектът е остарял и не заслужава допълнителни инвестиции. По време на срещата на върха 16+1 през 2013 г. беше подписан още един проект за електроцентрала в Ровинари с китайската Huadian Engineering. Едва през лятото на 2017 г. започнаха реални преговори, а строителството на новите блокове все още не е стартирало.

Нещата не са по-добри в съседните на Румъния Унгария и Сърбия. Двете страни очакват строителството на железопътната линия Будапеща - Белград от 2013 г. Първоначално предвидена като високоскоростна железница, линията Будапеща - Белград ще бъде много по-бавна - с максимална скорост около 160 километра в час. Закъсненията в започването на строителството намаляват инерцията и превръщат проекта в катастрофа за китайската инициатива, по която няма нито един завършен голям проект в Европа.

Китайските частни инвестиции са далеч по-успешни – страната е купила европейски компании като Kuka, Daimler, Syngenta, Pirelli и т.н. Но на ниво инфраструктура Китай не е постигнал целите си от инициативите 16+1 или "Един пояс, един път". Дори ако някои китайски проекти бъдат завършени в Сърбия, Черна гора и други балкански страни, те нямат силата да превърнат 16+1 в успешен проект.

Тази пропаст между обещанията и изпълнението повлия на доверието в 16+1 и статута на Китай като надежден инвеститор в някои от страните от Централна и Източна Европа. Годишната среща на върха 16+1 загуби своя блясък и някои премиери като тези на най-големите страни от 16-те - Румъния и Полша, вече започнаха да зачеркват срещите на върха от графика си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигиталната икономика трансформира глобализацията Дигиталната икономика трансформира глобализацията

"Новият контейнер" за превоз са данните, които преминават без мита

17 авг 2019, 558 прочитания

Сложните сметки на Салвини за властта в Италия 3 Сложните сметки на Салвини за властта в Италия

Лидерът на дясната Лига се опита да свали правителството си и да отиде на избори, но срещна затруднения

16 авг 2019, 1198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Над 200 жертви при атентатите в Шри Ланка навръх католическия Великден

Няма данни за пострадали българи при взривовете в църкви и хотели

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда