С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 апр 2019, 16:48, 2417 прочитания

Пьотр Бураш: Полша може да е приятната изненада в евроизборите

Директорът на офиса във Варшава на ECFR пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пьотр Бураш е ръководител на офиса на Европейския съвет по външна политика (ECFR) във Варшава. Преди това между 2008 г. и 2012 г. е колумнист и кореспондент в Берлин на полския вестник Gazeta Wyborcza. През 2011 г. е публикувана книгата му "Muslims and the other Germans. The Reinvention of the Berlin Republic". Преди дни ECFR публикува последното си изследване по проекта Unlock Europe's Majority, проведено през януари и февруари в 14 държави от ЕС, което показва, че на изборите за Европейски парламент две трети от решилите да гласуват още не са определили за кого ще пуснат бюлетина. Освен това според изследването ЕС не е дълбоко разделен по оста Запад-Изток по отношение на европейските ценности и изборите няма да са само за миграцията или сблъсък "за" или "против" ЕС.

В ЕС виждаме разделение не само между държави, но и вътре в самите държави - между големи и малки градове, между развити и неразвити части. Какъв ще е резултатът от това?


- От много години говорим, че ЕС е разделен на Изток и Запад, Север и Юг, нова и стара Европа. Но когато става въпрос за бъдещето на европейския проект и на ЕС като съюз, точно тези вътрешни разделения в рамките на националните държави са особено важни. Няма един ясен модел, защото причините за тези разделения са различни в отделните страни. Точно това показва и проучването Unlock Europe's Majority на ECFR, проведено в 14 държави от ЕС. Според него миграцията не е въпросът, който разделя всяко едно европейско общество. В много държави има други теми. Когато например говорим за разделението големи - малки градове, Полша е страната, която изпъква в ЕС. Там то е много дълбоко и поляризиращо.

Що се отнася до последствията от тези вътрешни разделения, те са две. Едното е политически хаос, защото избирателите са много объркани и непостоянни. А вторият резултат е това, което виждаме в Полша - крайна поляризация до степен, че има две части на обществото, които не общуват една с друга.

Има ли разлики в популизма в Източна и Западна Европа?



- Както на Изток, така и на Запад, възходът на популизма е отговор на един и същ проблем - технократският либерализъм, т.е. пленяването на либералната демокрация от технократски елити, които всъщност не позволяват истински избор. Това е валидно както за Източна Европа, така и за Западна. Разликата между тях е опитът с неолиберализма. В Западна Европа неолиберализмът беше отговор на проблеми, които се случиха след три десетилетия на изграждане на социална държава и намаляване на социалните неравенства. Неолиберализмът беше просто корекция на един по същността си дълбоко социалдемократичен модел. Докато в Източна Европа след краха на комунизма неолиберализмът беше единствената опция в менюто и той удари нашите общества, без те да си минали през подобен дълъг период на социалдемократично развитие.

Това е огромна разлика. И тя дава стабилност на западните общества, които са по-устойчиви на промени и кризи. При тях избухването на популизма и антилибералното движение не могат толкова бързо да разградят системата. Докато на Изток просто институциите са слаби и отнема много по-малко време. Разликата е по-скоро в темпото, отколкото в същността на популизма.

Само за институции ли става въпрос, или има и разлика в принципите и ценностите на Изток и на Запад?

- Ако погледнете резултатите от последното изследване на ECFR, ще видите, че полското общество е силно проевропейско, има много високо ниво на подкрепа не само за членството в ЕС, но и за ролята на ЕС в запазването на демокрацията и върховенството на закона, както и силно доверие в институциите на ЕС. И това е отчетлива тенденция в Източна Европа, където европейските институции и правила се радват на повече доверие и подкрепа от националните.

Така че картината е доста по-сложна. Ако попитате поляците дали възприемат ЕС на първо място като общност на ценности, те няма да споделят това мнение. Но всъщност европейската идея е силно вкоренена в тези общества и по някакъв начин те компенсират с ЕС за слабостта на националните институции. Да, има разлики във възприемането на ЕС, но ситуацията е далеч по-нюансирана от тази, която често се представя – че Западът е проевропейски, а Изтокът е антиевропейски.

На политическо ниво обаче това е видимо - реториката на Виктор Орбан и Ярослав Качински е антиевропейска.

- Да, но обяснението е, че политиката е овладяна от малцинства. Полша е интересен пример - обществото е най-силно проевропейското в целия ЕС, с подкрепа от около 80% за членството. Освен това е пример за икономически успех. В същото време от 2015 г. управлява партията "Право и справедливост", която не е анти-ЕС, но е доста евроскептична, очевидно популистка и често действа в разрез с ценностите на ЕС.

И мнозина се питат - какво се случи, защо поляците така обърнаха мнението си. Но ако погледнете по-отблизо, през 2015 г. имаше ниска активност и за "Право и справедливост" всъщност гласуваха 20% от поляците, но това й осигури мнозинство. И сега тя твърди, че представлява цялата нация и променя траекторията на полската политика. Това е част от обяснението на парадокса – популистите използват пасивността и разочарованието на избирателите и печелят. Точно това се случи в Полша, не че поляците напълно полудяха, а просто не бяха достатъчно мобилизирани.

Има една известна реплика на Виктор Орбан: "Преди 30 години мислехме, че Европа е нашето бъдеще. Сега мислим, че ние сме бъдещето на Европа." Да очакваме ли популистка вълна на изборите за Европейски парламент (ЕП)?

- Този сценарий как популистите печелят евроизборите е силно пресилен. Няма да се случи. И не това е истинската опасност. Има две други много по-осезаеми заплахи. Първата е, че популистите със сигурност няма да преначертаят ЕС, но могат да го направят много по-хаотичен. В ЕП те могат да пречат, но не и да доведат до пълна парализа. Да, ще имат повече депутати и по-голямо влияние, но няма да бъдат мнозинство. Няма да бъдат дори блокиращо малцинство. Вероятно ще объркат европейската политика, но не могат да я формират, защото имат разногласия помежду си по много въпроси. Популистите нямат общ дневен ред, който да прокарват. Не вярвам в създаването нещо подобно на Националистически интернационал, това е оксиморон.

Втората и по-голяма заплаха е битката за душата на християндемокрацията. Въпросът е до каква степен популистите променят традиционните десни партии. Бъдещето на ЕС зависи от християндемокрацията - Европейската народна партия (ЕНП) е най-голямата политическа група и е центърът на европейската политика, социалистическите партии в много страни са в криза. Единственото стабилно политическо семейство в момента са християндемократите. И тук опасността е, че популистите подкопават не само кохерентността на ЕНП, но и ценностите, на които е базирана тази партия. Орбан твърди, че иска да остане в ЕНП, ако тя промени политиката си по определени теми, на първо място, разбира се, миграцията. Така той всъщност той поставя християндемокрацията под натиск и казва – ето ги моите условия. Ако погледнете към австрийските християндемократи, към баварската ХСС, към останките от френските дясноцентристи, всички те се плъзгат бавно, но сигурно надясно и донякъде копират Орбан, макар и без неговите крайности. Този ефект от възхода на популистите е далеч по-важен от количественото измерение на присъствието им в ЕП.

В тази битка за евроизборите къде поставяме френския президент Еманюел Макрон и неговата партия? Мнозина виждат Макрон като единственият европейски лидер с визия, енергия и идеи, каквито не виждаме от християндемократите и Ангела Меркел например.

- Макрон наистина е единственият, който има визия или амбиции за ЕС. И не само вижда необходимост ЕС да се промени, но иска тази промяна да бъде неговият политически проект. Проблемът с Макрон е, че той рамкира този дебат като голяма битка между себе си и популистите, избирайки за свои врагове Виктор Орбан и Матео Салвини. Което е грешка, защото така донякъде им прави услуга, те печелят от имиджа си на основни опоненти на Макрон. А и идеята за тази голяма битка между проевропейски и антиевропейски сили не отразява реалността. Всъщност дори сред избирателите на Макрон има мнозина, които не вярват в ЕС. Те смятат, че както ЕС, така и националната им система, са счупени. Така даже сред неговия електорат няма такава проевропейска енергия, каквато Макрон би искал. И тези избори не са битка за или против ЕС, има много други въпроси, които са важни за хората. В Италия и Гърция основният проблем е безработицата, в Полша тема номер едно са здравеопазването и образованието и т.н.

Мнозина видяха в избора на Зузана Чапутова за президент на Словакия сигнал, че Източна Европа е способна на има приятни изненади. Могат ли да се очакват още такива?

- За победата на Чапутова роля изигра специфичният национален контекст след убийството на журналиста Ян Куциак. В Полша също има вдъхновяващо ново лице - Роберт Биедрон и неговата партия "Пролет". Общата черта на тези нови лица е, че те печелят от тоталния колапс на партийната система в своите държави. Същото се случи и с Макрон, той е първият пример за тази тенденция. И Италия е пример за пълен колапс, но там той произведе нещо в другата крайност - Матео Салвини и Луиджи ди Майо.

В Полша трудно бихме могли да очакваме нещо подобно на Чапутова, защото полската политическа сцена е силно поляризирана, но в определен смисъл стабилна в това свое разделение. Имаме "Право и справедливост" на Качински от едната страна и либералната "Гражданска платформа" от другата. Биедрон успява да спечели известно пространство за своята партия, но то е малко, не е способен да победи на президентски или парламентарни избори.

И все пак Полша може да се окаже приятната изненада на тези евроизбори. Ако гледаме другите големи държави, няма как да очакваме хубави развития. Италия и Франция може дори да бъдат катастрофа с победи на популистите. В Испания резултатът ще е по-скоро балансиран. Германия ще остане стабилна, но нищо особено революционно и вълнуващо. Ако резултатът на "Алтернатива за Германия" е силен, ще има усещане за бавно плъзгане към нещо не особено оптимистично.

Но в Полша може да имаме нещо позитивно. Ако "Гражданска платформа" и останалите проевропейски партии, включително "Пролет", имат по-силен общ резултат от "Право и справедливост" и нейните крайнодесни партньори, това ще бъде успех за проевропейския лагер. В Унгария никой не може да помисли за успех срещу Орбан, но в Полша изборите през май ще бъдат много оспорвани. А през есента предстоят и парламентарни избори, на които "Гражданска платформа", "Пролет" и останалите либерални формации може да се явят заедно или да направят коалиция след това. Ако сега през май проевропейският лагер победи блока на "Право и справедливост", това ще е значим политически сигнал. Ще можем да кажем - Полша се завърна, Полша отново е проевропейска.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара 1 Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара

Те ще бъдат от 5 до 25% и част от тях ще влязат в сила от септември

23 авг 2019, 1602 прочитания

Във въздуха се надушва промяна Във въздуха се надушва промяна

Съдът на ЕС постанови стриктни изисквания за измерването на въздушните замърсители, които променят местните законови рамки

23 авг 2019, 1302 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5702 прочитания

23 авг 2019, 4480 прочитания

23 авг 2019, 3083 прочитания

23 авг 2019, 2610 прочитания

23 авг 2019, 2014 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ким Чен Ун ще обсъди ядрения проблем на Корейския полустров с Путин

На срещата в Русия севернокорейският лидер ще търси подкрепа след блокажа на разговорите с Тръмп

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица