Букетът от обещания на Еманюел Макрон

Президентът на Франция обяви началото на "второто действие на мандата си" с нова серия реформи и зае по-твърда позиция срещу функционирането на Шенген в заключенията си от продължилия два месеца "Национален дебат". В пореден опит да покаже, че разбира проблемите на средния французин, Еманюел Макрон обеща допълнителни данъчни облекчения за бедните и децентрализация на властта, но в същото време препотвърди необходимостта от силно непопулярните си реформи, пише Financial Times.

Омилостивяване на ядосаните

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В реч, която продължи над два часа и половина, Еманюел Макрон се опита да демонстрира съчувстивето си към французите и възприятието за "силно изразена икономическа, социална и провинциална несправедливост." Една от главните критики, отправени към Макрон, както от опозицията, така и от всички фракции на протестиращите вече 23 поредни седмици жълти жилетки, е, че президентът се държи като Юпитер високо в облаците и не го е грижа за хората извън Париж.

Макрон ще се опита да се бори с това възприятие, като обеща нови данъчни облекчения за най-бедните на стойност 5 млрд. евро. Президентът обяви, че разликата в бюджета, която тези облекчения ще създадат, ще бъде компенсирана чрез затваряне на данъчни вратички за големите компании. Макрон също обеща да се разработи план да стимулира хората да продължават да работят и след официалната пенсионна възраст - 62 години. В същото време, вземането на решения в държавната администрация ще бъде децентрализирано, като решенията в сферите на транспорта и жилищната политика ще бъдат вземани от местните кметове, а не в Париж.

За да се бори с възприятията за елитарност, Макрон също смята да затвори елитната школа за политици и държавни администратори Ecole Nationale d'Administration (ENA), в която самият той се е обучавал. Така той се надява да подобри разнообразието в държавните кадри и да повиши възможностите на по-онеправданите социални групи. Президентът също обеща, че няма да бъдат затваряни повече болници или училища без изричното решение на местния кмет до края на президентския мандат.



Но и либерализацията остава

Френският президент все пак твърдо заяви, че първоначално планираните му реформи трябва не просто да бъдат прокарани, а да бъдат засилени. Жълтите жилетки започнаха протестите заради отмяната на данъка върху богатството и повишаването на данъците върху горивата - мерки, които потвърдиха имиджа на Макрон като "президент на богатите". Сега президентът заяви, че отмяната на данъка върху богатство е бил правилният ход, който цели да привлече повече инвестиции към Франция. Макрон все пак добави, че ефектите от отмяната на данъка ще бъдат преразгледани през 2020 г.

Други непопулярни реформи, зад които застана президентът, са парламентарната реформа, с която Макрон цели да намали броя на депутатите с 30% и да въведе 20% пропорционално представяне в парламента. Това е част от по-голямата му мисия да намали размера на френската държавна администрация - най-раздутата в ЕС, с една трета до края на мандата си. Макрон ще продължи и със структурните реформи на френската икономика, които трябва да намалят държавните разходи и дълг. Под мерника му пада пенсионната система, която Макрон иска да реформира изцяло, както и сегашните помощи за безработните във Франция.

Нотки на популизъм

В момента, предварителните екзит полове за Евроизборите показват, че партията на Макрон En Marche и Националното движение на Марин Льо Пен са равни. В речта си Макрон зае твърда позиция срещу вътрешно-европейската имиграция и обяви, че системата Шенген вече е счупена и трябва да бъде напълно реформирана. Така президентът се опитва да привлече някои от анти-европейско настроените избиратели на Льо Пен, но също рискува да отчужди някои от съюзниците си в Европа.

През последните два месеца Еманюел Макрон беше в постоянна кампания за овладяване на щетите. По време на националния дебат той проведе 92 часа разговори с граждани и кметове от различни части на Франция. Целта беше ясна - да се обезвредят жълтите жилетки чрез чувство за директна демокрация. Ходът беше сравнително успешен - рейтингът на Макрон си остава нисък, но се върна до нивото си от октомври преди началото на протестите. В същото време, броят на протестиращите всяка седмица намалява - от почти 300 хил. през ноември и началото на декември до около 20 хил. през април.

Това обаче не означава, че сегашните обещания на Макрон могат да му осигурят необходимата подкрепа за тежките реформи - особено поради един от големите проблеми на директната демокрация - всеки иска нещо различно и противоречащо си.