Испанските социалисти на премиера Педро Санчес обмислят какви са възможностите им за сформиране на ново правителство, след като спечелиха изборите в неделя, но не получиха мнозинство. Вероятните коалиционни разговори може да отнемат седмици, тъй като в момента партиите прибягват до безкомпромисен тон, за да се харесат на гласоподавателите преди регионалния, местния и европейския вот на 26 май, пише Reuters.
Вицепремиерът Кармен Калво посочва, че социалистите ще опитат да управляват самостоятелно, защото имат "повече от достатъчно гласове да направляваме този кораб по курса, който трябва да следва". Партийни представители твърдят, че няма нужда от прибързани решения, а високопоставен социалист заявява, че ще има разговори с всички групи за постигане на споразумение, но няма усещане за отчаяние, тъй като "ще има такива, които ще са склонни за сътрудничество".
Кой коалиционен партньор
На изборите социалистите увеличиха депутатските си места до 123 от 84 в предишния парламент. Ако потърсят коалиционен партньор, те могат да изберат крайнолявата Podemos, но вероятно ще трябва също така да сключат сделка с каталунските сепаратисти, за да си гарантират мнозинство. Санчес изключва преговори за каталунската независимост, но всеки съюз със сепаратистите би разпалил допълнително напрежението относно тази чувствителна тема, особено предвид факта, че изборите бяха доминирани от въпроси, свързани с националната идентичност.
Друга опция за социалистите е да се обърнат към дясноцентристката Ciudadanos, която спечели 57 места. Но водачът на Ciudadanos Алберт Ривера повтори след изборите, че ще бъде в опозиция. От партията изключват съюз със Санчес и подчертават, че фокусът сега е върху регионалния вот.
Изборните резултати
На изборите в неделя Vox стана първата крайнодясна партия, която влезе в испанския национален парламент от четири десетилетия. Тя разцепи десния вот и остави консервативната Народна партия с едва 66 места.
Vox получи 24 места, което е по-малко от очакваното. Това отчасти успокои притесненията за надигането на крайнодясното в Испания, докато партии, бунтуващи се срещу статуквото, отбелязват реални победи в Европа през последните години и предизвикват икономическия консенсус в ЕС.
Испанските социалисти на премиера Педро Санчес обмислят какви са възможностите им за сформиране на ново правителство, след като спечелиха изборите в неделя, но не получиха мнозинство. Вероятните коалиционни разговори може да отнемат седмици, тъй като в момента партиите прибягват до безкомпромисен тон, за да се харесат на гласоподавателите преди регионалния, местния и европейския вот на 26 май, пише Reuters.
Вицепремиерът Кармен Калво посочва, че социалистите ще опитат да управляват самостоятелно, защото имат "повече от достатъчно гласове да направляваме този кораб по курса, който трябва да следва". Партийни представители твърдят, че няма нужда от прибързани решения, а високопоставен социалист заявява, че ще има разговори с всички групи за постигане на споразумение, но няма усещане за отчаяние, тъй като "ще има такива, които ще са склонни за сътрудничество".
4 коментара
Reuters видимо е някакво свещено кристално кълбо за преводачите в Капитал, което си го прехвърлят по бюрата и са го издрали от повсеместна употреба!
Абсурдно е, Марина, Испания да се преразказва през Reuters!
Аз поне бих се чувствал неудобно и не бих го правил... Още повече Испания е страна със стара култура, с вековни традиции в журналистиката, имат авторитетни и влиятелни за целия свят медии. Не сте ли чувала за ABC, за El Pais, за La Vanguardia, за El Mundo, за Diario 16 (не се изчервявайте – означава Дневник на испански...)?
Това като антре в темата.
Не смятам, че е много професионално и, коментирайки изборите където и да било по света, повсеместно да се върви с българския аршин за калкулаторна парламентарна "демокрация": кой плюс кой и още колко тела не достигат за мнозинство в парламента.
С кортесите не става само със свиване на пръсти: 123 на социалистите + 42 от Подемос...Пфу, не стигат!
Всъщност стигат, защото, за да мине правителство още при първото гласуване в парламента, само тогава се нуждае от мнозинство от 176 гласа. На второ гласуване се смята за избрано, ако получи дори един глас повече.
После: ИСРП на Санчес има своя програма (абсолютно неизяснена тук), Унидат Подемос - също. Крайно леви? Това какво животно е? Може би някъде програмите им си „говорят“? В какво? Защо се разцепи Подемос? Какви процеси вървят в испанската левица, че взе да побеждава, въпреки отказа да играе по свирката на националистическите партии? Защо на тези избори испанците се активираха и избирателната активност мина невероятните 75%?
Отговорите тук ги няма. Сигурно ги е нямало и в ширпотребата на Reuters...
За сериозно интересуващите се от темата мога да помогна с уникалния коментар на единствената българска журналистка, експерт по испаноезичния свят - Къдринка Къдринова. От него научих, че и моите любимци Хавиер Бардем и Пенелопе Крус си падали по левите. Аз също.
Приятно четене:
http://baricada.org/2019/04/29/espana-izbori-rezul
До коментар [#1] от "D-r D":
Чета ви с удоволствие. Какво се случва с все по-свиващите подкрепа традиционни партии?
До коментар [#2] от "xte29566872":
Благодаря за вниманието.
Защо никога отвъв форума не се отправят въпроси към преводачите, провъзгласили се за автори, а се питаме помежду си?
Много е дълго, затова само ще коспектирам:
1. Обществото се развива по-бързо от партиите;
- пролетариите изчезнаха и левите залитнаха по неотроцкизма, изоставяйки фундамента на идеологията си - социалната справедливост, и започнаха да търсят разни други малцинстра за таргет: гейове, феминистки, етномалцинства;
- смъртта на СССР въодушеви десните, лиши ги от състезателен стимул
и ги хвърли на пързалката на глобализма;
Геният Сорос улови този идеологически вакуум и го запълни с мангиизи... На дясното му коляно седнаха евродесните (ЕНП-Меркел), на лявото - евролевите (ПЕС-Станишев).
2. Тези забравили идеологията леви и десни партии се капсулираха и гражданите потърсиха други да ги представляват, просто защото много отчетливо взеха да обедняват, въпреки, че политиците във властта твърдяха обратното. Ислямските нашественици се превърнаха в катализатора за катастрофата на Сороските хермафродитни партии. Като реакция се появиха народните движения - Гърция - Сириза, Германия- Алтернативата, Испания-Подемос, Суидаданос, Вокс, Франция - хумункулусът Макрон, ОК - партията на Фараж, Австрия - Курц. и т.н. Бившите соц се справиха блестящо с проблема и останаха от другата страна на червената линия при политическия реализъм: Орбан, Качински, Земан.
Аз лично се надявам на евроизборите да спечелят масово евронесистемните партии (почитания за жълтите жилетки!), защото видяхме докъде ни доведоха загубилите чувство за реалност ояли се във властта системни партии.
Тъжното е, че в БГ продължаваме да се мятаме от една системна партия на друга, без да разбираме, че така обричаме децата си да свършат нашата работа и да изринат лайн@т@.
Оптимистично е, че нашите червени все пак се отграничават от Станишевите евролеви. Некакъв Тимерманс пък обявил, че щял да гони румънските социалисти...
Вляво става все по-интересно. Десните са в плесен...
До коментар [#3] от "D-r D":
Айде, пак обърнахте палачинката! Нали щяхте да гласувате за БСП? Или тя е несистемна? Колко е срока на годност на настоящото твърдение?