С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 май 2019, 13:16, 5761 прочитания

Сокотра – невидимият остров

Островът е част от Йемен, където войната продължавот 2015 г. насам. Тук се преплитат интересите на Садуитска Арабия и ОАЕ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Сокотра е част от Йемен, където войната продължава от 2015 г. насам. Макар на острова да не е имало размирици, конфликтът го е направил още по-трудно достъпен и изолиран.
  • Сокотра е като капсула на времето, съхранила растителни и животински видове, които не се срещат другаде по света.
  • На острова се преплитат интересите на ОАЕ и Саудитска Арабия, която има военно присъствие.
"Приятелю, утре сутрин има кораб за Сокотра." Това изречение прочитаме за първи път още преди да излетим от Дубай за Салала, Оман. Въобще не подозираме, че следващите 9 дни ще получаваме подобно съобщение всяка сутрин и товарният кораб от Салала за Сокотра все няма да може да натовари каргото от чували с цимент и нас самите и да потегли за острова, до който упорито се стремим да стигнем.

Остров Сокотра е част от Йемен, където войната продължава от 2015 г. насам. Макар на Сокотра да не е имало никакви размирици, конфликтът е направил острова още по-трудно достъпен и изолиран. Сокотра е бленувана дестинация за много пътешественици. Описан е още от Марко Поло, който го определя като мистериозно парче земя, обитавано от джинове и хора с магически способности, които можели да накарат острова да изчезне. Благодарение на отдалечеността си и от Африка и от Азия Сокотра се е превърнал в капсула на времето, съхранила растителни и животински видове, които не се срещат другаде по света.


За да се доберем до него, минаваме през дълга комуникация с посолства, местни жители, пристанищни агенти и всякакви хора, които могат да съдействат с късче информация. Контакт в Йемен ни предупреждава: "Задавате прекалено много въпроси. Това е опасно. Хората ги е страх да говорят. Телефоните им се следят."

Тъй като ни беше обяснено от местни хора през Facebook, че достъпът на журналисти до острова е забранен, се налага да изфабрикуваме фалшиво писмо от български университет, в което се представяме за антрополози, които ще провеждат изследователска дейност и ще заснемат фотографии за тази цел. А срещу 200 долара на човек митнически агент в Салала ни осигурява нелегален превоз на индийски товарен кораб, с който да преплаваме почти 400-те км от Арабско море, делящи ни от Сокотра.

Сутринта, когато след куп бюрократични разправии най-накрая стоварваме тежките си раници на дървената палуба на кораба, ни се струва, че всеки момент нещо може да се обърка. За щастие всичко е наред и най-сетне, след осем часа чакане на разрешение за отплаване от пристанището двигателите на кораба започват да боботят, а светлините на оманския бряг бавно изчезват от погледите ни. След три нощи, прекарани в изтягане по мръсната палуба, в компанията на екипаж от 12 усмихнати и работливи индийци, островът се показва на хоризонта.



Със стъпването на брега ни обкръжават група местни мъже, сред които нашият фиксър и войник в изрядна униформа с нашивки с флага на Саудитска Арабия на раменете. Искат ни паспортите и след малко започват да ровят из раниците ни и да задават въпроси за всичката техника, която носим. Дрона, който знаехме, че е забранено да пренасяме, остава незабелязан, предвидливо скрит на дъното на раницата. След цигара време нашият партньор ни показа джип, в който да се качим, и ни праща към хотела. Паспортите остават в саудитския войник.

Товарим се в колата и захващаме разговор на развален английски с нашия шофьор, който ни обяснява че пристанището се контролира от Саудитска Арабия. На острова не можем да се придвижваме свободно поради няколко причини – няма никакъв транспорт от типа на таксита и автобуси, а и да имаше, на чужденците им е забранено да напускат столицата Хадибу, без да са придружени от местен. Поради тези обстоятелства през цялото време ще бъдем придружавани от висок, смугъл мъж с голяма усмивка, когото от съображения за сигурност ще наричаме Иса.

Шофирайки, Иса ни показва сграда и казва: "Това беше сградата на администрацията, която се занимаваше с екология. Саудитците я взеха и сега е главната им база. Другата е по-голяма и се намира на 11-12 км на юг".

На следващия ден, преминавайки покрай летището, ще разберем, че и то като пристанището е под контрола на Саудитска Арабия – саудитците решават кой може да влезе и излезе от острова. Иса, изглежда, не се притеснява да говори за чуждестранното милитаризирано присъствие на острова: "Саудитците дойдоха и казаха, че са тук, за да ни пазят. От кого да ни пазят?! От нас самите или може би от сомалийските пирати?! Казаха, че ще обучават нашите войници. Аз знам всичко за Сокотра и не съм чул някой да е бил обучаван." Саудитските войници, по думите на Иса, са около 1000 души. Всички те се разхождат из града без отличителни знаци и с цивилни коли.

"Кралицата на острова"

На следващата сутрин потегляме на север. Искаме да навестим местна жена, която живее на едно от най-живописните места на острова – лагуната Детуах. Докато пътуваме, ни прави впечатление, че земята в близост до морето и плажната ивица е разчертана с ниски каменни огради. Маркираните имоти засега стоят празни, но подсказват за бъдещи инвестиционни планове. Минаваме покрай строителни обекти и няколко нови сгради. Пред всички има табели с флага на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Иса обяснява, че от емирствата отдавна подпомагат финансово острова. Строят пътища, отворили са рибна фабрика, даряват средства, благодарение на които болницата в столицата Хадибу работи.

Пейзаж от лагуната Детуах

Пейзаж от лагуната Детуах

Фотограф: Георги Кожухаров

Оказва се, че всички домакинства в столицата ползват ток безплатно, защото емирствата плащат и за него. Не е изненада, че на много от къщите се развява техният флаг. Когато говори за икономическата подкрепа, идваща от Залива, в тона на Иса се усеща нескрито одобрение.

След около час се отбиваме по черен път, подминаваме табелата "Защитена зона" и паркираме колата на плажа, до навес, покрит с палмови листа. Гледката наоколо е изумителна – тюркоазено синя вода и фин бял пясък. Посреща ни възрастна жена с лице, покрито с жълта забрадка на цветчета. Сядаме на сянка и докато отпиваме чай, жената ни се представя като "кралицата на острова". Нарича себе си така, защото живее на едно от най-райските кътчета тук. Земята принадлежи на семейството й от поколения, но тя едва не я изгубва в съдебен спор. След два месеца престой в затвора съдът отсъжда в нейна полза.

Когато я питаме дали би продала земята си на някой голям инвеститор, тя размахва категорично ръце и показва с жест, че по-скоро би си отрязала главата. Не одобрява, че местните продават земите си на саудитци и хора от ОАЕ. За правителството на Йемен казва: "Слабо е, затова се управлява отвън, от Саудитска Арабия и емирствата." Смята, че влиянието което идва от континентален Йемен и "отвън" е пагубно за традициите и културата на острова.

Бежанец в собствената си страна

Привечер се връщаме в Хадибу. Десетките магазинчета са отворили врати. Клаксони, викове и множество мъже в поли, шляещи се хаотично по улиците. Иса ни казва, че повечето от магазините, покрай които минаваме, се държат от йеменци, идващи от континента. Бягат от войната и идват на Сокотра, защото тук е спокойно.

Столицата на остров Сокотра, град Хадибу

Столицата на остров Сокотра, град Хадибу

Фотограф: Георги Кожухаров

Разказва ни за човек, успял да избяга от една от горещите конфликтни точки в Йемен. Питаме го дали може да поговорим с него. "Може да опитаме. Не знам дали ще иска да говори. Сигурно го е страх", отговаря Иса.

Отиваме в покрайнините на града и след няколко разговора с хората наоколо Иса намира къщата на Ахмед. Спираме пред вратата, до която е разпъната голяма брезентова палатка. Флагът на емирствата се вее над имота. Чакаме в колата, докато Иса обяснява на Ахмед защо сме тук. Първоначално не иска да говори с нас: "Какво ще ме питат? Защо?"

Иса му казва, че сме студенти от български университет, че няма да му задаваме неудобни въпроси и ако не се чувства сигурен да говори с нас, ще си отидем. Накрая йеменецът, бежанец от собствената си страна, склонява на кратък разговор: "Казвам се Ахмед. Избягах от Ходейда. Там милицията на хусите иска да установи контрол и се сражава с правителството. Нямаше как да остана там... Избягах с цялото си семейство заради сраженията. Да стигнем дотук беше много трудно, трябваше да преминем през територии, контролирани от милициите. Те не пускат хората да излязат от града. Милицията спря заплатите ни, отне всичките ни права. Бомбардировките са всеки ден, всеки час... Благодарен съм на емирствата, защото когато дойдох тук на острова, те ми помогнаха със средства, за да построя тази къща. Няма никога да се върна на континента. Не се чувствам в безопасност там. Ще умра тук, на този остров. За мен тук е раят."

Преди да дойдем на острова, ни бяха предупредили, че местните не искат да говорят за войната и за присъствието на саудитците. Но хората споделят без притеснения, че не знаят защо саудитците са разположили военни части на острова. Иса, който се е родил и отраснал в планината и само допреди 10 години е живял в една от пещерите там, ни казва: "На Сокотра няма проблеми, единственият проблем е, че сме част от Йемен, а там войната продължава. На всеки 5-10 години в Йемен има война. Най-добре за нас би било да се отделим, да станем самостоятелна република или нещо подобно. Само да не сме част от Йемен. А пък хората, които идват от ОАЕ и от Саудитска Арабия, казват, че са тук, за да ни защитават. Откакто съм се родил, тук не е имало проблеми, не знам от кого ни защитават. На Сокотра имаме повече от 7000 души армия, които могат да ни пазят. Мисля, че не трябва да допускаме чужда армия и че всички тук са същото мнение. Независимо какво се случва на Сокотра, аз ще остана тук и не искам да живея на друго място. Каквото и да се случи, все пак ще мога да правя като прадедите си – да гледам кози, да доя мляко. Сега хората могат да дойдат тук със самолет или с кораб, но ние сме контролирани от саудитците. Във всеки един момент могат да кажат стоп и всичко да спре. Нашият президент, нашето правителство са контролирани от Саудитска Арабия и от хората от Залива. Не мога повече нищо да кажа." Иса преглъща и се усмихва.

Предполагаме какво ще ни отговори, но все пак питаме Иса кое е най-ценното тук. "Мирът. Когато има мир, може да направиш всичко", казва той. Мечтае войната в Йемен да свърши и всичко пак да е нормално.

Бедуин от гората с драконови дървета в долината Диксам

Бедуин от гората с драконови дървета в долината Диксам

Фотограф: Георги Кожухаров

Селото, в което Иса е роден, е разположено на платото Диксам, чиито хълмове са покрити с драконови дървета. Драконовите дървета, които не се срещат другаде по света, са изобразени на герба на Сокотра и са вероятно първата асоциация на всеки, който е чувал за острова. Проучванията показват, че възрастта на повечето е около 600 години и откакто се занимават с тяхното изучаване, изследователите разбират, че те изчезват изключително бързо. Не е ясно защо дърветата умират. Някои предполагат, че е заради промените в климата, други, че е заради козите, които като истинска напаст изхрупват всяка свежа зеленина на острова. Имало е няколко проекта за драконовите дървета съвместно с европейски университети, но откакто избухва войната, те са спрени.

Мъже в панталони

Вечерта отново сме в Хадибу. Седнали сме с лаптопи и телефони във фоайето на хотела, защото само там има интернет. Заговаря ни мъж в панталони. Облеклото му подсказва, че не е местен, защото Иса ни сподели, че само мъжете от емирствата и Саудитска Арабия носят панталони. Мъжът ни разпитва небрежно откъде сме, как сме дошли, къде на острова сме били и защо сме тук. Може би преценява, че сме туристи и ни споделя, че е от Саудитска Арабия и работи за "опазването на мира" на острова. Тук е на шестмесечна мисия и няма търпение да се прибере вкъщи.

За времето, прекарано на острова, такъв тип случайни разговори ни се случват почти ежедневно. Мъже в панталони приятелски и небрежно искат да разгледат снимките, които правим. Появяват се на пазара или изникват на плажа, а след всяка една такава среща Иса ни казва: "Саудитци".

На Сокотра срещаме още един чужденец. Непалец, който ни се представя като турист. На тръгване от острова го виждаме отново на летището. Местни хора ни уредиха билети за полет от Сокотра, през Сейюн (континентален Йемен) до Кайро. Купуването на билетите става с пари, дадени на ръка на човек, който може да уреди място. Полетът е нередовен, без определен час и на въпроса дали ще има полет тази седмица, отговорът е "иншалла". Понякога саудитците отменят полет, без да дават обяснения, и се налага човек да се надява на следващия.

Тези странни полети и нелегалният превоз с товарен кораб са единственият начин за влизане и излизане от острова. Непалският турист ни споделя, че е искал да се свърже с нас, за да ни предупреди, че има хора, които са се усъмнили, че сме журналисти, а не студенти по антропология. Идвали да го разпитват, защото го видели да говори с нас. Казали му, че сме задавали много въпроси и сме снимали на обществени места. Никой не е пожелал да му отговори къде сме отседнали.

"Шейха" на Сокотра

Един от последните дни на острова прекарваме в снимки високо в планината, в природния парк Хомхил. Тук малка рекичка образува бистър вир. От него се открива гледка към цялата равнина и към тюркоазените води на Арабско море. По склоновете наоколо се извисяват драконови дървета и тумбестите восъчни стволове на пустинната роза. Чудим се дали сме виждали някъде по-красиво място. Докато обядваме консерви риба тон под едно дърво, Иса сочи към далечната долина: "Вижте колко много коли!"

Долу в ниското се вижда път, криволичещ по брега на морето. А по него наистина се нижат десетки коли. Продължаваме да наблюдаваме тази нетипична за острова случка. Иса обяснява: "Подкрепят "шейха". Той днес е на острова. Събира хора в Хадибу, а после идват тук за голям обяд и празненство. Зарежда безплатно резервоарите на всички, които са дошли да го подкрепят."

Разпитваме Иса какъв е този шейх. Той разказва: "Преди да стане част от Йемен, Сокотра имаше султан. Султанът сега живее в Оман, а синът му иска да стане новият шейх на Сокотра и да отдели острова от Йемен. Има много пари, но колкото и да е богат, на фона на емирствата е нищо. Повечето хора не го подкрепят наистина, но кой ще откаже безплатно гориво и обяд."

За краткото време, прекарано на острова, никой не можа да ни обясни какви точно са интересите нито на ОАЕ, нито на саудитците. Може би имат апетит към природните богатства на Сокотра и скоро на брега на Арабско море ще се появят модерни хотели, а по улиците ще засноват хиляди туристи. Може и присъствието на Саудитска Арабия да е просто продължение на действията, които предприемат на континента, подпомагайки сваленото от хусите правителство на Йемен с военна сила.

Със сигурност стратегическото географско положение на острова играе роля. Сокотра стои на основния корабен път от и към Суецкия канал. Вниманието на ОАЕ е фокусирано не само върху острова, а и върху близките страни на африканския бряг. С пари от Залива се отварят фабрики, инвестират се в училища и болници. Не е чудно, че флагът на ОАЕ се вее на много места.

Мъж показва човешки останки от времето, когато на острова е царял глад

Мъж показва човешки останки от времето, когато на острова е царял глад

Фотограф: Георги Кожухаров

В същото време йеменското правителство вече не осигурява финансиране за болниците на Сокотра и е закрило почти цялата администрации, с изключение на полицията и военните. Хората се оплакват, че няма работа, а валутата се обезценява с часове. Населението на Сокотра се изхранва така, както са преживявали и предците им – главно с ориз, козе месо и риба, които са поскъпнали в пъти от началото на войната. Хората се чувстват несигурни, но са щастливи, че живеят в мир и войната не сипе снаряди над главите им, както над сънародниците им на континента. Бъдещето на острова е неясно. Хората не знаят на коя държава ще са граждани децата им, но са убедени, че ще ги научат на сокотренския език и ще им предадат традициите, с които са живели прадедите им. А ако всичко е наред, и драконовите дървета ще продължават да са наоколо.
Рияд: Единствената ни цел е да пазим острова

След прибирането в България потърсихме официалното становище на Рияд. Разговаряхме с г-н Мансур Алхауити, трети секретар в посолството на Кралство Саудитска Арабия. Попитахме го какво налага военното присъствие на Саудитска Арабия на Сокотра. По думите на г-н Алхауити, Саудитска Арабия е стартирала план за възстановяване на Йемен и той започва от Сокотра. "Президентът на Йемен Абд Рабу Мансур Хади покани Саудитска Арабия на острова. Нашата цел е да спрем трафика на хора от Африка, както и трафика на оръжие, което отива към хусите в северната част на Йемен. Военното ни присъствие на острова има за цел да защитава острова от хусите и съответно от Иран, който ги подкрепя. На остров Сокотра няма военни бази на Саудитска Арабия. Има военни части, но няма бази. Нашата единствена цел е да пазим острова, да продължим хуманитарната си дейност и инвестициите в инфраструктура, училища и болници," обяснява г-н Алхауити.

* Материалът е осъществен с помощта на Minority Rights Group
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 807 прочитания

Петролна игра на дронове 3 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 749 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 9099 прочитания

20 сеп 2019, 4866 прочитания

20 сеп 2019, 2626 прочитания

20 сеп 2019, 1826 прочитания

20 сеп 2019, 1818 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Избирателите наказаха Консервативната партия за Brexit на местните избори

Лейбъристите не успяха да се възползват от срива на управляващите, либералните демократи спечелиха най-много

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев