Разрастването на ЕБВР

Създадена през 1991 г., първоначално за да помогне на бившите комунистически държави от Източна Европа да преминат от планова към пазарна икономика, ЕБВР се разрасна бързо през последното десетилетие и в момента в нея членуват 67 страни.

През следващата година акционерите на банката ще трябва да гласуват за разширяването на кредитирането за развитие в страните от субсахарска Африка. Сред европейските страни акционери подкрепата за проекта за повече инвестиции в региона нараства, тъй като се цели намаляване на миграционния поток, пише Financial Times.

За да се разшири обаче дейността на организацията, трябва да има доказателства къде инвестициите на банката в частния сектор биха довели до реална промяна, каза Чакрабарти.

Изисквания за финансиране на ЕБВР:

• проектът да се намира в държава, в която ЕБВР функционира
• да има сериозни търговски перспективи
• да включва значително капиталово съдействие от страна на спонсора на проекта под формата на ликвидни средства или друг вид активи
• да подпомогне местната икономика и развитието на частния сектор
• да удовлетвори критериите за банкиране и да има високи екологични стандарти .

Окончателно решение за плановете на ЕБВР за Африка ще бъде взето най-рано през май 2020 г.

За да бъде приет план за разширяване, е нужно единодушно съгласие на 67-те страни. В момента банката обсъжда промяна в методиката на гласуване – от единодушно одобрение към квалифицирано мнозинство – система, при която тежестта на гласа на всеки член ще зависи от размера на годишните му вноски. В момента САЩ са най-големият акционер - с 10% от акциите на ЕБВР, докато Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония имат по 8.5%.

Скептицизмът

Плановете на ЕБВР за разрастване в субсахарска Африка станаха ясни миналата година. Някои правителства обаче, сред които най-големият акционер – САЩ, и няколко източноевропейски държави, изразяват резерви относно тези проекти, твърдят източници на Reuters.

Опасенията са свързани с това дали е рационално ЕБВР да функционира в регион, в който вече са активни други организации като Африканската банка за развитие и Световната банка. Друг мотив за резервите у някои от държавите членки са разходите за създаването на звена на ЕБВР на континента. Източноевропейските страни се опасяват, че помощта за тези африкански държави ще е за сметка на тяхното финансиране. Президентът на ЕБВР каза, че притесненията на източноевропейските държави са излишни, тъй като през последните 10 години годишното кредитиране за региона се удвои до 9.5 млрд. евро и се очаква да достигне 11 млрд. евро до 2021 г.

Скептицизмът относно разширяването на дейността на банката извън първоначалния фокус върху Централна и Източна Европа (Сега ЕБВР отпуска заеми на компании в Монголия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка), нараства с увеличаването на китайското кредитиране в Югоизточна Европа, което повдигна въпроси за изпълнението на проектите, липсата на прозрачност и притесненията около по-високия държавен дълг.

В отговор на резервите

Директорът на финансовата институция подчерта важността на китайските инвестиции и опроверга страховете на източноевропейските държави, както и съмненията на Франция и Германия, че ЕБВР може да се разпадне или да се обедини с Европейската инвестиционна банка. Сума Чакрабарти каза, че сътрудничеството между двете организации трябва да бъде насърчавано, но от "сливания и придобивания няма смисъл." Според него двете банки имат много различни структури и правомощия, така че ще бъде трудно да се комбинират.

Франция настоя миналата година централата на ЕБВР да се премести от Лондон в Париж заради Brexit. Но ЕБВР не е орган на ЕС и неговият управителен съвет реши, че ще остане във Великобритания.