Осем неща, които ЕС ни даде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Осем неща, които ЕС ни даде

Reuters

Осем неща, които ЕС ни даде

(без да броим отпадането на роуминга)

4703 прочитания

Reuters

© Reuters


Девети май – Денят на Европа, вероятно е момент за размисъл над историческото значение на Европейския съюз за мира, просперитета и благоденствието на европейците. Но ако не ви се размишлява, 9 май е и добър повод да си припомним "какво ни даде ЕС".

Придобивките от евросъюза често остават заровени във високопарните слова от Брюксел или вечното недоволство, че Европейският съюз можеше да даде и повече. През последните пет години, колкото е мандатът на двете основни европейските институции – Европейския парламент, Европейската комисия, те не са се занимали само с Brexit, миграцията или с изискванията към превозвачите, както може да сте останали с впечатление, ако бегло следите новинарския поток от Брюксел.

Българският евродепутат Ева Майдел (ЕНП-ГЕРБ) припомня, че не всяка законодателна мъдрост на европейските институции минава теста на здравия разум. И дава като пример "странната регулация от 2013 г. за сервирането на зехтин" в специални оливарници. Но когато ЕС приеме добре претеглено законодателство, той обикновено има сериозен ефект. Например отпадането на роуминга (или по-точно въвеждането на определен лимит за разговори и ползване на интернет без допълнителни такси) се превърна във вероятно най-популярния европейски законодателен акт през последните години, а след въвеждането на GDPR (Общ регламент относно защитата на данните) той постепенно започва да се налага като глобален стандарт.

Трите фаворита на Майдел за добра европейска регулация са отпадането на роуминга при международните разговори, преустановяването на блокирането на достъпа до определени сайтове на географски принцип и премахването на високите такси при банкови преводи (законодателство, по което тя беше докладчик в европарламента). "Тези три законодателни акта правят възможно за гражданите на Европа да няма толкова голямо значение къде точно се намират на континента и от коя точно страна членка идват", казва Майдел.

За нейния колега Андрей Новаков, който стана известен в България с пътуването си до Белгия с камион, за да докаже, че няма проблем шофьорите да спят в кабините си, естествено фаворит е пакетът "Мобилност". "Това е един от редките случаи, при които провалено законодателно предложение е мой фаворит", казва Новаков. От приетите актове Новаков посочва подкрепата на Европейския парламент за увеличаването на средствата за научни изследвания и иновации като беше гласуван удвоен бюджет за бъдещата програма "Хоризонт Европа" - наследника на "Хоризонт 2020". "Сегашната програма е инвестирала в българските университети и компании 155 млн. лв., но много отлични български проекти не получиха финансиране поради липса на достатъчно средства", допълва евродепутатът.

Еднакви такси за международно разплащане по банков път

Една от дразнещите характеристики на българската банкова система са високите такси за парични преводи от и към чужбина. Понякога те могат да достигнат до 20 евро за превод на 10 евро.

С новото законодателство за "банков роуминг" до края на годината международните банковите преводи в евро трябва да бъдат таксувани толкова, колкото са местните такси за преводи. Т.е. ако в България преводът на 100 евро между две банки струва два лева (примерно), два лева трябва да струва и преводът на 100 евро между банка в България и банка във Финландия. "Това ще спести на европейците, които са извън еврозоната, над 1 млрд. евро годишно", каза Майдел, която водеше законодателството в Европейския парламент.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Край на неясните такси при плащане с кредитни и дебитни карти

Вероятно на много хора се е случвало в магазина да им откажат да им продадат дъвки, ако поискат да ги заплатят с кредитна карта. Причината е, че често банките налагат толкова високи такси на търговците, че за тях става неизгодно да продават евтини стоки.

За това през 2015 г. беше прието ново законодателство (с петгодишен гратисен период), в което се налагат тавани на таксите. Те ще трябва да бъдат не повече от 0.2% от сумата на транзакцията. Така за търговеца вече няма да има голямо значение дали искате да платите с карта дъвка за един лев или кашон шампанско за 2000 лева - той няма причина да ви отказва продажбата.

Дотук с геоблокацията

Една от най-дразнещите практики на онлайн пазаруването е отказът на търговци да прилагат еднакви цените за всички свои клиенти. Доскоро ако клиент от България влезеше примерно в сайта на британски търговец с представителство в България, той автоматично го пренасочваше към българския портал. Където цените естествено бяха по-високи.

От края на 2018 г. това вече е невъзможно, като най-голям ефект забраната за геоблокация има върху онлайн услугите, тъй като при физически доставяните стоки търговците все пак може да наложат известни ограничения. Какво означава това на практика? Ако в германски сайт видите по-добра оферта за хотелско настаняване в България, германският търговец няма да има право да ви откаже продажбата само защото извършвате покупка от България.

Фотограф: Цветелина Белутова

Запази сочния дюнер

Ако сте един от тези, които обичате арабския фаст фууд и в последно време не сте забелязали промяна във вкуса на дюнера си, една от причините за това е Европейският парламент. След разгорещени спорове около предложението на Европейската комисия да разреши използване на фосфати в замразеното месо, евродепутатите подкрепиха позицията на ЕК. Досега фосфатите по принцип бяха забранени в месните продукти, но в много страни месната заготовка за дюнера се класифицира като месен субпродукт, където консервантът е позволен. Везните бяха наклонени от германските депутати, които, вероятно, както и българските, предвид голямата мюсюлманска диаспора в страната, имат не само хранително-вкусови мотиви за решението си.

Фосфатите се използват при замразяване на месото, така че то да запази сочността си при последващо размразяване и продължително излагане на топлинна обработка. Добавката обаче може да има странични ефекти, както върху бъбреците, така и може да е причина за сърдечносъдови проблеми показа изследване през 2012 г.. Мотивът на ЕК и европарламента е, че все още текат изследвания за здравните ефекти на фосфатите, така че тяхната забрана засега е неоправдана.

Даде ни хартиените сламки

Заради забраната за еднократно използваните продукти от пластмаса – сламки, прибори, чаши и т.н., производителите вече започнаха да въвеждат техните хартиени или дървени аналози, които са не само по-щадящи природата, но и човешкото здраве.

Пластмасите, които се разграждат в природата за период от стотици години и по този начин замърсяват околната среда, доказано водят до ендокринни смущения, намаляване на мъжката потентност, а някои от тях могат да спомагат и за развитието на рак.

Заради изискванията на ЕС например пластмасовите бутилки ще имат капачки, които ще са прикрепени към тях, а до 2029 г. целта е 80% от тях да се събират и рециклират.

Освен различния вкус на коктейла (засега хартиените сламки са доста несъвършени), новото законодателство обаче ще промени и парти културата. Причината е и забраната на броката на пластмасова основа - блещукащия прах, който се използва за парти украси. Така че докато компаниите измислят ново био базиран продукт, купоните ще станат малко по-малко блестящи.

Източник: Reuters

Колата, която ще ни поучава как да караме

От 2022 г. всички продавани коли в ЕС ще трябва да имат вградени ограничители за скоростта, "черни кутии", които да запазват информацията при катастрофи и системи за предупреждения, когато шофьорът е уморен. Причината за въвеждането на новите системи е желанието да се намали смъртността по пътищата.

Ограничителят на скоростта ще следи електронната карта (което означава, че всички коли ще се продават с вграден GPS) и ще имат камери, които ще разчитат пътните знаци. И сега повечето коли с модерни GPS системи съобщават на водачите къде има ограничения на скоростта, а някои автомобили имат вградени ограничители (които могат да бъдат активирани например в градска среда), но според европейското законодателство автомобилите вече автоматично ще извършат контрола върху скоростта. Действията на автоматиката ще могат временно да бъдат преодолявани от шофьора, но той няма да може да ги изключи перманентно.

Новите правила бяха определени като най-големия принос за безопасността на движението след въвеждането на коланите за безопасност. Някои обаче ги определят като края на удоволствието от шофирането и засега не е ясно как ограничителите на скоростта биха действали на германските магистрали, където в най-лявата лента може да се кара с газ, здраво забита в ламарината. Миналата година германски съд за пореден път окачестви камерите за скорост като незаконни (тъй като заплашвали личните данни за шофьорите).

WiFi4EU

ЕС въведе схема, по която местните власти могат да кандидатстват за средства за изграждане на инфраструктура за доставката на интернет на публични места. Единственото условие е съответното кметство или община да подържа инфраструктурата за поне три години и достъпът до интернет да е безплатен.

Над 6000 общности във всички страни от ЕС имаха възможност да се възползват от това. Така че, ако утре нямате безплатен достъп до wi-fi в центъра на Горно нанадолнище, за това е виновен кметът, който не е успял бързо да се включи в схемата.

Търговското споразумение с Япония

Влизането в сила на споразумението за свободна търговия с Япония беше очаквано от всички фенове на японските автомобили. Заради отпадането митата при внос на коли, моделите, които не се произвеждат в Европа би трябвало да поевтинеят.

От споразумението обаче ще спечелят и много европейски износители, тъй като японският пазара е един от най-защитените с мита мита и регулации. В българския случай особена полза би трябвало да имат износителите на вино и алкохолни напитки.

* "Капитал" потърси за коментар и други български евродепутати, но само двама откликнаха на въпросите за техните любими законодателни актове.

Девети май – Денят на Европа, вероятно е момент за размисъл над историческото значение на Европейския съюз за мира, просперитета и благоденствието на европейците. Но ако не ви се размишлява, 9 май е и добър повод да си припомним "какво ни даде ЕС".

Придобивките от евросъюза често остават заровени във високопарните слова от Брюксел или вечното недоволство, че Европейският съюз можеше да даде и повече. През последните пет години, колкото е мандатът на двете основни европейските институции – Европейския парламент, Европейската комисия, те не са се занимали само с Brexit, миграцията или с изискванията към превозвачите, както може да сте останали с впечатление, ако бегло следите новинарския поток от Брюксел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    tafricanski avatar :-(
    Теодор

    "ако в България преводът на 100 евро между две банки струва два лева (примерно), два лева трябва да струва и преводът на 100 евро между банка в България и банка във Финландия."
    Пичове, не можахте ТОЧНО в тази статия да не пишете глупости? От 10 години преводът в евро от България до Финландия не може да струва повече отколкото превод в евро от България до България. Заради това междубанковите еврови преводи в България струват по 20-25 евро. Нарича се SEPA.
    Новото е, че евровият превод няма да може да струва повече от превод на национална валута.

  • 2
    milkonoj avatar :-|
    milkonoj

    Не забравяйте серните филтри на ТЕЦ-овете.

  • 3
    ilin avatar :-|
    ilin

    До коментар [#1] от "Теодор":

    Прав сте, когато казвате, че SEPA би трябвало да намали таксите, но това така и не се случи. Вижте таксите на произволна банка - за паричен превод в евро такста е между 6 и 50 евро +процент от сумата. Средната такса в България за превод на 100 евро в друга страна членка на ЕС е 18.98 евро. В Полша, която също е извън еврозоната, таксите са средно 1.52 евро.
    https://www.capital.bg/biznes/moiat_kapital/2018/02/23/3134065_valutnite_prevodi_vse_oshte_sa_ni_skupi/

  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Гнусна европропаганда. Изключително напомня комунистическата пропаганда.

    Първо - пишат закони, които да повишават изкуствено разходите на банките (законите против прането на пари и финансирането на тероризма, които са вредни, защото представляват театър на сигурността), а после карат банките да намалят таксите. Разбира се, банките ще компенсират като увеличат други такси и повишат спреда между лихвите (по-високи лихви за кредити и/или по-ниски за депозити).

    Първо - забраняват ползването на фосфати и после се хвалят с постижението си да ги разрешат.

    Принуждават ни да ползваме съмнителна система за ограничения на скоростта, която е възможно да предизвика катастрофи (защото превключването към висока скорост ще става с още една стъпка).

    Това не е положително постижение, а обратното. Ако нямаше ЕС, който да ни забранява да ползваме автомобили без такава система всеки щеше да избира дали да си купи кола с такава система. А сега няма да имаме избор, всеки ще плаща за нов автомобил (или преработване на стария).

    ЕС ни дава безплатен WiFi. Платен с нашите данъци. И го плащаме, независимо дали искаме или не. Това можеше да го направи и всяко правителство на отделна държава, не е някаква уникална глупост, на която само ЕС е способен.

    Първо, гадните етатисти въвеждат ограничения при търговията и после се хвалят колко са добри и какво високо постижение е да отменят тези ограничения. Първо те поробват, а после - о, колко са благородни - те освобождават. Голямо постижение.

    Забраната на сламките от пластмаса е доказано вредна за много хора, които разчитат на тях за да се хранят. освен това е силно съмнително дали ще има положителен ефект за околната среда, защото сламките от други материали не се материализират от нищото, те също увреждат околната среда (макар и по друг начин, невидим за необразованите и невежите).

    Това с принуждаването на мобилните оператори да си променят начина на изчисляване на сметката ще доведе до непредвидени (от евробюрократите) последствия - ще се наложи да повишат сметката на всички, защото някои ще провеждат разговори, които им струват повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK