Един милион биологически видове са заплашени от изчезване

Инфографика Няма семейство от видове, което да е под някаква заплаха от изчезване заради човешка дейност Увеличаване Няма семейство от видове, което да е под някаква заплаха от изчезване заради човешка дейност Преглед на оригинала Смаляване

"Световното биоразнообразие е важно само по себе си. Но освен това то е важно за човешкото благо, а ние го унищожаваме." С тези думи Робърт Уотсън, бивш председател на Междуправителствената платформа за изследвания и политики за биоразнообразието (IPBES), представи резултатите от най-мащабния доклад до момента за причинения от човешка дейност упадък в световното биоразнообразие. Учените от IPBES оповестиха предварителен сбит доклад за ООН - пълната версия е над 1800 страници и е отнела три години работа и консултация с над 15 000 източници от страна на екип от 145 учени.

Човешката намеса в околната среда води до толкова поразяващи изменения, че един милион биологични вида са застрашени от изчезване през следващите две десетилетия. Проблемът с топящото се биоразнообразие съвсем не е само екологичен - надвисналата биологична катастрофа представлява икономическа и социална заплаха за човечеството и поставя под въпрос сигурността на бъдещите поколения.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Мерките, предложени от учените, изготвили доклада, изискват политическа намеса за "пълна трансформация на досегашното мислене за икономиката към модели, които не се фокусират върху икономическия растеж и потреблението". Което е колкото нужно, толкова и трудно постижимо.

Раните върху природата...

"Най-важният факт в доклада на IPBES е, че един милион вида са застрашени от изчезване - знак за драматичните промени на планетата, до които води човешката дейност. Числото на застрашените видове подчертава и главното послание на доклада - човечеството е увредило околната среда, от която зависим всички, до опасно ниво", обобщава пред "Капитал" Оли Браун, експерт по околната среда от Chatham House.



Хората винаги са оставяли отпечатък в природата. Но изследването на IPBES показва, че този отпечатък се превръща в болезнени рани през последните 50 години. Човечеството е удвоило популацията си, а градовете се разрастват по-бързо от всякога.

Границите на дивата природа навсякъде по света се свиват скоростно - с десетки до стотици пъти над средното темпо на изчезване на биологични видове за последните 10 млн. години. Качеството на все още оставащите местообитания деградира поради всепроникващото влияние на човешката намеса.

Най-пагубните форми на унищожение на местообитания като изсичане на дървета, замърсяване на океаните и внос на инвазивни видове са концентрирани в развиващия се и най-малко развит свят. Щетите обаче са повсеместни, като тенденцията екосистемите да бъдат все повече притискани в ъгъла от разширяващи се градски зони или обработваема земя е обща навсякъде.

Илюстрация Човешката дейност през последните 50 години е ускорила натискът върху естествения свят многократно Увеличаване Човешката дейност през последните 50 години е ускорила натискът върху естествения свят многократно Смаляване

...и ефектите върху хората

Унищожението на биоразнообразието във всички нива на веригата - от изчезването на определени генотипи на дадено растение до разрушаването на цели местообитания и екосистеми - може сериозно да навреди на човечеството. Както посочва Уотсън: "Проблемът не е само екологичен - той е въпрос на развитие, икономическа и социална сигурност, а също и въпрос на етика и морал."

Заплахите са няколко. Едната е, че над три четвърти от световните селскостопански посевни култури зависят от опрашването от пчели и други насекоми. Само че точно те са под особено голям риск от изчезване заради непрекъснатото разширяване на селскостопанската земя в техните територии, както и недостатъчните регулации за химикалите, които се ползват за защита на посевите. Така годишна продукция на стойност между 235 и 577 млрд. долара е застрашена заради изчезващите пчели.

В същото време почти четвърт от селскостопанската земя в света е с намалена продуктивност поради изтощение. Освен това изчезването на горите, ерозията на почвите и унищожението на кораловите рифове и бреговите линии носи и друга опасност - между 100 и 300 млн. души ще бъдат изложени на повишен риск от наводнения и урагани.

В допълнение към храната и безопасността под заплаха са и медикаментите. Близо 4 млрд. души разчитат на лекарства с натурални съставки, много от които са застрашени. Например почти три четвърти от всички лекарства против рак са на органична основа или са синтетични, но вдъхновени от природни съставки.

Щетите няма да са равно разпределени - най-заплашени са хората в тропиците и в развиващите се страни, както и бедните градски населения, които нямат ресурса да се предпазят от все по-замърсения въздух или по-лесното навлизане на патогени - предполагаем ефект при силно намалено биоразнообразие.

Не може както досега

"Трябва да гледаме на загубата на биоразнообразие като на втора екзистенциална за човечеството заплаха наравно с промяната в климата", посочва Оли Браун. Според авторите на доклада е невъзможно светът да продължава с досегашната си политика и опити за овладяване на ситуацията. Нужно е международно споразумение на нивото на Парижкото споразумение за климата. "Настоящата Конвенция по биоразнообразието (CBD) се е превърнала в упражнение по "политика на възможното" - изисква скромни обещания от някои държави, които след това остават игнорирани", казва Оли Браун. Учените от IPBES подчертават, че е необходима "промяна в начина, по който мислим за икономиката - трябва да се отдалечим от идеала за ръст на БВП и от идеята, че всички трябва да се стремят към това да потребяват повече".

Докладът предлага колкото се може по-скоро да се вземат решения за силно ограничаване или забраняване на селскостопански субсидии и стимули, които насърчават непрекъснато разширяване на обработваемата земя, и да се приемат нови строги правила за защита на океаните. Целта е между 30% и 50% от цялата наземна територия на планетата да стане защитена от човешка намеса.

Екологията е за богатите

Западът остава най-големият консуматор на ресурси и материали. Но благодарение на богатството си и на изнасянето на производството в развиващия се свят развитите държави биха понесли по-малки последствия от надвисналата биологична катастрофа.

Тук идва и големият проблем - изключително трудно е да бъдат убедени политиците от развиващите се страни да водят кампания за ограничаване на производството, което тласка и без това догонващите им икономики напред. "Не можеш просто да кажеш на лидерите в Африка, че е невъзможно да има каквото и да било развитие и трябва да превърнат целия континент в национален парк", посочва Ема Арчър от IPBES, цитирана от в. New York Times. Но можеш да им обясниш колко е опасно да унищожат природата.

От друга страна, не е лесно и западното общество да бъде убедено да намали консумацията, на която е свикнало. Браун обаче е оптимист: "Данните в доклада представят най-шокиращата и убедителна картина, публикувана някога, за състоянието на световното биоразнообразие. Новините трябва да резонират във всички. В крайна сметка точно общественият натиск ще накара политиците да предприемат драматичните стъпки, които са необходими, за да е обитаема планетата за нашите внуци и правнуци."