До 3 млрд. долара може да са щетите за Русия от аварията на петролопровода "Дружба"

Кризата с попадането на замърсен петрол в международния тръбопровод "Дружба" може да струва на Русия до 3 млрд. долара обезщетения за причинени щети и загуби. Само Беларус, с която напоследък отношенията не са в най-добрата си фаза, може да поиска до 435 млн. долара.

Това показват изчисления на специалисти, цитирани от деловия московски в. "Ведомости". Заради разследвано от властите вкарване на руска територия на нефт с химикали, разяждащи тръбите и преработващото оборудване, вече втора седмица не е нормализиран преносът към Беларус, Украйна и Централна Европа. В понеделник от Минск съобщиха, че натоварването към украинската граница е в рамките на 60%, Унгария потвърди, че получава пробни количества, а към Полша все още не се пренася никаква суровина.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Изчисленията на "Ведомости" включват пропуснатите транзитни приходи на беларуския оператор "Гомельтранзит-Дружба" за 14 дни, бъдещите загуби от намаления капацитет на "Дружба" от 64 на 40 млн. тона годишно (това са 142–300 млн. долара годишно) и щетите от принудителното спиране на беларуски рафинерии (оценката на Минск е за 100 млн. долара, но теоретично може да достигне 280 млн. долара .

В края на април източник в министерството на енергетиката в Москва твърдеше, че общият обем на замърсения нефт е 3 млн. тона на стойност 1.6 млрд. долара Андрей Вериго, главен инженер на "Гомельтранзит-Дружба", говори за 5 млн. тона (36.7 млн. барела, или 2.6 млрд. долара), което означава, че заедно с компенсациите за причинени аварии и повредено оборудване сумата може да надхвърли 3 млрд. долара в най-лошия сценарий.

Токсичният петрол не е безвъзвратно изгубен - той може да се смесва с чист петрол, но руските държавни стандарти показват, че за подобна операция ще са нужни няколко години и още 105 - 175 млн. тона.



Официалната руска версия е, че скандалът, който бе наречен в медиите с гръмкото име "Петролният Чернобил", е причинен от схема за измама. Шестимата обвиняеми са опитали да откраднат нефт за милиони рубли чрез изливането в края на април в петролопровода на петрол, който не е пречистен от вещества, използвани за по-лесното му добиване. Те са свързани с издирвания бизнесмен Роман Трушев, който е построил наблизо (с. Николаевка в Самарска област) рафинерия, но без да поиска включването ѝ в системата на "Транснефт".

Вина носи и операторът монополист "Транснефт", който дни наред не е открил проблеми, докато не се обадиха от Беларус. Ръководителят Николай Токарев има доста тежък разговор с Владимир Путин, но според в. "Комерсант" едва ли ще има последици за колегата на президента в КГБ. Мандатът му в "Транснефт" изтича през 2020 г. и засега не се предвижда отстраняването му, коментират източници на изданието на 7 май.

Reuters посочва, че "Дружба" достига до рафинерии и в Германия, Чехия и Словакия, но преносът към тях няма да се нормализира, докато не се изчисти участъкът в Беларус, а това може да отнеме месеци.

В Германия започнаха да заместват недостига с внос от Гданск в Полша, Варшава извади от държавните запаси 800 000 тона, Унгария освободи 400 000 тона от държавния резерв, а Чехия обсъжда дали да не направи същото, докато пристигне чист руски петрол към 20 - 22 май.

Блокирани на различни места са поне 10 танкера с петрол, натоварен в Уст-Луга (един от крайните пунктове на разклонение на "Дружба"), докато търговците изяснят качеството на суровината за над 500 млн. долара и ѝ намерят купувач. Пречистването от хлорните смеси на един танкер - в зависимост от степента на замърсяването - може да струва допълнителни милиони долари.

Докато руските производители изчакват нормализиране на ситуацията, те са принудени да ограничат добива и да струпват количества в депа, които са с ограничен капацитет. "Транснефт" заяви, че един от вариантите е замърсеният нефт да се превози от Беларус с влакови композиции за преработка в черноморското пристанище Новоросийск. Но тази операция би отнела няколко месеца, тъй като капацитетът на железниците за превоз не надхвърля 300 000 тона на месец.