Евроизборите: ЕНП се бори за центъра, социалистите търсят коалиция

Едва ли нарочно, но най-сериозният дебат между кандидатите да оглавят Европейската комисия след изборите за Европейски парламент, който се проведе на 15 май в Брюксел, беше озаглавен с доста подходящо име – Евровизия. Точно както в едноименния музикален конкурс, който тече в момента в Израел, изпълненията на шестимата кандидати в дебата едва ли ще бъдат запомнени.

Въпреки че Европа се надява да конкурира кандидатпрезидентските дебати в САЩ, сблъсъкът между германеца Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП), холандеца Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), датчанката Маргрете Вестагер от либералите (които в момента са в процес на трансформация), германката Ска Келер от Зелените/Европейски свободен алианс, чеха Ян Захрадил от Европейски консерватори и реформисти и испанеца Нико Куе от Партията на европейската левица (ПЕЛ) е много далеч от задокеанските си аналози. Дебатът като цяло изглеждаше режисиран, а противоборството на мнения беше рядко за сметка на изтъкването на отдавна познати позиции. Независимо от това от него могат да се направят няколко извода.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Най-важният е, че чисто политически най-голямата европейска партия в момента – ЕНП, част от която са ГЕРБ и ДСБ, звучи изолирана. По време на дебата в сряда нейният кандидат за председател на Европейската комисия – Манфред Вебер, на практика беше атакуван и отляво, и отдясно. Докато кандидатът на социалистите Франс Тимерманс, сега вицепрезидент на ЕК, често имаше подкрепата както на ПЕЛ (в които членуват по-скоро комунистически партии), така и на зелените и либералите. Това най-добре се виждаше при въпросите за климатичните промени, като Вебер, който иска смяна на подхода (търсене на нови технологични решения вместо повече субсидии за сегашните) изглеждаше самотен срещу Тимерманс, Келер и отчасти Вестагер (понастоящем комисар с ресор конкуренция). Кандидатът на социалистите каза, че се надява всички "от Макрон до Ципрас" да застанат зад амбициозни климатични политики, което звучеше като покана за коалиция.

Вторият извод: от кандидатите с шансове да оглавят ЕК Вебер представлява възможно умерената позиция спрямо Източна Европа. Например по време на дебата за имиграцията той нито веднъж не спомена думата "солидарност" (т.е. разпределението на идващите имигранти равномерно в страните членки), докато Тимерманс прозвуча буквално заплашително: "Солидарността не е само за неща, които харесвате. Ако страните от Централна и Източна Европа продължават да отказват солидарност, границите в Европа може да се завърнат". Вестагер беше по-умерена, но не пропусна да спомене ключовата дума "солидарност". Същото се отнася и до темата "върховенството на закона", върху която акцентираха и Тимерманс, и Вестагер, но не и Вебер.

Третият извод е, че от шестимата политици единствено Тимерманс беше наистина подготвен за телевизионен дебат, който изисква кратки, но запомнящи се фрази (sound bites). Според него "Великобритания изглежда като "Игра на тронове" на стероиди", а също така всеки би трябвало да пита Alexa - "Amazon, кога ще започнеш да плащаш данъците си". За разлика от другите кандидати, които нямат значителен национален опит, Тимерманс, който е бивш холандски министър на външните работи, звучеше най-подготвен политически, дори повече от Вестагер, която е бивш датски премиер. Тя през цялото време се опитваше да е на неконфронтационни позиции, които биха й послужили добре, ако след няколко месеца започне търсенето на компромисен кандидат за председател на Европейската комисия.



Най-сериозният сблъсък на мнения беше около мерките за справяне с икономическите проблеми. Докато Тимерманс говореше за общоевропейска минимална работна заплата, Вебер предпочиташе да набляга на необходимостта от политики за създаването на нови работни места.

Обсъжданата идея за минимална работна заплата (МРЗ) не означава единна ставка за целия ЕС, а заплати, съобразени с местните условия. На практика това няма да доведе до особени промени, тъй като и сега минималните заплати в страните членки варират между 50 и 60% от средната в съответната държава. Идеята е да има стабилен механизъм за определянето на МРЗ, така че по време на криза хората с по-ниски доходи да не понасят прекалено голям удар. Предложенията за политики за създаване на работни места също не са нещо ново - и сега мисията на ЕК, обявена през 2014 г., е "работни места и растеж", нито пък нещо срещу, което социалистите биха имали против.

Въпреки че на практика различието между Вебер и Тимерманс е минимално, то показва че все пак между партиите в ЕС има сериозни идеологически разминавания.

В същото време Вебер, който засега има най-големи шансове да застане начело на ЕК, тъй като неговата ЕНП се очаква да има най-много депутати в бъдещият европарламент, изглеждаше не особено убедителен. Често опитът му да защитава наследството на партията си в досегашния мандат на европейските институции беше леко неадекватен. Той лесно беше париран от Вестагер и Тимерманс, които му напомняха, че голяма част от успехите всъщност са резултат от работата на Европейската комисия. Двамата настоящи комисари изтъкваха собствената си работа, която впрочем също е резултат от общите усилия на институцията, в която работят.

Вебер нямаше особена визия, като опитът да играе центристкия кандидат естествено е за сметка на по-силните заявки за конкретни политики. Той например настоява за "свеж рестарт", но трудно може да обясни какво означава това конкретно спрямо досегашната политика на оглавяваната от Жан-Клод Юнкер Европейска комисия.

Какво казаха тримата основни кандидати: За климатичните промени: Мафред Вебер [Reuters] Манфред Вебер "Трябва да постигнем въглеродно неутрален ЕС към 2050 г., но не може пенсионерите и бедните хора да бъдат ударени от този процес... как например работниците в автоиндустрията ще понесат този преход... като инженер аз вярвам в иновацията, не в санкциите, не в повече регулации". Превод: Вебер отразява охлаждането на Германия към настоящите климатични политики и иска нов подход. Маргрете Вестагер "Например можем да строим високоскоростни жп линии, така че да свалим хората от самолетите във влаковете... няма нужда да чакаме нови технологии, можем да направим много с това, което вече имаме... не можем да децентрализираме тази политика, защото това е нещо, което трябва да направим заедно". Превод: Политиката за срещу климатичните промени трябва да е амбициозна на европейско ниво, но трябва да носи конкретни ползи на хората. Франс Тимерманс "Това е (климатичните промени), което чувам навсякъде, където отида... нека сложим климатичните промени начело на дневния ред на ЕК... защо не облагаме самолетния керосин, защо няма въглероден данък върху всички компании, с чиито приходи да финансираме хората, така че да направят домовете си по-устойчиви". Превод: Трябва сериозно увеличаване на финансовите ресурси за справянето с климатичните промени цялостна пренастройка на европейските икономики. За миграцията: Манфред Вебер "Държавите, а не трафикантите трябва да решават кой да се установи на тяхна територия". Превод: Кандидатът на ЕНП иска усилията да се съсредоточат към охраната на границите. Това и е опит да се вземе основното послание на популистите, които твърдят, че ЕС е разграден двор. Маргрете Вестагер [Reuters] Маргрете Вестагер "Трябва да управляваме миграцията, да я превърнем в законна. Трябва заедно да подобрим системата". Превод: Вестагер настоява за продължаване на досегашната политика на ЕК, която се опитва да канализира миграционните потоци. Надеждата е, че ако има легален начин за установяване на мигранти, това ще намали натиска за нелегална имиграция. Франс Тимерманс "Всеки път, когато някой загине в Средиземно море, Европа губи част от душата си, не можем да наказваме рибарите, които спасяват хора в открито море, както прави правителството в Италия. Трябва ни план "Маршал" за Африка." Превод: Тимерманс настоява да спрат някои от циничните политики за спиране на миграционния поток към Европа, като за сметка на това се инвестира в Африка, която е основен източник на имигранти. За данъците: Манфред Вебер "Аз вярвам в данъчната конкуренция... но за да имаме единен подход към избягването на плащането на данъци, трябва да се премахне националното вето." Превод: Вебер е част от по-либералната част на европейския политически елит, но той също иска повече данъчна хармонизация, като отделни страни членки да не могат да блокират тези решения. Маргрете Вестагер "Страните вече променят данъчните си политики (за да се намали избягването на плащането на данъци – бел. ред)... но ни трябва още дигитален данък... трябва да сложим минимално ниво за корпоративното облагане, иначе ще имаме състезание към дъното." Превод: Вестагер, която идва от страната с едни от най-високите данъци в ЕС, също иска мерки срещу т.нар. "социален дъмпинг", настоявайки за единни данъци. Франс Тимерманс [Reuters] Франс Тимерманс "Холандия прозря, че трябва да има промяна (за даването на данъчни облекчения на корпорациите – бел. ред.)... трябва ни единно ниво на корпоративните данъци в цяла Европа, аз предлагам 18% само тогава ще имаме честна конкуренция... страните могат да решат да правят повече, но не и по-малко" Превод: Тимерманс иска не просто хармонизация на начина на плащането на данъци (така че корпорациите да не могат да избягват изкуствено едни страни за сметка на други), той иска уеднаквяване на данъците. Последното е част от политиката да се обвиняват източноевропейските страни, че нечестно се конкурират и подриват социалните системи на по-богатите си партньори в ЕС. За младежката безработица Манфред Вебер "Младите хора не искат минимални работни заплати, те искат добре платени места, искат добри икономически политики". Превод: Вебер е от тази част на ЕНП, което е срещу повече държавна намеса в икономиката. Съвсем доскоро Германия например нямаше минимална работна заплата на национално ниво. Маргрете Вестагер Ние виждаме, че работни места се създават в Европа но много от тези работни места не са добре заплатени. Трябва да се съгласим, че трябва да подкрепяме икономика, която да позволява добър живот, когато имате работа на пълно работно време. И това може би е друг разговор, вместо да имаме фиксирана минимална работна заплата, тъй като ние имаме различни социални системи. Превод: Вестагер се опитва да отговори на всеобщото неудовлетворение от това, че ръстът на икономиките не се съпровожда със същия ръст на заплатите. Но решението не е всеобща хармонизация (в Дания няма минимална заплата). Франс Тимерманс Трябва да имаме минимални работни заплати, които са 60% от нивото на медианните заплати (т.е. не средните, а най-разпространените – бел. ред.), трябва да се разшири и младежката гаранция ". Превод: Тимерманс на практика не предлага нищо кардинално. Например минималната заплата в България (560 лв.) вече е близо 60% от средата за страната (без София), а младежката гаранция не е нова политика, но до момента не се забелязва да има особен ефект в страните, където младежката безработица е най-висока.