През 2016 г. Китай заема второ място с внос на африканско злато на стойност 8.5 млрд. долара. Швейцария, която е световен център за рафиниране на злато, се нарежда на трето място със 7.5 млрд. долара.

Мащаби на износа

Данните от митниците показват, че ОАЕ са внесли злато от Африка през 2016 г. в размер на над 15 млрд. долара, което е повече от вноса на всяка друга страна. Освен това от 2006 г. насам вносът в Обединените арабски емирства е нараснал с повече от 13 млрд. долара, като преди 13 години е бил в за едва 1.3 млрд. долара. Общото тегло на внесеното злато е 446 тона, като количеството се увеличава. За сравнение, през 2006 г. обемът на внесеното злато е било 67 тона, пише Reuters.

Голяма част от златото не е регистрирано в износа на африканските държави. Петима от икономистите, интервюирани от агенцията, казват, че това показва, че големи количества злато напускат Африка, без да се плащат данъци на държавите, които го добиват.

Точни данни на количеството добито и изнесено черно злато не може да бъдат дадени, но в доклада на Reuters се дава оценка на мащаба въз основа на сравнение на общия внос на ОАЕ с износа, деклариран от африканските държави. Големите минни компании в Африка твърдят, че не са изнасят за ОАЕ, което показва, че вносът на злато от Африка е от други източници.

Пътят на златото

Предишни доклади и проучвания показаха, че златото се добива от хора, включително деца, които нямат връзка с големия бизнес, и копаят, без да има официален надзор. Освен това инцидентите са чести. През февруари имаше три злополуки в незаконни мини в Зимбабве, Гвинея и Либерия, при които загинаха над 100 души.

Често миньорите трябва да дадат част от добива си като комисиона на хората, които контролират мината. Неправителствени организации като Global Witness и Human Rights Watch сигнализират за детски труд, корупция и връзки с терористични групи в някои от тези мини.

Нелегалните методи за добиви на злато, познати още в индустрията като "занаятчийски" или дребномащабни, се разрастват в световен мащаб. Те са поминък на милиони африканци, както и източник на големи приходи. Методите обаче са свързани и с отделяне на химикали в почвата и реките. Правителствата на Гана, Танзания и Замбия твърдят, че незаконно произведеното злато, което после контрабандно се изнася, е свързано с експлоатация на работници и големи екологични проблеми.

Гана е вторият производител на злато в Африка. Президентът на страната - Нана Акуфо-Аддо, заяви през февруари, че "романтичната" ера на индивидуалното добиване е отминала и е настъпила ера на "широкомащабен и опасен" занаятчийски добив, който се контролира от чужди престъпни организации.

Не всички във веригата обаче нарушават закона. Миньорите, някои от които работят съвсем законно, обикновено продават златото на посредници. Те или директно изнасят златото, или го продават на границите на Африка, разбира се, нелегално.

Например Демократична република Конго (ДРК) е основен производител на злато, но официалният износ е само малка част от производството - голяма част от него се вкарва контрабандно в съседните Уганда и Руанда. "Това, разбира се, е тревожно за нас, но ние имаме много малко влияние, за да го спрем", каза Тиери Болики, директор на ЦИЕ, правителственият орган в Конго, чиято цел е да регистрира, оценява и облага скъпоценни минерали като златото.

Замърсяване, конфликти и престъпност

През последното десетилетие голямото търсене на злато направи привлекателно за миньорите използването на минно оборудване и токсични химикали, чрез които да повишат добива. Замърсената вода се връща в реките и ги замърсява.

Малките миньори отдавна използват живак, който е евтин - около 10 долара за флакон. Токсичните ефекти от него включват увреждане на бъбреците, сърцето, черния дроб, далака и белите дробове, както и неврологични нарушения като тремор и мускулна слабост. Според изследователи и миньори в Гана в добива се използват още цианид и азотна киселина.

Промишлени минни компании също са отговорни за замърсяването, защото често има разливи от цианид до респираторни проблеми, свързани с праха от минните дейности.

Буркина Фасо е забранила добива на дребно в някои райони, където ислямистите, свързани с Ал Кайда, са активни, а през април правителството на Нигерия отмени минния добив в Замфара, твърдейки, че проверките са установили "силна и явна връзка" между дейността на въоръжените престъпните групи и незаконните миньори.

Златният Дубай

След като африканското злато се изнесе, трябва да бъде продадено. Повечето от него се търгува в Дубай - златната индустрия на ОАЕ.

Търговията със злато формира почти една пета от БВП на ОАЕ. От 2006 до 2016 г. делът на африканското злато в общия внос на благородния метал в ОАЕ се е увеличил от 18% на близо 50%, показват данните на Comtrade. Според официалните данни на страната през 2016 г. тя е внесла злато от 46 африкански страни. В базата данни на Comtrade обаче липсват данни, че 25 от тези 46 са правили доставки за ОАЕ (от емирствата твърдят, че вносът е бил за 7.4 млрд. долара). Освен това ОАЕ са внесли много повече злато от тези 25 страни, а не от останалите 21 страни, които са декларирали доставки за страната. Това разминаване в данните може да е ориентир за мащабите на нелегалната търговия с благородния метал.

В същото време нито една рафинерия в ОАЕ не е акредитирана от Лондонската асоциация на пазара на благородните метали (LBMA), която е стандарт за индустрията на западните пазари. За LBMA "не е удобно да действа в региона" поради опасенията за слабости в митниците, касовите транзакции и ръчно пренасяното злато, казва главният технически директор Нийл Харби пред Reuters.

Следователите и хората в златната индустрия казват, че лекотата, с която контрабандистите могат да носят злато в ръчния си багаж на самолети, напускащи Африка, помага за нелегалния пренос. А слабата регулация в ОАЕ означава, че незаконно добитото злато може да бъде законно внесено и освободено от данъци.

"Има много злато, което напуска Африка, без да бъде регистрирано в нашата документация", казва Франк Мугиени, старши съветник по индустриалното развитие в Африканския съюз. И добавя, че ОАЕ печелят от нерегулираната среда в Африка.

Не всички несъответствия в данните, анализирани от Reuters, задължително сочат, че златото, което се добива от Африка, се пренася контрабандно през ОАЕ. Разликите биха могли да идват от различните данъчни режими в съответните страни, забавянето между изпращането и пристигането на товара или просто да има грешки. Анализаторите на златния пазар, отбелязват също, че част от търговията, особено от Египет и Либия, може да включва злато, което е било рециклирано.

В 11 случая обаче стойността на килограм, която ОАЕ обявява за внос, е значително по-висока от тази, регистрирана от страната износител. Това според икономиста Леонес Ндикумана, който изследва капиталовите потоци в Африка, е "класически случай на ниско фактуриране на износа", за да се намалят данъците.

Матю Саломон, американски икономист, който използва на търговската статистика, за да идентифицира незаконни финансови потоци, обяснява, че "постоянните несъответствия в търговията с определени стоки и между отделни страни ... могат да идентифицират значителни рискове от незаконна дейност".

Вносът в Дубай

Златото може да бъде внесено в Дубай с малко документация, казват африкански търговци на едро пред Reuters. Говорител на DMCC (Дубайският стоков център - основният стоков пазар на ОАЕ) обаче твърди, че има стабилна регулаторна рамка, която включва строги правила, в съответствие с правилата определени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Санджив Дута, ръководител на стоковата борса в DMCC, каза през януари, че центърът изгражда стратегически отношения с повечето държави, добиващи злато в Африка. През последните 12 месеца DMCC прие стандарта за рафинериите, наречен Dubai Good Delivery, който според него е много строг. "Ние изискваме сертификати за износ." Дута каза, че "златото за из път", внесено в ръчен багаж, е "много ограничено", но не даде конкретни данни.

Интересите на Запада

Днес златото търгува средно на 40 хил. долара за килограм, което е под рекордната му стойност от 2012 г., но все пак четири пъти е по-висока отпреди две десетилетия.

Западните инвеститори купуват злато, за да могат да увеличат портфейлите си; Индия и Китай го търсят за бижута. Повечето западни компании - и банките, които ги финансират, избягват пряко да обработват африканското непромишлено злато. Те не желаят да рискуват да използват метал, който може да е бил добит, за да финансира конфликти, или който може да е бил свързан с нарушения на правата на човека, както се случва например в ДРК или Судан.