Повече от две десетилетия по-късно Виктор Орбан е идеолог и практик на "нелибералната демокрация". Той контролира ключови държавни и частни медии, разпределя обществени поръчки и е обграден от кръг лоялни олигарси. Унгарският премиер ефективно е овладял инструментите на държавата, за да преследва лични интереси и активно флиртува с Китай и Русия въпреки членството на Унгария в НАТО и в ЕС.

Въпреки поканата от Тръмп и демократи, и републиканци в САЩ не спират да сочат към срива на демократичните институции в Унгария. В навечерието на визитата си във Вашингтон Орбан получи официално писмо от Комисията по външни отношения на американския Сенат, подписано включително от бившия републикански кандидат за президент Марко Рубио, в което се настоява за твърд подход към нарушаването на свободите в Унгария и отношенията на Будапеща с Москва и Пекин.

Причините за сегашната визита

Между реториката на Тръмп и методите на управление на Орбан могат да бъдат направени много паралели. Както отбеляза наскоро американският посланик в Унгария и близък приятел на Тръмп Дейвид Корнстийн в интервю за сп. The Atlantic, "мога да ви кажа, познавайки президента от поне 25 или 30 години, че на него много би му се искало да бъде в ситуацията, в която е Виктор Орбан, но не е".

Двамата всъщност нямат особени причини за сближаване. Една от стратегиите на Орбан е да използва членството на страната си в НАТО и ЕС, за да отваря вратите за руски и китайски интереси в замяна на солидни икономически ползи. Орбан, поне публично, поддържа близки взаимоотношения с Кремъл, скрепени включително със сделка за изграждане на руска ядрена централа в Унгария. В същото време жп линията между Белград и Будапеща се строи с китайски пари и ще представлява търговски маршрут за Китай към сърцето на Европа. Освен това администрацията на Орбан е дала правата за изграждането на държавната 5G мрежа на китайската компания Huawei въпреки предупрежденията на САЩ.

Унгарският премиер флиртува с държавите, които администрацията на Тръмп е определила за стратегически опоненти. Според неназовани унгарски високопоставени източници, цитирани от Politicо, "дори и унгарското правителство да имаше желанието, то няма капацитета да държи руските и китайските разузнавателни служби под контрол". САЩ придърпват по-близо съюзниците си в Централна Европа в този момент и не могат да си позволят подобна несигурност. Така Орбан отиде във Вашингтон не като победител, а по-скоро като ненадежден съюзник, който трябва да бъде стабилно обвързан към САЩ.

Оръжейни сделки вместо общи ценности

Държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео бе пределно ясен, че целта на обиколката му бе да противодейства на руското и китайското влияние в Централна Европа. След посещението му последваха и визити до Вашингтон, почти като на конвейер. Пръв беше чешкият премиер Андрей Бабиш, после дойде ред и на словашкия премиер, а след Орбан щафетата поема полският президент. По този начин се показва на Вишеградската четворка, която се превръща на терен за противопоставяне срещу Русия и Китай, че не бива да се отделя от строя.

Този път методът на обвързване към интересите на САЩ идва под формата не на споделени ценности и очаквания за демократични институции, а на сделки за американско оръжие. Новата стратегия на САЩ в Централна Европа е цялостно да доминират оръжейното снабдяване и по този начин да демонстрират мощ и присъствие. Орбан подписа подобна сделка точно преди да отлети за Вашингтон, като според източници на Politico при затворени врата са били обсъждани ролята на Китай и Русия в унгарската политика. И както отбелязва изданието Visegrad Insight, точно защото Орбан е ненадежден съюзник, ще трябва да плати висока цена на фона на назряващия конфликт между САЩ и Китай.