Колко ще струва на Европа топенето на ледниците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко ще струва на Европа топенето на ледниците

Колкото и далечно да звучи това от ежедневието на гражданите, топенето на ледниците засяга джобовете им повече, отколкото им е известно

Колко ще струва на Европа топенето на ледниците

До края на века разходите може да достигнат 1 трлн. евро, според експерти на Европейската комисия

4861 прочитания

Колкото и далечно да звучи това от ежедневието на гражданите, топенето на ледниците засяга джобовете им повече, отколкото им е известно

© Reuters


Данните, събирани от сателитите на Европейската космическа агенция, се използват не само за проучване на въздействието на глобалното затопляне върху полярните региони, но и за прогнозиране на последиците, които топенето на ледниците и покачването на морското равнище ще имат върху европейските икономики през следващите сто години. Разходите за ЕС ще се увеличат значително вследствие на увеличаването на температурата на Земята.

Колкото и далечно да звучи това от ежедневието на гражданите, топенето на ледниците засяга джобовете им повече, отколкото им е известно. Тонове замразена вода са били заземени на север през последния ледников период. Сега трансформацията им в опустошителни наводнения ще удари тежко както данъкоплатците, така и правителствата и бизнеса. През 2018 г. екип от експерти от Съвместния изследователски център на Европейската комисия са изготвили подробен анализ на потенциалното въздействие от този проблем.

Изводите

До края на века топенето на ледовете ще допринесе за финансови загуби за ЕС в размер на близо 1 трлн. евро, показват изчисленията на експертите. Най-засегната от това ще бъде Великобритания, следвана от Франция и Италия. Същият екип понастоящем работи върху ново проучване, оценяващо разходите по мерките за адаптиране, необходими за намаляване на потенциалните загуби. Сред тези мерки са инсталирането и укрепването на отбранителни структури, които могат да издържат повишаването на морското равнище.

"В краткосрочен план повишаването на морското равнище ще се дължи най-вече на разширяването на водната маса поради нарастващата топлина, но от 2050 г. приносът на топящия се лед ще стане относително по-силен", каза океанографът в отдел "Управление на риска от бедствия" Михалис Вусдукас. "Причинно-следствената връзка между топенето на леда и финансовите последици от този процес е факт, но не е толкова линейна: лекото повишаване на нивото на водата може да не окаже значително въздействие, но прогресивното натрупване на това ще има силен ефект, тъй като ще се случи със съчетание от приливи и все по-чести екстремни метеорологични условия", добави той.

Източник: Pixabay

Голяма част от бреговата линия на Европа, простираща се на повече от 100 хил. километра, е силно населена и развита. Това прави континента силно уязвим от увеличаването на морското равнище. Въз основа на последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) Европейската агенция по околна среда изготви прогноза, при която повишаването на морското равнище в Европа е подобно на средното за света. До края на XXI век то вероятно ще се повиши с 0.28-0.61 метра, или с 0.52-0.98 метра в сравнение с периода 1986 - 2005 г. Тези прогнози ще бъдат преразгледани до края на 2019 г. в съответствие с предстоящия септемврийски специален доклад за климата, океаните и ледниците.

Най-актуалните предупреждения за топенето на арктическия лед бяха представени на симпозиума "Живата планета", който се проведе в Милано в периода 13-17 май. Там учените показаха новите си открития, които са направени на база сателитни данни, включително такива, събирани чрез сателита за наблюдение на дебелината на ледниците на Европейската космическа агенция CryoSat. Събитието, организирано на всеки три години, е демонстрация на технологиите за наблюдение на Земята, които допринасят за изследванията на климата и екосистемите.

"Ледниците са едновременно ранна жертва на глобалното затопляне и важен играч в регулирането на метеорологията и морското равнище в световен мащаб и в резултат на това последствията от свиващата се тяхна маса са далеч по-големи", каза ръководителят на проекта CryoSat. Томазо Паринело. "Важно е да се разбере как точно и до каква степен ледените полета на Земята реагират на текущите климатични мутации", добави той.

Фотоистория: Гренландия или климатичните промени в действие

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24
Цялата галерия

Ефектите - количествено определяне на финансовите разходи

Въз основа на сателитните измервания експертите от Съвместния изследователски център на ЕС успяха да покажат валутното измерение на научните прогнози за топенето на леда и повишаване на морското равнище. Инфографиката по-долу обяснява годишните щети от гледна точка на БВП според различните сценарии. При липсата на по-нататъшни инвестиции в адаптацията на крайбрежните зони настоящите годишни щети в размер на 1.25 млрд. евро ще бъдат между 75 и 770 пъти по-високи до края на века, като сумата варира от 93 до 961 млрд. евро в зависимост от това как се развиват социално-икономическите тенденции във времето.

В зависимост от същите тенденции щетите за наводнения в крайбрежните зони ще възлязат на 0.06-0.09% от БВП на Европа до 2050 г. Този процент ще нарасне до 0.29-0.86% от БВП до 2100 г. в сравнение със сегашната суми от около 0.01% от БВП.

Очакван годишен брой засегнати хора от наводнения вследствие на повишаването на морското равнище (в хиляди)

При отсъствие на допълнителни мерки за адаптиране и в зависимост от различни социално-икономически тенденции годишният брой на хората, изложени на крайбрежни наводнения, ще се повиши от сегашните 102 хил. до 1.52–3.65 млн. души до края на века. Бъдещите щети също ще бъдат силно зависими от броя на хората, които ще се преместят да живеят на брега, и от степента на развитие на инфраструктурата в тези райони. Загубите ще бъдат резултат от миграцията по крайбрежието, водеща до урбанизация, и ще зависят от стойностите на активите, които бързо ще намалеят с времето поради екстремни метеорологични явления.

Причините

Източник: Pixabay

Що се отнася до топенето на леда, Гренландия играе водеща роля в предстоящата еко-финансова криза. Най-големият остров в света включва по-голямата част от арктическия континентален лед. Топенето на ледовете там е третата най-голяма причина за покачването на глобалното морско равнище според доклад на на Глобалната програма за изследване на климата. Първото и второто място се държат от термичното разширение на водата и топенето на планинските ледници.

За разлика от континенталния лед топенето на морския лед, който запълва арктическия басейн, далеч отвъд Гренландия, няма ефект върху покачването на морското равнище. Случаят е същият, в който кубче лед се разтопява в чаша вода – когато се разтопи напълно, нивото на водата в стъклото не се повишава.

Неотдавнашен анализ от отдел "Геодинамика" на Датския национален институт за космически изследвания, комбиниращ всички сателитни измервания от 1992 до 2016 г., показа ускорено изтъняване на ледената покривка на Гренландия. Загубата на маса се е увеличила шест пъти от 80-те години на миналия век, повишавайки морското равнище с 13.7 мм от 1972 г., показва проучване на Калифорнийския университет, публикувано в края на април.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

Данните, събирани от сателитите на Европейската космическа агенция, се използват не само за проучване на въздействието на глобалното затопляне върху полярните региони, но и за прогнозиране на последиците, които топенето на ледниците и покачването на морското равнище ще имат върху европейските икономики през следващите сто години. Разходите за ЕС ще се увеличат значително вследствие на увеличаването на температурата на Земята.

Колкото и далечно да звучи това от ежедневието на гражданите, топенето на ледниците засяга джобовете им повече, отколкото им е известно. Тонове замразена вода са били заземени на север през последния ледников период. Сега трансформацията им в опустошителни наводнения ще удари тежко както данъкоплатците, така и правителствата и бизнеса. През 2018 г. екип от експерти от Съвместния изследователски център на Европейската комисия са изготвили подробен анализ на потенциалното въздействие от този проблем.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK