Интернет от звездите

SpaceX прогнозира, че ще генерира около 30 млрд. долара приходи от Starlink до 2025 г.

От далечната 1957 г., когато СССР извежда първия изкуствен спътник "Спутник-1", досега човечеството е изпратило в околоземна орбита само около 8000 сателита. Около 2000 от тях функционират и в момента, осигурявайки пренос на данни, геолокация, наблюдение, прецизни метеорологични анализи и всякакви други "космически" услуги във всяка точка на планетата.

След около 5 години обаче може да се окаже, че една-единствена частна фирма – аерокосмическата корпорация SpaceX на милиардера Илън Мъск – управлява самостоятелно повече спътници, отколкото всичките около 40 "космически" държави, взети заедно. За този петък иновативната компания е планирала едновременното извеждане на цели 60 малки комуникационни сателита от проекта Starlink – най-голямата спътникова система за бърз пренос на данни, която някой някога е замислял.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Намерението на Мъск е за пръв път в историята да осигури истински космически броудбанд (високоскоростен) - интернет навсякъде по света. Затова той ще позиционира сателитите не в геостационарна орбита (на около 36 хил. км от Земята), а само на височина между 340 и 550 км, по този начин намалявайки в пъти закъснението на сигнала (т.нар. latency).

Настоящият полет носи условното наименование Starlink v0.9. Според SpaceX използваните сателити от първата партида са с почти окончателна архитектура, като в тях не е интегрирана единствено системата за лазерна комуникация помежду им. Спътниците на SpaceX са с безпрецедентен "плосък" дизайн, неголямо тегло от порядъка на около 200 кг и за разлика от своите няколкотонни военни "събратя" ще са лоу-кост, като осигуряват оптималното съотношение между цена и производителност. По неофициални оценки цената на всеки спътник вероятно няма да превишава 1 млн. щатски долара, докато себестойността на отбранителните им аналози се измерва в стотици милиони. До момента по неофициална информация SpaceX са успели да осигурят около 2 млрд. щатски долара целево финансиране за целите на Starlink.

Така че, ако плановете на Мъск се осъществят дори не 100%, той е на път да предложи по-евтина и достъпна алтернатива на преноса на данни, предаван по оптичен кабел. И то на места, където наземната инфраструктура отсъства или трудно може да бъде прокарана на разумна цена. Също така SpaceX ще има буквално летящ старт в този сегмент на комуникацонния бизнес, тъй като разполага с единствените функциониращи и надеждни орбитални ракети за многократна употреба в лицето на Falcon 9 Block 5.

Мъск срещу всички

Според лиценза, който SpaceX получава от щатския телеком регулатор FCC през 2015 г., фирмата смята да изстреля внушителен "рояк" от около 12 хил. сателита в ниска и много ниска орбита до 2027 г. , което е шест пъти повече от всички действащи в момента спътници.

С Falcon 9 компанията на Мъск може да постигне безпрецедентна честота на полетите в орбита на много по-ниска цена от конкурентите. Фотограф: SpaceX

За да спази условията на разрешителното си, компанията на Мъск трябва да изведе половината от тях не по-късно от ноември 2024 г. Според изпълнителния директор на SpaceX Гуинет Шотуел това е постижимо. Компанията ще извърши между 3 и 7 подобни изстрелвания до края на тази година в зависимост от резултатите от настоящия старт, което значи извеждане на между 240 и 420 сателита.

"Тестваме много нови технологии, така че доста неща могат да се объркат по време на първата мисия. Някои от сателитите дори може да не заработят", застрахова се Илън Мъск. Така например плоският иновативен дизайн на сателитите е проектиран така, че да се побере максимално количество от тях в товарната секция на Falcon 9. Също така, за да се спести ефективно тегло, сателитите няма да бъдат извеждани със специален механизъм, а ще бъдат разпръснати "като колода карти" благодарение на центробежната сила при ротацията на ракетата около оста ѝ.

Въпреки въпросителните и рисковете Starlink планира да постигне първоначален оперативен капацитет след 12 пуска, покривайки територията на САЩ, смята вицепрезидентът на SapceX Марк Джункоста. Двайсет и четири полета ще са достатъчни за осигуряване на интернет в повечето обитаеми райони на планетата, а 30 – за "покриване" на цялата Земя, добавя той. Крайната цел на компанията е в орбита да се извежда между 1000 и 2000 спътника всяка година, обобщава Илън Мъск.

Според вътрешен документ от 2017 г. фирмата планира да генерира по груби оценки около 30 млрд. долара от Starlink до 2025 г., т.е. две години преди системата да достигне пълния си капацитет. В същата година приходите от тази дейност трябва да достигнат 5 млрд. долара годишно, смятат от компанията. С въпросните средства Мъск има намерение да финансира разработката на междупланетната транспортна система Starship/Super Heavy, предназначена за пилотирани полети до Луната, Марс и отвъд.

Доскоро плановете на SpaceX за Starlink се приемаха, ако не като научна фантастика, поне с много сериозна доза скептицизъм. Широко известен факт е, че Мъск е свръхамбициозен и склонен да хвърля смели обещания. Освен това до момента фирмата му успешно е изстреляла само два тестови малки сателита, наречени Tintin A и Tintin B, които са в орбита едва от февруари 2018 г. Малко хора в космическия бранш смятаха, че компанията е способна да премине от експериментална в производствена фаза за период от порядъка на една година. Затова настоящото едновременно изстрелване на 60 спътника с общо тегло около 18 500 кг предизвиква фурор и вероятно е било шокиращо за потенциалните конкуренти от компанията OneWeb, които до момента успяха да изведат "само" шест свои сателита накуп.

Защо Starlink не е мираж

Ключовият коз на SpaceX в битката със съперници като OneWeb безспорно си остава монополното положение на Мъск при орбиталните ракети за многократна употреба. На практика компанията почти в 100% от случаите успява да приземи първата степен, която съставлява между 50 и 60 на сто от стойността на Falcon 9. Благодарение на това милиардерът от години предлага двойно по-ниска цена за извеждане на товари в орбита в сравнение с конкурентите си. Така например официалната тарифа за полет на новопроизведена ракета Falcon 9 е 62 млн. долара, а за вече летяла – 50 млн.

Себестойността на едно изстрелване обаче ще намалее още повече с въвеждането на модификацията Block 5 и особено по време на "вътрешните" мисии за SpaceX, където фирмата може да поема премерени рискове и не трябва да убеждава клиенти. Според Илън Мъск ракетите от този тип ще бъдат способни да летят в Космоса до 10 пъти с минимално обслужване и профилактика и до 100 пъти с периодични средноголеми ремонти. Милиардерът твърди също така, че в близко бъдеще времето за профилактика между два полета ще бъде сведено до 7-10 дни, но теоретично дадена ракета да може да бъде повторно изстрелвана в рамките на 24 часа. И макар това все още да са непроверени обещания, за момента Falcon 9 демонстрират завидна надеждност, като използваната по време на премиерната мисия на Starlink ракета се готви за своето трето орбитално пътешествие.

Така че себестойността на всяка една "вътрешна" за SpaceX мисия по всяка вероятност не надвишава 25-30 млн. долара (без цената на сателитите), което поставя съперниците в твърде неизгодна позиция. По-важното в случая обаче е, че компанията на Мъск вече разполага с флотилия от вече летели Falcon 9, което ѝ позволява да постигне безпрецедентна честота на стартовете, редувайки различните ракети. При това положение изстрелването на 12 хил. спътника вече няма да е толкова въпрос на технологични възможности, а по-скоро на привлечен инвестиционен капитал.