И Хърватия поиска да влезе в банковия съюз
46 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И Хърватия поиска да влезе в банковия съюз

Reuters

И Хърватия поиска да влезе в банковия съюз

Страната тръгва по пътя на България с крайна цел приемане на еврото

Вера Денизова
3984 прочитания

Reuters

© Reuters


Повече от половин година след като властите в Загреб започнаха да говорят за присъединяване към еврозоната, преди ден стана ясно, че е направена първата крачка в тази посока. Хърватското правителство е изпратило официално искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и централната им банка, съобщи управляваната от Борис Вуйчич институция. Искането се възприема от властите в Загреб като първа стъпка в посока присъединяване към еврозоната. Така Хърватия на практика поема по пътя за еврото, който България начерта със заявката си за влизане във валутния механизъм ERM II паралелно с влизане в банковия съюз миналото лято. Още тогава беше заявено, че това ще бъде еталон за всички нови страни.

Какво следва

Още преди десет дни управителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич заяви, че страната възнамерява да изпрати писмо за намерения за присъединяване на хърватската куна към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) "някъде през второто тримесечие на тази година". Тогава той заяви, че се водят разговори с ЕК, ЕЦБ и европейските им партньори и че има много подготвителни дейности, преди страната да влезе в ERM II. "Стъпка към тази цел е писмо, което да бъде представено на Еврогрупата, подписано от министъра на финансите и от мен, което ще изрази желанието на Хърватия да влезе в ERM II и готовността й да поеме определени задължения", разясни гуверньорът. От думите му тогава стана ясно още, че главното условие е влизане в банковия съюз и прехвърляне на надзорни правомощия на ЕЦБ.

В началото на май финансовият министър Здравко Марич също заяви, че до два месеца правителството ще кандидатства за ERM II. Според него страната може да стане член на еврозоната до 2024 г.

В съобщението на хърватската централна банка от понеделник се посочва, че страната възнамерява да влезе едновременно в тясно сътрудничество (начинът страните извън еврозоната да влязат в Банковия съюз) и ERM II.

"Процедурата по установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ се състои от две стъпки: хармонизация на националното законодателство и цялостна оценка на банковия сектор", обясняват от хърватската централна банка. Ако се направи паралел с България – оттук нататък Хърватия ще трябва да гласува куп промени в банковите си закони, които са свързани с правомощията на Франкфурт в периода на тясно сътрудничество. След това трите най-големи техни банки и всяка друга кредитна институция, която ЕЦБ сметне за важна, ще минат през оценка на качеството на активите им и проверка на тяхната устойчивост на шокове. Този етап според централната банка отнема между половин и една година.

Има още работа

При посещението си в Загреб преди десетина дни германският канцлер Ангела Меркел изрази увереност, че Хърватия ще бъде приета в Шенгенското пространство и еврозоната по време на мандата на следващата еврокомисия, въпреки че все още "има много работа". Според Меркел Хърватия е "на правилния път" и Германия иска да бъде нейн партньор в бъдеще.

На практика хърватската икономика и в момента е силно евроизирана - около 80% от депозитите в банките й са в евро. "Еврото ще направи страната по-привлекателна за инвеститори от страните от еврозоната. Именно обменният курс представлява основен риск за инвеститорите", обясни Вуйчич преди десетина дни. За разлика от лева куната не е вързана към еврото, а е свободно плаваща.

До 2016 г. бюджетът на Хърватия беше на дефицит, но през последните две години публичните финанси на страната се подобряват и салдото вече е на плюс. Правителственият дълг също се свива, макар и към края на 2018 г. все още да е над бариерата по Маастрихтските критерии от 60% от БВП. Инфлацията в страната през последната година е около 1% (0.8% през април на годишна база). Хърватия е с по-висок стандарт на живот от България - БВП на глава от населението в страната е 11 900 евро през 2017 г. или 62% от средното за ЕС изчислено по паритет на покупателната способност.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK