С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 май 2019, 18:59, 3517 прочитания

И Хърватия поиска да влезе в банковия съюз

Страната тръгва по пътя на България с крайна цел приемане на еврото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Повече от половин година след като властите в Загреб започнаха да говорят за присъединяване към еврозоната, преди ден стана ясно, че е направена първата крачка в тази посока. Хърватското правителство е изпратило официално искане за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и централната им банка, съобщи управляваната от Борис Вуйчич институция. Искането се възприема от властите в Загреб като първа стъпка в посока присъединяване към еврозоната. Така Хърватия на практика поема по пътя за еврото, който България начерта със заявката си за влизане във валутния механизъм ERM II паралелно с влизане в банковия съюз миналото лято. Още тогава беше заявено, че това ще бъде еталон за всички нови страни.

Какво следва


Още преди десет дни управителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич заяви, че страната възнамерява да изпрати писмо за намерения за присъединяване на хърватската куна към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) "някъде през второто тримесечие на тази година". Тогава той заяви, че се водят разговори с ЕК, ЕЦБ и европейските им партньори и че има много подготвителни дейности, преди страната да влезе в ERM II. "Стъпка към тази цел е писмо, което да бъде представено на Еврогрупата, подписано от министъра на финансите и от мен, което ще изрази желанието на Хърватия да влезе в ERM II и готовността й да поеме определени задължения", разясни гуверньорът. От думите му тогава стана ясно още, че главното условие е влизане в банковия съюз и прехвърляне на надзорни правомощия на ЕЦБ.

В началото на май финансовият министър Здравко Марич също заяви, че до два месеца правителството ще кандидатства за ERM II. Според него страната може да стане член на еврозоната до 2024 г.

В съобщението на хърватската централна банка от понеделник се посочва, че страната възнамерява да влезе едновременно в тясно сътрудничество (начинът страните извън еврозоната да влязат в Банковия съюз) и ERM II.



"Процедурата по установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ се състои от две стъпки: хармонизация на националното законодателство и цялостна оценка на банковия сектор", обясняват от хърватската централна банка. Ако се направи паралел с България – оттук нататък Хърватия ще трябва да гласува куп промени в банковите си закони, които са свързани с правомощията на Франкфурт в периода на тясно сътрудничество. След това трите най-големи техни банки и всяка друга кредитна институция, която ЕЦБ сметне за важна, ще минат през оценка на качеството на активите им и проверка на тяхната устойчивост на шокове. Този етап според централната банка отнема между половин и една година.

Има още работа

При посещението си в Загреб преди десетина дни германският канцлер Ангела Меркел изрази увереност, че Хърватия ще бъде приета в Шенгенското пространство и еврозоната по време на мандата на следващата еврокомисия, въпреки че все още "има много работа". Според Меркел Хърватия е "на правилния път" и Германия иска да бъде нейн партньор в бъдеще.

На практика хърватската икономика и в момента е силно евроизирана - около 80% от депозитите в банките й са в евро. "Еврото ще направи страната по-привлекателна за инвеститори от страните от еврозоната. Именно обменният курс представлява основен риск за инвеститорите", обясни Вуйчич преди десетина дни. За разлика от лева куната не е вързана към еврото, а е свободно плаваща.

До 2016 г. бюджетът на Хърватия беше на дефицит, но през последните две години публичните финанси на страната се подобряват и салдото вече е на плюс. Правителственият дълг също се свива, макар и към края на 2018 г. все още да е над бариерата по Маастрихтските критерии от 60% от БВП. Инфлацията в страната през последната година е около 1% (0.8% през април на годишна база). Хърватия е с по-висок стандарт на живот от България - БВП на глава от населението в страната е 11 900 евро през 2017 г. или 62% от средното за ЕС изчислено по паритет на покупателната способност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Петролна игра на дронове Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 227 прочитания

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Генномодифицирани комари са "изпуснати" в Бразилия; NASA ще изпрати дрон на Титан; Астрономи откриха първия "воден свят"

20 сеп 2019, 536 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Изказване на Мюлър увеличи натиска за импийчмънт на Тръмп

Повече демократи искат от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси да отвори процедурата срещу американския президент

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща