С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
31 май 2019, 13:00, 3506 прочитания

Кой се страхува от скъпия петрол

Цената на петрола е на една сериозна геополитическа криза от рязък скок, от което печелят само големите износители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Цената на петрола е в плен на геополитически рискове в снабдяването.
  • При дълготрайно вдигане над 100 долара за барел световната икономика би се забавила забележимо.
  • САЩ са по-устойчиви на петролни шокове заради шистовото производство, но Китай ще е сред най-големите потърпевши от рязко поскъпване.

Петролът поскъпна с над една трета от декември насам, но признаци на тревога не се забелязват. Цената остава в плен на нестабилността в много от страните износителки - войната в Либия застрашава производството там, а санкциите срещу Иран и Венецуела намаляват доставките. Не липсват прогнози, че петролът може да надхвърли 100 долара за барел. В същото време световната икономика прави плахи опити за възстановяване и петролна криза е последното, от което има нужда.

Обяснението защо сега цари спокойствие е, че пазарът на петрол е по-различен от преди 10 години и заради спадащите цени на производството и шистовия бум в САЩ има много по-голям капацитет да справи с подобна висока цена. "Шокът върху снабдяването трябва да е огромен и да засяга множество големи производители, за да видим скокове в цените, каквито сме виждали в минали години", казва проф. Ник Бътлър от King's College пред FT. И все пак по-голямата устойчивост не означава, че не би имало губещи от скъпия петрол, сред които и Китай.


Другата причина за видимата липса на тревога е допускането, че зад високите цени стои стабилно търсене, което е добър сигнал за състоянието на световната икономика.

Нагоре, нагоре

Инфографика

Цената на бенчмарк брента се покачи с над една трета от декември насам.

Увеличаване


Резките движения в цената на петрола от октомври насам идват основно от шокове в снабдяването. Към военните действия в Либия и икономическата катастрофа във Венецуела от началото на май се прибавиха и американските ограничения на износа на петрол от Иран, които застрашават да отворят дупка в глобалното снабдяване от над 1 млн. барела дневно (около 1% от общите доставки). Освен това на фона на нарастващото напрежение със САЩ Техеран заплашва, че ако достъпът му Омрузкия проток (откъдето минават една пета от световните доставки на нефт) бъде отрязан, то той ще опита да затвори водния път и за всички останали.

На този фон Русия и страните от ОПЕК начело със Саудитска Арабия, които биха могли да компенсират отворените липси на пазара, се опитват да поддържат сложен баланс между това да не вдигат твърде много цените (което би довело до нова вълна от инвестиции в шистовото производство в САЩ) и все пак да ги запазят достатъчно високи, за да могат да захранват зависимите си от петрола икономики. Ниският ръст в Русия например доведе дотам съветници на президента Владимир Путин публично да твърдят, че съвместните действия с ОПЕК вредят на руските интереси. Това добавя още едно ниво на несигурност на петролните пазари.



Всички тези събития най-вероятно вече са калкулирани в настоящата цена на петрола, посочва доклад на JBC Energy. Но прогнозира, че ако някоя от рисковите ситуации рязко се изостри, не е изключено цената на петрола сорт брент да достигне до 100 долара на барел.

Печеливши...

Инфографика

Печеливши и губещи, ако цената на петрола надмине 100 долара на барел.

Увеличаване


Цена от 100 долара на барел естествено би облагодетелствала големите производителки на петрол. Голяма част от социалните и икономическите реформи на принц Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия например се оправдават при цена на петрола от 80 долара нагоре.

По същия начин голяма част от стабилния растеж в Русия между 2001 до 2014 г. се дължи на скъпия петрол. И в момента всички печалби от продажби на петрол над 40 долара на барел отиват в специален фонд, който по официални данни възлиза на 59 млрд. долара, или 3.6% от руския БВП.

Освен Русия и Саудитска Арабия други печеливши при рязко поскъпване на петрола биха били държави като ОАЕ, Норвегия, Нигерия (стига да успее да поддържа стабилно снабдяване) и Еквадор според доклад на японската финансова компания Nomura.

...и губещи

Кой ще пострада от силно поскъпване зависи до голяма степен от силата на долара и колко време ще продължат високите цени. Според доклад на Oxford Economics, ако брентът достигне 100 долара на барел до края на 2019 г., световният БВП ще бъде с 0.6% по-нисък от прогнозираното през 2020 г., а средната световна инфлация ще се качи с 0.7% (което би било най-голямото увеличение от 2011 г.). "В краткосрочен план достигане до 100 долара на барел ще бъде балансирано от увеличено производство и финансиране в други сфери, но пазарът на петрол е на един силен шок разстояние от дълготраен скок в цената", казват оксфордските икономисти Джон Пейн и Гейбриъл Стърн пред Bloomberg.

Развиващи се икономики, които вече са в тежко финансово положение и с отслабени валути, като Турция и Аржентина ще трябва да направят трудния избор между това да оставят инфлацията да се увеличава допълнително заради скъпия петрол или да вдигат базовите лихви в период на силно забавяне. Каквото и да изберат, и двете страни биха загубили поне по 1% от БВП според анализа на Oxford Economics.

Ефектът за големите икономики

Голямата промяна в сравнение с предишни кризи е, че благодарение на шистовия бум САЩ вече са най-големият производител на петрол в света. Това имунизира до голяма степен американската икономика от петролни шокове. Дори американците да трябва да плащат повече, за да напълнят резервоарите на колите си, ефектът се балансира от инвестициите в шистов добив, които скачат при поскъпване на нефта.

Технологиите за добив на петрол са станали много по-ефективни през последните години, а САЩ имат и все по-голям капацитет да запълват дупки в доставките, като увеличават обема на шистовото производство. Русия и ОПЕК, които в момента имат споразумение да контролират снабдяването, също могат да го вдигнат, макар че дали биха направили подобно нещо е въпрос на преговори и геополитика. Факт е обаче, че днес е много по-трудно да се преценят последствията от по-високите цени на петрола, отколкото преди 10 години.

При всички положения в момента скъпият петрол би бил неприятна новина за опитващата се да набере скорост световна икономика. Европа, чиято икономика е в по-лоша форма от американската и няма как да компенсира с шистова индустрия, е по-уязвима, но въпреки това вероятно няма да бъде силно засегната. Причината е, че потреблението и производството в ЕС не са толкова петролно интензивни, колкото в миналото, и ръстът на БВП идва основно от услугите. Според доклад на ЕЦБ от септември при стабилизиране на цената на петрола на 75 долара на барел ефектите върху реалните доходи и потреблението биха били незначителни. При 100 долара на барел обаче най-вероятно би пострадало индустриалното производство в Германия, което би свило БВП с 0.4%. Държави с по-слаби финанси като Испания също биха пострадали забележимо. Общият ефект за еврозоната обаче би останал малък.

Ситуацията е доста по-различна в Китай, където растежът би понесъл силен удар. Китай е вторият най-голям потребител на петрол в света, но за разлика от САЩ разчита почти изцяло на внос. Според Oxford Economics Китай може да загуби над 1% от брутния си вътрешен продукт при минаване на границата от 100 долара на барел.

Всъщност най-голямата опасност при поскъпването на петрола е, че ограничава пространството за маневриране на централните банки и опциите им да противодействат на забавяне на икономиката. Засега евентуален петролен шок изглежда по-скоро възможен, отколкото вероятен. И за всички ще бъда по-добре да остане така.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-богатите организирани престъпни групи в света 1 Най-богатите организирани престъпни групи в света

Начело на класацията е руската солнцевска мафия с годишни приходи 8.5 млрд. долара

20 юли 2019, 2003 прочитания

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика 2 Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

19 юли 2019, 2474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Еверест се пренасели

Късият сезон и големият брой разрешителни доведоха до задръстване под върха, взело жертви

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков