Сглобяването на схемата

Сглобяването на инструментите за толкова голяма измама започва през 2011 г. и тя продължава до 2016 г. Основен организатор е Бустани, но най-тежката отговорност, изглежда, се пада на Събева и двамата ѝ колеги инвестиционни банкери, които е трябвало да осигурят парите.

Твърденията са от обвинението (U.S. v. Boustani, 18-cr-681), повдигнато срещу осем души във федерален съд в Бруклин в самия край на 2018 г. Тогава текстът е засекретен от съда, но конфиденциалността е снета през март т.г., а през май Събева се признава за виновна по едно от обвиненията - финансова измама с цел пране на пари. Останалите са за заговор за измама с ценни книжа и за нарушаване на закона за борба с корупцията в чужбина, както и за злоупотреба с правилата за вътрешен контрол.

На заседанието не е споменато Събева да е сключила споразумение с прокуратурата, а адвокатът на българката отказва коментар пред Bloomberg и Reuters. Тя е задържана на 3 януари в Лондон и пусната под гаранция от 2 млн. долара с право да пътува до Ню Йорк. На 20 май тя се явява доброволно и признава за получени 200 000 долара, макар да има свидетелства за преводи към нейна сметка в банка в ОАЕ през 2013 г. за около 2.2 млн. долара. Според Bloomberg останалите обвинения срещу нея са били снети, но съдията е засекретил случилото се в залата.

Бустани е единственият друг в ръцете на американското правосъдие. Бившите инвестиционни банкери Андрю Пиърс и Сурджан Сингх оспорват във Великобритания искането на САЩ да бъдат екстрадирани. Бившият министър на финансите на Мозамбик Мануел Чан е арестуван по искане на САЩ в Южна Африка, но преди седмица правосъдният министър решава вместо това да го предаде на Мозамбик, макар да няма споразумение за екстрадиране между двете държави. Другите са финансовият директор на Privinvest и служители на финансовото министерство и на разузнаването на Мозамбик (SISE).

Засегнатите банки са швейцарската Credit Suisse и руската ВТБ (прокуратурата на САЩ ги нарича само "инвестиционна банка" 1 и 2, срещу тях няма обвинения), които обвиняемите са убеждавали с подправени документи, че мозамбикската кредитна линия е чиста и гарантирана. Всъщност от нея са били откраднати поне 200 млн. долара за лична полза.

Докато не пипнат САЩ

За измамата в Мозамбик се пишеше години наред в медиите, но реално не се случваше нищо, докато не се намесиха САЩ. А причината е, че са засегнати американски инвеститори и доларови преводи са правени и през американски банки.

Тогава изплува и името на Събева, което в обвинението се споменава 70 пъти, защото заедно с Андрю Пиърс и Сурджан Сингх изиграват ключовата роля. Пиърс е бил ръководител на Групата за глобално финансиране в Credit Suisse, Събева е била негова подчинена и вицепрезидент на поделението, а Сингх - директор в него. Тя си тръгва от банката през август 2013 г., Пиърс я последва през септември, но вече работят от април и за фирмата в Абу Даби и са обмисляли схемата още през 2012 г. Сингх продължава да е управляващ директор до февруари 2017 г.

И тримата са били наясно как работи вътрешният контрол на Credit Suisse. Те са прикривали информация за качеството на проектите в Мозамбик от работодателя си и макар банката да е знаела за съмнителната репутация на Privinvest, нищо не е предприела, твърди обвинението. Детайлите в него показват как Пиърс, Събева и Сингх са се грижели да не оставят следи в комуникацията си. Противно на правилата в банката те са си разменяли мейли по личните пощи, засягащи сделките. В един от тях Пиърс пише на Събева, че в метаданните на изготвените от нея файлове се вижда името й: "Може би ще искаш да ги преправиш и пратиш наново".

Те не са съобщавали в Credit Suisse коректно за какво отиват преводите - че са плащани рушвети на правителствени служители и банкери в Мозамбик, и дори размера на задълженията, датите на падежа по тях и способността и намерението на властите в Мапуто да ги погасяват. Тази практика продължава и когато започва предлагането по света в тези кредити да се включат други инвеститори. Междувременно Privinvest получава от съучастниците си в Мозамбик държавни поръчки с раздута стойност и без контрол върху изпълнението им.

Не е известно с колко точно са се облагодетелствали участниците в схемата, но в обвинението се казва, че поне 50 млн. долара са останали при тях. Цитирани са извлечения от банкови сметки на банка в Абу Даби, през които Пиърс получава 45 млн. долара и превежда суми също в милиони на Събева и Сингх.

Тежката адвокатска артилерия

Защитник на Събева в САЩ според Bloomberg е Майкъл Макгавърн. Той е от бостънската Ropes & Gray LLP от "тежката артилерия" на корпоративните адвокати не само в САЩ, но и в света. Основана през 1865 г., в нея има над 1200 адвокати и специалисти, а представителствата ѝ са в 11 ключови за финансовия бизнес места в Северна Америка, Европа и Азия. Години наред кантората помага за сделки за милиарди долари, а сред клиентите ѝ са корпорации, финансови институции, правителствени агенции, известни университети...

Любопитно е, че Събева не само е успяла да ангажира толкова голямо име в адвокатските среди, но и че е представлявана от един от тримата партньори в Ropes & Gray. Майкъл Макгавърн е единият от президентите и отговаря за случаите, в които страна като обвинители са правителствени агенции като Министерството на правосъдието на САЩ, Комисията за търговия с ценни книжа (SEC) или Комисията на САЩ за търговия със стокови фючърси (CFTC). Преди да се присъедини към кантората, в продължение на над 7 години той е бил федерален зам. главен прокурор в Южния район на Ню Йорк с ресор организирана престъпност, тероризъм и криминални престъпления, като е водил успешно дела срещу две фамилии от Коза ностра.

Самият Южен район е специално място в САЩ - през 2009 г. New York Times го нарича "eдин от най-мощните клубове на Ню Йорк" и "най-престижното място място за прокурори извън Вашингтон", от което президенти на САЩ често правят избора си за най-високите постове в администрацията. Членовете на този "клуб" разполагат с такива ресурси, занимават се с толкова важни случаи и са толкова независими от влиянието на президента, че през последните 15-ина години нерядко е наричан суверенният район на Ню Йорк.

Ужиленият Мозабик

Освен признанията на Събева другото голямо движение през последните седмици около скандала е свързано с четвъртата ключова фигура в заговора. Това е 63-годишният Мануел Чанг, финансов министър на Мозамбик от 2005 до 2015 г., който според американското обвинение е откраднал 12 млн. долара. Той бе арестуван на 30 декември м.г. на международното летище в Йоханесбург по нареждане на Интерпол и американско искане. През април южноафрикански съд постанови, че може да бъде предаден на САЩ или Мозамбик и остави правосъдният министър в Претория да избере. На 22 май министърът предпочете Мозамбик, макар да няма споразумение за екстрадиция с тази държава. Вашингтон веднага реагира с "дълбоко разочарование", включително защото властите в Мапуто са отправили своето искане седмици след американското.

В Мозамбик Чанг дори не е обвиняем, а само разследван и понеже все още е с депутатски имунитет, най-вероятно само ще бъде разпитан и освободен. Неправителствени организации се усъмниха, че в родината си той ще бъде съдебно преследван. Жоржи Матине, координатор на организацията Форум за мониторинг на бюджета, припомня пред южноафриканската преса, че "Фрелимо" - партията на бившия финансов министър и депутат, доминира в парламента, където неотдавна е бил отхвърлен опит да бъде свален имунитетът на Чанг. Dow Jones отбелязва, че "Фрелимо" отдавна има близки връзки с управляващия Африкански национален конгрес в Република Южна Африка.

Според Transparency International Мозамбик е една от най-корумпираните държави в света - 158-а от 180 страни, т.е. между Узбекистан и Зимбабве в най-новата класация. През октомври в страната ще има президентски и парламентарни избори и наблюдатели коментират, че никой не иска преди тях да се разкрива евентуално участие и на други хора от партията и управлението в престъпната схема.

Разплитането на скандала ще отнеме години и е съмнително, че изцяло ще бъде въздадено правосъдие по него. Но той е поредният пример за проблемите с вътрешния контрол, колаборацията с корумпирани режими на големи имена от световното инвестиционно банкиране и колко високо в йерархията им стига отговорността. Тримата млади заговорници в банката - Събева е нямала и 30 години, Сингх е бил в средата на 30-те, а шефът им Пиърс - малко над 40, са предлагали поредицата от кредити за стотици милиони долари и някой на върха ги е подписвал.