Българката, която потопи Мозамбик в дълг

"Чудесно, братко. Консултирах се и те моля да заделиш 50 милиона пилета. Какъвто и брой пилешко да имаш, ще добавя 50 милиона от моята порода."

Това съобщение, звучащо като банален откъс от делова кореспонденция за бройлери, едва ли би развълнувало мнозина. Поне докато не дойде и разшифровката. Авторът му е Теофило Нангумеле, представител на кабинета на президента на Мозамбик. Получателят е ливанецът Жан Бустани от регистрираната в Абу Даби холдингова група Privinvest, представяща се като "една от най-големите в света групи за строителство на морски кораби, подводници с двигатели на водород, суперяхти, офшорни конструкции и свързани с тях услуги". Бустани веднага препраща към свои служители съобщението "50 млн. за тях и 12 млн. за (...) (5%) ==> общо 62 млн. отгоре". А "пилетата" са милиони долари за подкупване на правителствени служители в Мозамбик и за лично облагодетелстване на международна престъпна група, в която се оказа, че участва и българката Детелина Събева.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тя работи в Credit Suisse, но някъде около април 2013 г. по твърденията на американските прокурори тя заедно с няколко свои колеги започва да действа в ущърб на банката и в полза на Privinvest, години наред съучаства и получава милиони долари от схемата, в която Мозамбик - една от бедните държави в Африка, изтегля кредити за над 2 млрд. долара. Почти нищо от това, за което са получени заемите, не е изпълнено, но държавата е докарана на ръба на спиране на плащания по външен дълг.

Илюстрация Факсимиле от обвинителния акт, по който в нюйоркски съд започна дело срещу участниците в схемата Увеличаване Факсимиле от обвинителния акт, по който в нюйоркски съд започна дело срещу участниците в схемата Автор: Капитал Смаляване

Сглобяването на схемата

Сглобяването на инструментите за толкова голяма измама започва през 2011 г. и тя продължава до 2016 г. Основен организатор е Бустани, но най-тежката отговорност, изглежда, се пада на Събева и двамата ѝ колеги инвестиционни банкери, които е трябвало да осигурят парите.

Твърденията са от обвинението (U.S. v. Boustani, 18-cr-681), повдигнато срещу осем души във федерален съд в Бруклин в самия край на 2018 г. Тогава текстът е засекретен от съда, но конфиденциалността е снета през март т.г., а през май Събева се признава за виновна по едно от обвиненията - финансова измама с цел пране на пари. Останалите са за заговор за измама с ценни книжа и за нарушаване на закона за борба с корупцията в чужбина, както и за злоупотреба с правилата за вътрешен контрол.



На заседанието не е споменато Събева да е сключила споразумение с прокуратурата, а адвокатът на българката отказва коментар пред Bloomberg и Reuters. Тя е задържана на 3 януари в Лондон и пусната под гаранция от 2 млн. долара с право да пътува до Ню Йорк. На 20 май тя се явява доброволно и признава за получени 200 000 долара, макар да има свидетелства за преводи към нейна сметка в банка в ОАЕ през 2013 г. за около 2.2 млн. долара. Според Bloomberg останалите обвинения срещу нея са били снети, но съдията е засекретил случилото се в залата.

Бустани е единственият друг в ръцете на американското правосъдие. Бившите инвестиционни банкери Андрю Пиърс и Сурджан Сингх оспорват във Великобритания искането на САЩ да бъдат екстрадирани. Бившият министър на финансите на Мозамбик Мануел Чан е арестуван по искане на САЩ в Южна Африка, но преди седмица правосъдният министър решава вместо това да го предаде на Мозамбик, макар да няма споразумение за екстрадиране между двете държави. Другите са финансовият директор на Privinvest и служители на финансовото министерство и на разузнаването на Мозамбик (SISE).

Засегнатите банки са швейцарската Credit Suisse и руската ВТБ (прокуратурата на САЩ ги нарича само "инвестиционна банка" 1 и 2, срещу тях няма обвинения), които обвиняемите са убеждавали с подправени документи, че мозамбикската кредитна линия е чиста и гарантирана. Всъщност от нея са били откраднати поне 200 млн. долара за лична полза.

Докато не пипнат САЩ

За измамата в Мозамбик се пишеше години наред в медиите, но реално не се случваше нищо, докато не се намесиха САЩ. А причината е, че са засегнати американски инвеститори и доларови преводи са правени и през американски банки.

Тогава изплува и името на Събева, което в обвинението се споменава 70 пъти, защото заедно с Андрю Пиърс и Сурджан Сингх изиграват ключовата роля. Пиърс е бил ръководител на Групата за глобално финансиране в Credit Suisse, Събева е била негова подчинена и вицепрезидент на поделението, а Сингх - директор в него. Тя си тръгва от банката през август 2013 г., Пиърс я последва през септември, но вече работят от април и за фирмата в Абу Даби и са обмисляли схемата още през 2012 г. Сингх продължава да е управляващ директор до февруари 2017 г.

И тримата са били наясно как работи вътрешният контрол на Credit Suisse. Те са прикривали информация за качеството на проектите в Мозамбик от работодателя си и макар банката да е знаела за съмнителната репутация на Privinvest, нищо не е предприела, твърди обвинението. Детайлите в него показват как Пиърс, Събева и Сингх са се грижели да не оставят следи в комуникацията си. Противно на правилата в банката те са си разменяли мейли по личните пощи, засягащи сделките. В един от тях Пиърс пише на Събева, че в метаданните на изготвените от нея файлове се вижда името й: "Може би ще искаш да ги преправиш и пратиш наново".

Те не са съобщавали в Credit Suisse коректно за какво отиват преводите - че са плащани рушвети на правителствени служители и банкери в Мозамбик, и дори размера на задълженията, датите на падежа по тях и способността и намерението на властите в Мапуто да ги погасяват. Тази практика продължава и когато започва предлагането по света в тези кредити да се включат други инвеститори. Междувременно Privinvest получава от съучастниците си в Мозамбик държавни поръчки с раздута стойност и без контрол върху изпълнението им.

Не е известно с колко точно са се облагодетелствали участниците в схемата, но в обвинението се казва, че поне 50 млн. долара са останали при тях. Цитирани са извлечения от банкови сметки на банка в Абу Даби, през които Пиърс получава 45 млн. долара и превежда суми също в милиони на Събева и Сингх.

Тежката адвокатска артилерия

Защитник на Събева в САЩ според Bloomberg е Майкъл Макгавърн. Той е от бостънската Ropes & Gray LLP от "тежката артилерия" на корпоративните адвокати не само в САЩ, но и в света. Основана през 1865 г., в нея има над 1200 адвокати и специалисти, а представителствата ѝ са в 11 ключови за финансовия бизнес места в Северна Америка, Европа и Азия. Години наред кантората помага за сделки за милиарди долари, а сред клиентите ѝ са корпорации, финансови институции, правителствени агенции, известни университети...

Любопитно е, че Събева не само е успяла да ангажира толкова голямо име в адвокатските среди, но и че е представлявана от един от тримата партньори в Ropes & Gray. Майкъл Макгавърн е единият от президентите и отговаря за случаите, в които страна като обвинители са правителствени агенции като Министерството на правосъдието на САЩ, Комисията за търговия с ценни книжа (SEC) или Комисията на САЩ за търговия със стокови фючърси (CFTC). Преди да се присъедини към кантората, в продължение на над 7 години той е бил федерален зам. главен прокурор в Южния район на Ню Йорк с ресор организирана престъпност, тероризъм и криминални престъпления, като е водил успешно дела срещу две фамилии от Коза ностра.

Самият Южен район е специално място в САЩ - през 2009 г. New York Times го нарича "eдин от най-мощните клубове на Ню Йорк" и "най-престижното място място за прокурори извън Вашингтон", от което президенти на САЩ често правят избора си за най-високите постове в администрацията. Членовете на този "клуб" разполагат с такива ресурси, занимават се с толкова важни случаи и са толкова независими от влиянието на президента, че през последните 15-ина години нерядко е наричан суверенният район на Ню Йорк.

Ужиленият Мозабик

Освен признанията на Събева другото голямо движение през последните седмици около скандала е свързано с четвъртата ключова фигура в заговора. Това е 63-годишният Мануел Чанг, финансов министър на Мозамбик от 2005 до 2015 г., който според американското обвинение е откраднал 12 млн. долара. Той бе арестуван на 30 декември м.г. на международното летище в Йоханесбург по нареждане на Интерпол и американско искане. През април южноафрикански съд постанови, че може да бъде предаден на САЩ или Мозамбик и остави правосъдният министър в Претория да избере. На 22 май министърът предпочете Мозамбик, макар да няма споразумение за екстрадиция с тази държава. Вашингтон веднага реагира с "дълбоко разочарование", включително защото властите в Мапуто са отправили своето искане седмици след американското.

В Мозамбик Чанг дори не е обвиняем, а само разследван и понеже все още е с депутатски имунитет, най-вероятно само ще бъде разпитан и освободен. Неправителствени организации се усъмниха, че в родината си той ще бъде съдебно преследван. Жоржи Матине, координатор на организацията Форум за мониторинг на бюджета, припомня пред южноафриканската преса, че "Фрелимо" - партията на бившия финансов министър и депутат, доминира в парламента, където неотдавна е бил отхвърлен опит да бъде свален имунитетът на Чанг. Dow Jones отбелязва, че "Фрелимо" отдавна има близки връзки с управляващия Африкански национален конгрес в Република Южна Африка.

Според Transparency International Мозамбик е една от най-корумпираните държави в света - 158-а от 180 страни, т.е. между Узбекистан и Зимбабве в най-новата класация. През октомври в страната ще има президентски и парламентарни избори и наблюдатели коментират, че никой не иска преди тях да се разкрива евентуално участие и на други хора от партията и управлението в престъпната схема.

Разплитането на скандала ще отнеме години и е съмнително, че изцяло ще бъде въздадено правосъдие по него. Но той е поредният пример за проблемите с вътрешния контрол, колаборацията с корумпирани режими на големи имена от световното инвестиционно банкиране и колко високо в йерархията им стига отговорността. Тримата млади заговорници в банката - Събева е нямала и 30 години, Сингх е бил в средата на 30-те, а шефът им Пиърс - малко над 40, са предлагали поредицата от кредити за стотици милиони долари и някой на върха ги е подписвал.