Над 40 държави се обединиха в създаването на световна рамка за управление на един от най-значимите и мощни инструменти на технологията днес - изкуствения интелект. Въпреки че по-развитите икономики все още имат различна представа за употребата и ползата от него, сега повечето държави се обединяват в търсенето на общи регулационни принципи, които са нужни заради бързото развитие на технологията.
В крак с новото време
Споразумението беше подписано миналата седмица от държави - членки на ОИСР, като САЩ, Великобритания и Япония, както и от такива, които не са част от организацията. То идва в в момент на несигурност за правителствата, които скоро започнаха да се сблъскват с етичните и практически последствия от употребата на изкуствен интелект (AI) в индустриите, припомня Financial Times.
"За първи път в историята САЩ и демократичните страни ще се ангажират, като приемат общи принципи на AI, които отразяват еднакви ценности и приоритети", казва Майкъл Крацос, представител на САЩ на икономическия форум.
"Тези принципи изпращат силно послание: страните в ОИСР се обединяват, за да допуснат развитието на иновациите, продукт на употребата на изкуствен интелект. Това е важен инструмент, който гарантира икономически растеж, открива нови работни места и преди всичко увеличава стандарта на живот", добавя той.
За държавите, които искат да се превърнат в световни лидери по отношение на прилагането на машинното обучение в най-различни сектори, изкуственият интелект се е превърнал в стратегически приоритет. Той превзема всякакви професионални сфери - от здравеопазване до финансови и правни услуги, образование и политика. Това, което обещава AI, е възможността машините да разпознават различни модели данни и да вземат по-добри и бързи решения от хората. А това е начин да засилят икономиките.
Развитието е преди регулацията
През последните години компании като Google, Amazon, Baidu, Tencent и ByteDance развиват с невероятна скорост тази нова технология. А заради това е трудно да се изработи регулаторен модел. Казано с други думи - развитието изпреварва регулацията. Основните проблеми и предизвикателства пред AI обаче вече излизат наяве - това са пристрастни решения, свързани с процеса на програмиране, дезинформацията и опасността от автоматични военни оръжия.
"Не мисля, че някоя държава има правителствена стратегия по отношение на регулацията на AI. В това се състои проблемът", казва Хари Армстронг, който е ръководител технологии в Nesta.
"Има по една или две организации във всяка държава, които се занимават с интересни неща, но повечето стратегии са свързани най-вече с инвестиции, а не с правителството. Преговорите напредват прекалено бавно", обяснява той.
Макар и да са необвързващи, принципите, които приеха страните от ОИСР, както и другите държави, които не са част от самата организация, като Бразилия, Аржентина и Румъния, все пак са някаква стъпка. Те се фокусират върху развитието на изкуствения интелект, който зачита правата на човека и демократичните ценности и разбира, че хората също разбират резултата и извода, който е направен, и могат да го оспорят, ако не са съгласни.
Китай е амбициозен
Китай, която не участва в принципната рамка, се стреми да даде агресивен държавен тласък за разработването на изкуствен интелект. В своя план за развитие на ново поколение изкуствен интелект, който стартира през 2017 г., Пекин определи AI като "нов фокусен център на международната конкуренция" и намерението си да бъде "водещ световен център за иновации в сферата" до 2030 г. Затова и в момента разчита на помощта на разработчиците, за да изготви собствени правителствени принципи.
Китай ще "ускори изучаването на основните международни проблеми като изолацията на роботите и безопасността и ще задълбочи международното сътрудничество в областта на законите и разпоредбите за AI", казва се още в документа.
САЩ разчитат на корпорациите
Стратегията на САЩ за технологичното състезание се базира на водещите корпорации в сферата като Google и Microsoft, които се фокусират върху саморегулацията и бързото технологично развитие. Държави като Китай, Великобритания и ЕС пък предприемат правителствен подход за принципите на AI.
През февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп започна американска инициатива, която всъщност е първото официално становище на правителството относно този вид технологична концепция. Тя акцентира върху възможните пробиви в сферата. Белият дом заяви, че възнамерява да даде "силен акцент върху гъвкавите и леки политически условия, които насърчават иновациите и конкуренцията в областта, вместо да я регулират прекалено много".
"Отворената" Индия
Подобно отношение има и правителството на Индия. То даже бяга от свръхрегулацията, твърди Анна Рой, съветник в NITI Aayog и автор на индийската стратегия за изкуствен интелект. Индия предпочита да остане отворена към възможностите и науката, когато става въпрос за етиката на изкуствения интелект, и да се съсредоточи върху финансирането на академични и търговски изследвания, обяснява тя.
"След като 40% от жителите на света са изправени пред подобни социални проблеми в тази сфера, защо Индия да не може да стане новият център за изкуствен интелект, след като разполага със завидна база данни, огромно население и новаторски изследвания?", пита Рой.
Над 40 държави се обединиха в създаването на световна рамка за управление на един от най-значимите и мощни инструменти на технологията днес - изкуствения интелект. Въпреки че по-развитите икономики все още имат различна представа за употребата и ползата от него, сега повечето държави се обединяват в търсенето на общи регулационни принципи, които са нужни заради бързото развитие на технологията.
0 коментара