Надпреварата за наследник на Драги е в разгара си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Надпреварата за наследник на Драги е в разгара си

Никой президент на ЕЦБ не е променил лика на институцията колкото Марио Драги - дали това е за добро или за зло обаче зависи дали питате банкери от Южна или Северна Европа

Надпреварата за наследник на Драги е в разгара си

Меркел и Макрон имат последната дума за това кой ще замени президента на ЕЦБ, но изборът им по-вероятно ще е консервативен

3407 прочитания

Никой президент на ЕЦБ не е променил лика на институцията колкото Марио Драги - дали това е за добро или за зло обаче зависи дали питате банкери от Южна или Северна Европа

© Reuters


Договарянето на висши ръководни постове в ЕС е в разгара си, като длъжността президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от ключовите при преговорите между основните политически партии. Осемгодишният мандат на сегашния президент Марио Драги приключва през октомври, но замяната му няма да е лесна, пише Financial Times. Главната борба за мястото е между Германия, която има силен интерес да сложи свой консервативен кандидат, и Франция, където президентът Макрон се стреми за увеличи влиянието си в европейските институции.

"Банкерът маверик" Марио Драги

По време на икономическата и дългова криза в еврозоната Драги цялостно промени облика на финансовата институция - той успя да прокара радикални реформи и да създаде нови финансови инструменти. Повечето европейски икономисти и политици са съгласни, че мерките на Драги успяха да спасят единната валута, след като през 2012 г. той заяви, че е готов да направи "каквото е необходимо", за да спаси еврозоната. Драги също така удължи спасителните мерки много над това, което северните държави очакваха, и е привърженик на продължаващи помощи за определени европейски банки и други количествени облекчения.

Експанзионистичната политика на Марио Драги обаче не е популярна в цяла Европа. Централните банкери в Германия и други северни членки на ЕС са привърженици на консервативната монетарна политика, която преследва ниска инфлация и бюджетно затягане. Обещанието на Драги ЕЦБ да изкупува почти неизброими количества държавни облигации, за да поддържа еврото стабилно, се възприе като директен трансфер на ресурси от богатите северни страни в еврозоната към по-бедните и финансово нестабилни южни членки.

Желанието на северните страни членки

Германия, Холандия, Финландия и други членки на ЕС се надяват да променят ситуацията в собствен интерес. Нулевите лихви по заемите повдигат сериозното притеснение, че дори сегашната стагнация на икономиката на еврозоната всъщност е форма на балон, изкуствено подкрепен от количествени облекчения, а еврото е силно подценено. Не на последно място, отрицателните лихви по депозитите стопяват спестяванията на пенсионерите в богатите северни страни и създават допълнителна политическа тежест за назначението на силно консервативен кандидат на мястото на Драги.

Притеснението от завръщане към традиционните политики, зад които стои Берлин, е, че в ситуация на забавяща се германска и европейска икономика, затягането на сегашните икономически стимули може да създаде пазарен шок и да вкара цялата икономика на еврозоната в рецесия. Южните държави от валутния съюз, много от които са спечелили от политиките на Драги, също са силно скептично настроени към северните кандидати и се тревожат, че подобно назначение би довело до допълнителни изисквания за бюджетни икономии.

В крайна сметка обаче изборът ще зависи от резултата в преговорите между Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Ако Франция успее да вземе президентството на Еврокомисията, е много вероятно Германия да поеме ЕЦБ, която до този момент не е ръководила централната банка, и обратното.

Фискалните соколи

Йенс Вайдман

Сегашният президент на Bundesbank, централната банка на Германия, Вайдман е класически германски банкер, най-гласовитият опонент и критик на Драги от управителите на централни банки и привърженик на ранното прекратяване на количествените облекчения. Вайдман е най-очевидният германски кандидат, но не би се ползвал с подкрепата на южните страни в еврозоната.

Ерки Лииканен

Бивш гуверньор на Финландската централна банка и еврокомисар, Лииканен е играл важна роля в институционалното оформление на ЕЦБ. Фискално консервативен, но за разлика от Вайдман призовава за търпение в прекратяването на количествените облекчения, което го прави по-компромисен. От друга страна, може би е прекалено стар. Би бил на 77 в края на осемгодишния си мандат.

Беноа Кьоре

49-годишният френски кандидат сигурно е предпочитаният избор за много от сегашното ръководство на ЕЦБ. Кьоре иска много от програмите от времето на кризата да бъдат спрени по-скоро от планираното. Той е и единственият френски кандидат, който би се харесал на северните страни членки, което го прави и най-потенциалният френски компромисен вариант. Кьоре обаче е член на изпълнителния борд на ЕЦБ в момента - по правилата на банката това го дисквалифицира от участие, но с достатъчно политически натиск правилото може да бъде игнорирано.

Клаас Кнот

Гуверньорът на Холандската централна банка от 2011 г. насам е негерманската алтернатива на Вайдман с почти идентични силно консервативни убеждения. Кнот подкрепи заявката на Драги да се направи всичко необходимо, за да се спаси еврото, но в последните години е силно против настоящите политики на ЕЦБ. Някои банкери коментират, че Кнот е "повече Вайдман от самия Вайдман".

Оли Рен

Сегашният управител на Финландската централна банка и силен привърженик на фискално затягане от страна на ЕЦБ Рен беше еврокомисар по икономическите въпроси в най-тежкия период от кризата и игра важна роля в спасителните планове за различни държави от еврозоната. Южните държави във валутния съюз най-вероятно биха били силно против заради ролята на Рен в наложените бюджетни икономии.

Привърженици на политиките на Драги

Франсоа Вилероа дьо Гало

Сегашният гуверньор на Banque de France подкрепя Драги и неведнъж е хвалил финансовите инструменти, създадени от настоящия президент. Най-вероятно не би представлявал коренна промяна в политиките на ЕЦБ. Дьо Гало е най-вероятният френски кандидат и има предимството, че говори немски и идва от Елзас и Лотарингия. От друга страна, Франция вече е имала президент на ЕЦБ - Жан-Клод Трише, което заедно с амбицията им за президент на ЕК намалява шансовете на Дьо Гало.

Клаус Реглинг

Управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност е потенциалният германски компромисен кандидат. Работил е в германското финансово министерство и в МВФ, както и като генерален директор на икономическите въпроси в ЕК между 2001 и 2008 г. Реглинг обаче е против допълнителна политическа или банкова интеграция в еврозоната, което прави кандидатурата му малко вероятна.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK