С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 7 юни 2019, 14:00, 6388 прочитания

Разривът между Турция и САЩ: Оръжията на раздора

Покупката на руската система С-400 ще е сигнал за геополитическа преориентация на Анкара и отдалечаването ѝ от Запада ще стане реалност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Сделката може да струва на Турция нова доза американски санкции и ако не излизане от НАТО, то поне ефективно ограничаване на членството ѝ във военния съюз
  • Ердоган трябва да направи избор, който не иска да направи. А най-големият печеливш от разрива между Турция и САЩ ще бъде Русия
"Никой не трябва да иска от нас да изближем, каквото сме изплюли." С тази реплика в типичния си предизвикателен стил турският президент Реджеп Тайип Ердоган наскоро обясни защо покупката на зенитно-ракетни комплекси С-400 от Русия е "свършен факт" и Анкара няма да промени решението си независимо какво говорят Америка и НАТО.

Колкото и Анкара да обяснява, че е свободна да избира военно оборудване, в случая става въпрос за нещо много повече и покупката на руската ракетна система ще има последствия далеч отвъд отбранителната сфера. Сделката ще е сигнал за геополитическа преориентация на Турция. "Ако С-400 бъдат разположени в страната, отдалечаването на Турция от Запада ще стане реалност", пише в свой анализ Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция и изследовател в Carnegie Europe.


Разривът със Запада се случва паралелно със сближаване между Турция и Русия, резултат най-вече на брака им по сметка в Сирия. Задълбочаващото се приятелство има преки ефекти върху България както по линия на енергийното им сътрудничество (плановете за газопровода "Турски поток"), така и по линия на сигурността в Черно море, където Москва и Анкара са в общ фронт срещу военно присъствие на НАТО и САЩ.

Къса ли Турция със САЩ и НАТО...

По-малко от година след като американският президент Доналд Тръмп удари Анкара със санкции заради ареста на пастор Андрю Брънсън и изправи турската икономика на ръба на финансов колапс, двамата съюзници в НАТО отново са пред криза, която този път има потенциала да доведе до траен разрив. Причината е поръчката на С-400 от Анкара. Цената е 2.5 млрд. долара (което е по-малко от останалите ПРО алтернативи, включително американската "Пейтриът"), но сделката може да струва на Турция много по-скъпо - нова доза американски санкции, изключване от програмата за производство на последно поколение американски изтребители F-35 и ако не излизане от НАТО, то поне ефективно ограничаване на членството ѝ във военния съюз. Часовникът тиктака, тъй като по план Русия трябва да достави първите елементи от С-400 на Турция още през юли.



Твърденията на Анкара, че няма противоречие между ангажиментите ѝ в НАТО и закупуването на руска противоракетна система, не звучат убедително. Дори на теория С-400 да е технически съвместима с въздушната отбрана на НАТО или да може да бъде "изолирана" от нея, притесненията са, че руската система ще "шпионира" F-35 и така ще компрометира сигурността му. Показателни за настроенията в алианса са скорошните изявления на ген. Къртис Скапароти, главнокомандващ на силите на САЩ и НАТО в Европа, който призова Анкара да "преосмисли" решението си.

Още по-твърдо звучат ултиматумите от Вашингтон - Турция трябва да избере между С-400 и F-35, защото със сигурност не може да има и двете. Пентагонът вече спря доставките на поръчаните от Турция F-35 и заплашва, че ще изкара страната от програмата за разработването им. Анкара досега е инвестирала в нея 1.25 млрд. долара и ще загуби 12 млрд. долара, които турски компании биха получили от участието си. Освен това тя е заплашена от санкции заради действащ американски закон, предвиждащ наказания за военно сътрудничество на страна от НАТО с Москва. А това е последното, от което Турция има нужда. "Предвид влошаването на икономиката една политическа криза със САЩ би довела до още по-голяма финансова криза в Турция. Най-добрата опция е турските политици да изберат американския сценарий вместо руската противоракетна система", казва пред "Капитал" Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford.

Проблемът е, че Вашингтон и Анкара са в патова ситуация и са със силно ограничено пространство за маневриране. Ердоган не изглежда готов да отстъпи и вероятно разчита, че Тръмп ще се намеси в последния момент и ще използва президентските си правомощия, за да спаси Турция от наказание. Което теоретично е възможно, но е слабо вероятно предвид колко малко приятели има Турция във Вашингтон сега и колко силни са настроенията срещу нея както в Конгреса, така и в Пентагона.
Турция не може да има и руска система С-400, и американски изтребители

Фотограф: Reuters

Въпросът е, че в този момент, дори да иска, Ердоган вече няма как да се откаже от сделката, без да си навлече гнева на Русия и да си създаде огромни проблеми, особено в Сирия, отбелязва сп. Economist. Има и спекулации, че Анкара може да се опита да избегне надвисналия стратегически развод със САЩ и НАТО, като предложи да остави руската система в резерв, без да я използва, или да я препродаде на друга държава, например Азербайджан. Само че това може да не е достатъчно да предотврати кризата, тъй като Вашингтон се противопоставя не просто на разполагането на С-400 в Турция, но и на самото ѝ закупуване.

Дори при най-благоприятния възможен сценарий, при който Тръмп се изправя срещу Конгреса, за да предпази Турция от надвисналите санкции, правителството в Анкара пак няма да може да заобиколи дилемата руска система или американски изтребители. "В различни периоди турската външна политика се е опитвала да балансира между Русия и Запада и това е един от тези периоди. Когато се съгласи да закупи С-400 от Русия, Анкара не мислеше, че това ще бъде избор "или-или" и се надяваше да продължи да балансира. Сега Анкара трябва да направи избор, който тя не иска да направи", казва пред "Капитал" Самюел Хърст, преподавател по международни отношения от университета "Билкент" в Анкара.

...и завива ли към Русия

В същото време руският президент Владимир Путин, "без да изстреля дори и един куршум, да разположи дори един танк и да използва дори и един интернет трол, е напът да унищожи единството на НАТО, отстранявайки ключова държава от военната мрежа на организацията", пише анализаторът Владимир Фролов в текст за The Moscow Times. Путин използва обидата и гнева на Ердоган към САЩ, за да го примами със стръвта С-400 и сега остава само да дръпне въдицата.

"Основната цел на Русия е да разбие западния съюз, който включва Турция. Дотук Москва се справя успешно с това да придърпа Анкара на своя страна. Според турски политици сближаването с Москва е базирано по-скоро на стратегически и прагматични отношения, отколкото на желание за установяване на съюз", смята Емре Чалъшкан. Но нещата стигнаха дотам, че въпросът вече е дали Ердоган е готов на драстичен разрив със САЩ и НАТО в името на несигурно партньорство с Москва.

"Отношенията между Турция и Русия имат своите ограничения. Интересите на двете страни не съвпадат в много части на региона от Грузия до Сирия. Анкара и Москва рано или късно ще се изправят пред сериозни разминавания и това ще сложи край на флирта им", казва докторантът в University of Oxford. Но дотогава Владимир Путин може да се радва, че е най-големият печеливш от рязкото обтягане между Турция и САЩ.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 956 прочитания

Петролна игра на дронове 3 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 889 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 12687 прочитания

20 сеп 2019, 5800 прочитания

20 сеп 2019, 3155 прочитания

20 сеп 2019, 2191 прочитания

20 сеп 2019, 2007 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Глобалната несигурност кара инвеститорите да се насочват към облигациите

Десетгодишните книжа на САЩ и Германия регистрираха рязък спад в доходността поради повишена популярност

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев