С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 7 юни 2019, 14:00, 7096 прочитания

Разривът между Турция и САЩ: Оръжията на раздора

Покупката на руската система С-400 ще е сигнал за геополитическа преориентация на Анкара и отдалечаването ѝ от Запада ще стане реалност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Сделката може да струва на Турция нова доза американски санкции и ако не излизане от НАТО, то поне ефективно ограничаване на членството ѝ във военния съюз
  • Ердоган трябва да направи избор, който не иска да направи. А най-големият печеливш от разрива между Турция и САЩ ще бъде Русия
"Никой не трябва да иска от нас да изближем, каквото сме изплюли." С тази реплика в типичния си предизвикателен стил турският президент Реджеп Тайип Ердоган наскоро обясни защо покупката на зенитно-ракетни комплекси С-400 от Русия е "свършен факт" и Анкара няма да промени решението си независимо какво говорят Америка и НАТО.

Колкото и Анкара да обяснява, че е свободна да избира военно оборудване, в случая става въпрос за нещо много повече и покупката на руската ракетна система ще има последствия далеч отвъд отбранителната сфера. Сделката ще е сигнал за геополитическа преориентация на Турция. "Ако С-400 бъдат разположени в страната, отдалечаването на Турция от Запада ще стане реалност", пише в свой анализ Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция и изследовател в Carnegie Europe.


Разривът със Запада се случва паралелно със сближаване между Турция и Русия, резултат най-вече на брака им по сметка в Сирия. Задълбочаващото се приятелство има преки ефекти върху България както по линия на енергийното им сътрудничество (плановете за газопровода "Турски поток"), така и по линия на сигурността в Черно море, където Москва и Анкара са в общ фронт срещу военно присъствие на НАТО и САЩ.

Къса ли Турция със САЩ и НАТО...

По-малко от година след като американският президент Доналд Тръмп удари Анкара със санкции заради ареста на пастор Андрю Брънсън и изправи турската икономика на ръба на финансов колапс, двамата съюзници в НАТО отново са пред криза, която този път има потенциала да доведе до траен разрив. Причината е поръчката на С-400 от Анкара. Цената е 2.5 млрд. долара (което е по-малко от останалите ПРО алтернативи, включително американската "Пейтриът"), но сделката може да струва на Турция много по-скъпо - нова доза американски санкции, изключване от програмата за производство на последно поколение американски изтребители F-35 и ако не излизане от НАТО, то поне ефективно ограничаване на членството ѝ във военния съюз. Часовникът тиктака, тъй като по план Русия трябва да достави първите елементи от С-400 на Турция още през юли.



Твърденията на Анкара, че няма противоречие между ангажиментите ѝ в НАТО и закупуването на руска противоракетна система, не звучат убедително. Дори на теория С-400 да е технически съвместима с въздушната отбрана на НАТО или да може да бъде "изолирана" от нея, притесненията са, че руската система ще "шпионира" F-35 и така ще компрометира сигурността му. Показателни за настроенията в алианса са скорошните изявления на ген. Къртис Скапароти, главнокомандващ на силите на САЩ и НАТО в Европа, който призова Анкара да "преосмисли" решението си.

Още по-твърдо звучат ултиматумите от Вашингтон - Турция трябва да избере между С-400 и F-35, защото със сигурност не може да има и двете. Пентагонът вече спря доставките на поръчаните от Турция F-35 и заплашва, че ще изкара страната от програмата за разработването им. Анкара досега е инвестирала в нея 1.25 млрд. долара и ще загуби 12 млрд. долара, които турски компании биха получили от участието си. Освен това тя е заплашена от санкции заради действащ американски закон, предвиждащ наказания за военно сътрудничество на страна от НАТО с Москва. А това е последното, от което Турция има нужда. "Предвид влошаването на икономиката една политическа криза със САЩ би довела до още по-голяма финансова криза в Турция. Най-добрата опция е турските политици да изберат американския сценарий вместо руската противоракетна система", казва пред "Капитал" Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford.

Проблемът е, че Вашингтон и Анкара са в патова ситуация и са със силно ограничено пространство за маневриране. Ердоган не изглежда готов да отстъпи и вероятно разчита, че Тръмп ще се намеси в последния момент и ще използва президентските си правомощия, за да спаси Турция от наказание. Което теоретично е възможно, но е слабо вероятно предвид колко малко приятели има Турция във Вашингтон сега и колко силни са настроенията срещу нея както в Конгреса, така и в Пентагона.
Турция не може да има и руска система С-400, и американски изтребители

Фотограф: Reuters

Въпросът е, че в този момент, дори да иска, Ердоган вече няма как да се откаже от сделката, без да си навлече гнева на Русия и да си създаде огромни проблеми, особено в Сирия, отбелязва сп. Economist. Има и спекулации, че Анкара може да се опита да избегне надвисналия стратегически развод със САЩ и НАТО, като предложи да остави руската система в резерв, без да я използва, или да я препродаде на друга държава, например Азербайджан. Само че това може да не е достатъчно да предотврати кризата, тъй като Вашингтон се противопоставя не просто на разполагането на С-400 в Турция, но и на самото ѝ закупуване.

Дори при най-благоприятния възможен сценарий, при който Тръмп се изправя срещу Конгреса, за да предпази Турция от надвисналите санкции, правителството в Анкара пак няма да може да заобиколи дилемата руска система или американски изтребители. "В различни периоди турската външна политика се е опитвала да балансира между Русия и Запада и това е един от тези периоди. Когато се съгласи да закупи С-400 от Русия, Анкара не мислеше, че това ще бъде избор "или-или" и се надяваше да продължи да балансира. Сега Анкара трябва да направи избор, който тя не иска да направи", казва пред "Капитал" Самюел Хърст, преподавател по международни отношения от университета "Билкент" в Анкара.

...и завива ли към Русия

В същото време руският президент Владимир Путин, "без да изстреля дори и един куршум, да разположи дори един танк и да използва дори и един интернет трол, е напът да унищожи единството на НАТО, отстранявайки ключова държава от военната мрежа на организацията", пише анализаторът Владимир Фролов в текст за The Moscow Times. Путин използва обидата и гнева на Ердоган към САЩ, за да го примами със стръвта С-400 и сега остава само да дръпне въдицата.

"Основната цел на Русия е да разбие западния съюз, който включва Турция. Дотук Москва се справя успешно с това да придърпа Анкара на своя страна. Според турски политици сближаването с Москва е базирано по-скоро на стратегически и прагматични отношения, отколкото на желание за установяване на съюз", смята Емре Чалъшкан. Но нещата стигнаха дотам, че въпросът вече е дали Ердоган е готов на драстичен разрив със САЩ и НАТО в името на несигурно партньорство с Москва.

"Отношенията между Турция и Русия имат своите ограничения. Интересите на двете страни не съвпадат в много части на региона от Грузия до Сирия. Анкара и Москва рано или късно ще се изправят пред сериозни разминавания и това ще сложи край на флирта им", казва докторантът в University of Oxford. Но дотогава Владимир Путин може да се радва, че е най-големият печеливш от рязкото обтягане между Турция и САЩ.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

18 фев 2020, 429 прочитания

Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС 1 Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС

Преговорите в Брюксел могат да завършат без споразумение

18 фев 2020, 705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Глобалната несигурност кара инвеститорите да се насочват към облигациите

Десетгодишните книжа на САЩ и Германия регистрираха рязък спад в доходността поради повишена популярност

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10